Забавлявайте се с книжката за оцветяване "Български празници и обичаи" на издателство "Пан". За да оцветите тази книжка препоръчваме да използвате моливи или пастели, за да избегнете цветовете да се отбележат на другата страница. ... |
|
В един зимен ден буря разрушава дома на Ежко. Започва да вали сняг и малкото таралежче тръгва към къщичката на язовеца Тино, за да се подслони. По пътя си среща мама Мишорана и нейните мишлета. Те също са останали без дом и Ежко им дава топлата си шапка. После дава ръкавиците си на видрата и шала си - на малкото еленче... Ежко обича своята червена шапка, обича да се разхожда в гората, но най-много обича своите приятели. С тях всичко е по-хубаво, а приключенията нямат край. Илюстратор: Тина Макнотън. Книжката е част от поредицата "Малкото таралежче" от М Кристина Бътлър. ... |
|
Невероятно забавни са приключенията на крокодила Гена, Чебурашка и странната старица Шапокляк. Гена живее в малък дом и работи в зоопарка като... крокодил. Той е много сериозен, акуратен и отговорен и обича да чете сериозни книги: справочници, учебници или влакови разписания. Веднъж решава да промени своя начин на живот, разбира, че е скучно да живее без приятели, и разлепва из целия град обяви. Така се запознава и сприятелява с Чебурашка и с други самотни обитатели на града. ... |
|
"Чечевицин беше на възрастта и с ръста на Володя, но не пълничък и бял като него, а слаб, смугъл и луничав. Косата му беше четинеста, очите теснички, устните пълни, въобще - не беше голям хубавец, и ако не бе облечен с гимназиалната куртка, можеше да го помислят за син на готвачка. Той беше мрачен, не продумваше и нито веднъж не се усмихна. Като го гледаха, момичетата решиха,че трябва да е много умен и учен човек. – А знаете ли кой съм аз? – Господин Чечевицин. – Не. Аз съм Монтигомо Ястребовия нокът, вожд на непобедимите. Маша, най-малката от момичетата, го погледна, после погледна към прозореца, зад който вече се ... |
|
В един слънчев пролетен ден Ежко и приятелите му отиват в гората да берат камбанки. Ежко взема със себе си своя малък братовчед Бебо и търсенето на камбанки се превръща в голямо приключение."След малко ги настигнал язовецът Тино, лисичето Лиско и мишлето Мишоран. – Това е таралежчето Бебо, моят малък сладък братовчед - запозна ги Бодливко. – Ще дойде с нас да ни помага. – Чудесно! А какво е това, което носи? - намръщи се Лиско. – Това е моето одеялце. Не виждаш ли? - засмя се Бебо." Из книгата Ежко обича своята червена шапка, обича да се разхожда в гората, но най-много обича своите приятели. С тях всичко е по- ... |
|
Ежко е поканил приятели на гости с преспиване в новата си къща и е направил прекрасно ново одеяло за всички. Но силен вятър грабва одеялото и го отнася. Ежко се натъжава - как ще има гости с преспиване без одеяло? Но приятелите му имат идея как да направят това гостуване с преспиване най-хубавото на всички времена..."Таралежчето Ежко наскоро се беше настанило в нова къщичка. То придирчиво огледа дали всичко е наред и пооправи една от възглавничките. Всеки момент щяха да пристигнат приятелите му. Това щеше да бъде първото им гостуване с преспиване. – Ехо, има ли някой вкъщи? - чу се глас отвън. Беше язовецът Тино.& ... |
|
Умберто Еко е написал три истории за деца - все за космоса, две от тях излизат през 1966 г., последната издава през 1992 г. Като всеки голям писател, той се вълнува от важните теми на съвремието - войните, липсата на толерантност, замърсяването, унищожаването на природата. Това са и темите, които той иска да сподели с малките. В "Бомбата и генералът", "Тримата космонавти" и "Гномите от Гну" науката, прогресът и мечтите на човечеството за близки срещи из далечните галактики се сблъскват с вечните му слабости и спешната нужда да се опомни, за да оцелее. На един атом му писва от глупавите ... |
|
Сборникът включва "Русалкини приказки", "Сврачешки приказки", "Приказки и разкази за деца", обработка на руски народни приказки от автора и др."Имало е много опити за преработка на руските народни приказки. Работата е там, че те са били записвани в продължение на столетие - записват се и до днес - от различни разказвачи. Всеки разказвач разказва приказката по своему: един - накратко, друг - пространно, с подробности. При един началото е хубаво, при друг - краят, а при трети - средата. Един разказвач отбелязва шегите, закачките, друг - интересните подробности от разказа, има разказвачи- ... |
|
Весели истории в стихове за премеждията на животните Във вълшебната гора. Запознават децата с околната среда и човешките взаимоотношения, подпомагат формирането на социални умения и компетентности. Във всяка книжка има две страници за оцветяване на герои от приказките, използвайте моливи или пастели, за да ги оцветите. Книжката е част от поредицата Във вълшебната гора на издателство Фют. ... |
|
В тази атрактивна книжка е представена една от най-популярните и любими приказки за деца, а именно приказката "Ръкавичката". Със своите 3D образи на героите, книжката създава усещане за едно живо присъствие и по този начин децата се чувстват като част от приказната история. Книжката е част от поредицата "Панорамна приказка" на издателство "Пух". ... |
|
Тази книга съдържа български народни приказки, събирани от различни краища на нашата родина и обработени от Ангел Каралийчев. Някои от тях са прекроени и променени основно, други са запазили първоначалната си сюжетна линия. Навсякъде са отстранени плевелите на миналото: суеверията, предразсъдъците и свирепите човешки образи. Книгата е част от поредицата Детска класика на издателство Пан. ... |
|
Новото издание на "Ние, врабчетата" с твърди корици се появява по повод 90 години от рождението на Йордан Радичков. ... "Виждате ли тая птича перушина, която се люлее и се мъчи да се задържи във въздуха? Тя лети самотно, оглежда се с надежда наоколо и пада все по-ниско и по-ниско. Много перушина се лее под небето и едно по едно перата ще притихнат долу, на земята. Понякога тих вятър ще премине на пръсти, ще ги повдигне и те пак си припомнят, че са летели някога, че са се къпали в синия въздух, гмуркали са се и са шумели весело. Но макар и долу, на земята, макар и мъртва, нашата птича перушина стои тъй, ... |