How Geographers, Pharmacists, Novelists, Plant Hunters, War Correspondents, Engineers, Medical Men & Tourists Discovered & Experienced Nineteenth-Century Bulgaria. What Western and Central Europeans did, saw and experienced in nineteenth-century Bulgaria is the subject of this book. Most of them came from France, Great Britain, the German states and the Austrian Empire, others from Belgium, Denmark or Switzerland. For reasons still to be given, special emphasis is placed on German-speaking visitors to Bulgaria and their writings. Their story has never been told in any comprehensive way in a Western language, and it is ... |
|
|
"У майкини" е роман-сериал, събрал историите на съвременни българи, които се обичат, мразят, завиждат си, злословят, печелят пари, губят приятели, изневеряват си, воюват и отчаяно търсят публично признание. Защото българинът постоянно се измъчва от притеснения да не се изложи и от въпроса "какво ще кажат другите". "У майкини" ще срещнете хора, които добре познавате. Техният свят е светът на домашната ракия, на лютеницата и чушкопеците, на вярата във врачки и магии, на преяждането по празници, на бабешките рецепти за лечение на всички болести. Но този идиличен свят вече е белязан от ... |
|
|
"Обинзе посети Старейшината следващата седмица, а после и по-следващата. Беше като хипнотизиран от тази неприкрита роболепност на почти богатите в присъствието на много богатите; да имаш пари явно означаваше да си изцяло погълнат от тях. Обинзе изпитваше отвращение и копнеж; съжаляваше ги, но също така и си представяше да е като тях. Един ден Старейшината изпи повече коняк от обикновено и започна да нарежда на общо основание как хората ти забиват нож в гърба, как някои пикльовци изведнъж си показват рогата и разни неблагодарни глупаци внезапно решават, че много им сече пипето. Обинзе не беше сигурен какво точно се ... |
|
|
Документална публицистика за спасяването на българските евреи и приютяването на арменските бежанци от геноцида. Подчертава се ролята на Димитър Пешев и останалите депутати, Св. Синод, Елин Пелин и писателите, но най-вече - на цар Борис III."Еврейският етнос винаги ми е бил симпатичен и ме е привличал. В детството бяхме неразделни приятели с моя съученик, бъдещият виден журналист и писател Исак Гозес, дори стояхме на един чин, измислих си и обръщение - Побратими; участвахме в лудориите на класа; баща ми лекуваше цялото му семейство. После се сприятелих с друг невероятен български евреин - професор-фармацевт Рахамин ... |
|
|
Историята на Санкт Петербург от XX век, разказана от изключителния руски учен - академик Лихачов, известен в цял свят. В спомените му съдбата на едно семейство от Санкт Петербург се превръща в огледало, в което се отразява миналото на цялата страна. Удивителната му памет е съхранила множество епизоди от живота на предреволюционния Петербург, от топографията на петербургските предградия и Соловки, от трудното време на сталинския терор и живота в Соловецкия лагер. По време на Отечествената война авторът е в обсадения Ленинград, където оцелява след трагедията на блокадата. Лихачов говори за детайлите от живота на ... |
|
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
|
Вторият том включва стихотворения и поеми."Аз не познавам друг български поет, който тъй отблизо да е сроден с цялостната народна душа и тъй дълбоко да е почувствал нейната мощ. Той а обичаше той живееше с нея - за него възпроизвеждането на тая душа се налагаше не от литературни съображения, не от изискванията на някоя школа, а от една дълбока вътрешна потребност. Когато изобразява нея, той изобразява в същото време и себе си, слива се всецяло с нейната стихия, без да се обезличава, без да жертва своята индивидуалност. Не трябва да се забравя, че Слвейкова големият художник се обуславя от една мощна индивидуална ... |
|
|
Под общата редакция на чл.-кор. проф. д-р Иван Гранитски и д-р Панко Анчев. ... Сън за щастие, Епически песни, На острова на блажените."Пенчо Славейков е един от най-сложните и противоречиви поети в българската литература от края на XIX и началото на XX век. И до ден днешен той не е приет еднозначно като значим и епохален творец, определящ характера и посоката на движение на българския литературен процес след Освобождението. Причината според мен е, че още не е разбран. Явлението П. П. Славейков показва, че българската литература окончателно е навлязла в своята модерност и затова толкова шумно и драстично ... |
|
|
Спомняте ли си щурото лято в шато Лакрот, което българката Калина прекара заедно с фамилията на парижкия си съпруг Дидие? Е, нямаше как осем месеца по-късно интернационалното семейство да не върне жеста и да не посрещне френската рода на българска територия! Така малкото шопско село Злокучане ще се окаже центърът на вселената, където изисканата мадам Жонвиев и отнесеният мосю Жан-Батист, деверът Станислас и досадните племенници ще преживеят шеметни летни месеци в компанията на леля Дочка и лелинчо Трифон Гагаузки, местния злокучански елит в лицето на поп Архимедий, бай Мите Интеуекто и кака Маца Хърбата, както и куп стари ... |
|
|
Съставител: Борис Христов. ... На един песимист Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно на привичен покой: окови тежки влачи и тъй смирен умира, че щастието сякаш в неволята намира, да, брате, роб е той. Но хулна реч не казвай, недей го кле жестоко, че уж не вижда злото, когато по-дълбоко забива нокти то - и смучи, и досмуква последната остала живителна кръв капка в снагата, всичко дала: защо грешиш, защо? Аз зная, то го любиш, неволника вековен, и с болка го ругаеш в копнежа си синовен, знам твоите мечти... Че раснал си при него, че залък твърд и черен, делил си ... |
|
|
Том номер 12 от Събраните съчинения на Йордан Радичков е финалният том от поредицата. С него читателите ще разполагат с пълното литературно наследство на майстора на словото. Финалният том от поредицата съдържа публицистични текстове на автора, писани по различни поводи, големи събития и злободневни такива. В тях отново отчетливо се чува авторския почерк на Радичков. Заедно с публицистичните текстове, читателят ще открие множество слова по различни поводи и есета, текстове за изтъкнати писатели и хора на изкуството. Една от най-любопитните части на тома са текстовете от архива на автора. Това са различни никога ... |
|
|
Мариджа тъкмо е разбрала, че не ѝ остава много. Ексцентричната 85-годишна жена, горда представителка на коренния северен народ саами, няма никакво намерение да се съобразява с лошите новини. Единственото, което си поставя за цел, е да скрие състоянието си от своя съпруг Пиера, който сам потъва в мъглата на спомените. В тяхната самобитна култура традицията повелява да се създават големи семейства, за да има кой да се грижи за възрастните. Но двамата са сами. Някога обаче е имало едно дете, което са обичали повече от всичко - Хеайка-Йона, но то им е било отнето. И те не знаят къде е сега... Затова Мариджа се заема с ... |
