"Разказите, назовани тъжни, ме принудиха да ги прочета на един дъх и ме разтърсиха. Те са искрена изповед за добродетелта и мерзостта на човека, за падението и величието му, за безкрайността на човека! Порази ме тяхната автентичност, сякаш са преживени не само от автора, но и от мен. Животът в тях е хем реален, хем преплетен с тихи морални послания, той повлича и подчинява читателя. Хора с прякори е запомнящо се постижение в днешната ни белетристика." Акад. Владимир Зарев "Наистина пределно тъжни са тези разкази. Но странно, не ни изпълват с песимизъм и отчаяние, защото авторското състрадание ни извисява ... |
|
|
Раждането на Франкенщайн. На четиринайсетгодишна възраст Мери Шели - тогава още Мери Годиун - заминава за шотландската провинция на гости на семейни познати. Там между Мери и дъщерята на домакините Изабела Бакстър възниква топло приятелство. Двете кръстосват местности, които пазят многовековни истории за чудовища и духове. Един ден се натъкват на същество, което няма много човешки черти - крайниците му са грозни и тромави, а главата - животинска. Четири години по-късно Мери и любимият ѝ, поетът Пърси Шели, посещават приятелите си Джон Полидори и Лорд Байрон във вила на брега на Женевското езеро. Една вечер ... |
|
|
"В стихосбирката е събрано най-доброто от творчеството му - започва с авторово есе за поетите, продължава с Ръкопис и след четири дяла, в които творбите стават все по-дълги, стига до комуникацията - метафоричното и едно от най-хубавите му стихотворения Ако Лазар. За Леонидов са характерни острият език и тежките размисли при сблъсъка с действителността, обикновено привързани с панделката на цинизма. Чести мотиви при него са страхът, свободата, също - кратки фрагменти от Библията, и макар да казва, че под мантията на вярата е топло, сам не може да повярва. Леонидов наистина не вярва в много неща, най-вече в онези, ... |
|
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
|
Книгата Васил Левски: Най-добрият ни българин на проф. Пламен Павлов събира 15 истории за българския Апостол на свободата, за неговите съмишленици, за идеите му и наследството, което оставя. Тя засяга редица важни и някои спорни въпроси, свързани с него, включително рождената му дата; събитията около залавянето му и евентуалното предателство; дейността на Левски в Македония; връзките му с бесарабските българи. Най-важна тема в книгата обаче е огромната роля, която делата и идеите на Апостола имат за националноосвободителните борби на българския народ, за подготовката на Априлското въстание, а също и за продължите и ... |
|
|
В прашния мрак на малък киносалон един мъж ще се запознае с млада жена, дошла в България, за да изследва колективната памет на делфините. От нея ще научи, че само допреди десетилетия тези забележителни създания са били масово избивани в Черно море и ще предприеме дръзко пътешествие в миналото на своето собствено семейство. В разгара на Втората световна война, един учител по история ще срещне във влака любовта на живота си. Малко след венчавката им обаче, той ще бъде пратен на фронта, където дългът към Родината ще се сблъска с една нова политическа реалност. България, заради която воюва ще се промени завинаги, на власт ще ... |
|
|
Спомени от двете страни на Сръбско-българската война. Когато капитаните победиха генералите събира за първи път в едно издание спомени на десетки участници от двете страни на Сръбско-българската война. Мемоарите, дневниците и разказите в сборника разкриват личните преживявания на офицери, войници и цивилни - както по време на сраженията, така и в затишията между тях. Голяма част от свидетелствата се превеждат и публикуват за първи път от сръбски на български език. В това издание читателят ще чуе гласа на българските капитани, които храбро повеждат войниците си в огъня при Сливница, и ще види позорната война през очите на ... |
|
|
Една 100-годишна история, свързана с Балабановия род. Настоящата книга е плод на двугодишен съвместен труд на авторите. Те пресъздават една почти стогодишна семейна история, водеща своето начало от градовете Луганск и Пловдив. Книгата е разказ за семейната драма, която засяга част от Балабановия род, свързан с Балабановата къща в Стария град. Друга част от него касае семейството на Николай Муравьов - руснак, който участва в освобождението на България от турско робство, както и попадането на белогвардейския офицер Пьотр Торбин в семейството на единия от авторите - Петър Балабанов. Чрез задълбочено проучване на документи ... |
|
|
Англия е завинаги оплетена в здравата паяжина на неразделни исторически и родови връзки, оставили следи по фасадите, градините, крепостните стени, сред животните и по улиците на селца и градове и отвсякъде прозират лицата на великите жени, успели въпреки мъжете. В книгата ще разберете: как дъщерята на бедна вдовица се издига до втората най-богата жена след кралица Елизабет I и ще бъде далечна прабаба на бъдещия крал Уилям V; как английска пиратка е главорез и благородник, учтиво опростена от кралицата; как най-известният сорт банани в света е кръстен на британски благородник, който започва износа им от парника си ... |
|
|
"Мария Степанова без съмнение отваря нова глава в историята на руската проза. [...] Този роман трябва да бъде прочетен от всеки." Томи Хутунен, Helsingin Sanomat "Тези, които са чели дебютния роман на Степанова В памет на паметта, ще разпознаят пищния символизъм, звънките изречения и изобилния поток на мисълта и в новата ѝ творба. Фактът, че Степанова е поет, е очевиден не само от ритъма на текста, но и в неустойчивата, съноподобна атмосфера на нейната проза.... Мнозина са споделяли подобни наблюдения относно Русия, но Степанова притежава умението да превръща анализа на тоталитаризма в приказен ... |
|
|
Повестта Последните страници от дневника на една жена, наричана от критиката - най-декадентската книга в руската литература, се появява през 1910 година и първоначално е забранена от цензурата по обвинение в неморалност. След известно време наказателното преследване е спряно и повестта заживява свой живот..."Творецът Брюсов се интересува от силните чувства на силните хора, изгубили пътя и готови да се потопят до самото дъно - в царството на мрака." Афанасий Мамедов "Брюсов, като никой друг, беше подходящ за титлата - майстор. Майстор, маестро - недостижим в поезията, в прозата, в критиката. Недостъпен. ... |
|
|
"Никога не съм изпитвал такова вълнение. Вълнението ми е огромно по две причини. Първата, защото, ако Бог не реши нещо друго, това ще е последният ми роман. И втората, която е още по-важна, е съдържанието на книгата. В нея се опитах да предам целия мой духовен опит, който съм трупал в продължение на 50 години. Аз непрекъснато съм разсъждавал върху това по каква причина темата за разпятието на Иисус Христос продължава да вълнува хората 2000 години по-късно? По каква причина тази история има толкова трайно и необикновено присъствие в духовния живот на цялото човечество? Също така един от въпросите, който ме е мъчил, е ... |
