"Разказите, назовани тъжни, ме принудиха да ги прочета на един дъх и ме разтърсиха. Те са искрена изповед за добродетелта и мерзостта на човека, за падението и величието му, за безкрайността на човека! Порази ме тяхната автентичност, сякаш са преживени не само от автора, но и от мен. Животът в тях е хем реален, хем преплетен с тихи морални послания, той повлича и подчинява читателя. Хора с прякори е запомнящо се постижение в днешната ни белетристика." Акад. Владимир Зарев "Наистина пределно тъжни са тези разкази. Но странно, не ни изпълват с песимизъм и отчаяние, защото авторското състрадание ни извисява ... |
|
|
Раждането на Франкенщайн. На четиринайсетгодишна възраст Мери Шели - тогава още Мери Годиун - заминава за шотландската провинция на гости на семейни познати. Там между Мери и дъщерята на домакините Изабела Бакстър възниква топло приятелство. Двете кръстосват местности, които пазят многовековни истории за чудовища и духове. Един ден се натъкват на същество, което няма много човешки черти - крайниците му са грозни и тромави, а главата - животинска. Четири години по-късно Мери и любимият ѝ, поетът Пърси Шели, посещават приятелите си Джон Полидори и Лорд Байрон във вила на брега на Женевското езеро. Една вечер ... |
|
|
"В стихосбирката е събрано най-доброто от творчеството му - започва с авторово есе за поетите, продължава с Ръкопис и след четири дяла, в които творбите стават все по-дълги, стига до комуникацията - метафоричното и едно от най-хубавите му стихотворения Ако Лазар. За Леонидов са характерни острият език и тежките размисли при сблъсъка с действителността, обикновено привързани с панделката на цинизма. Чести мотиви при него са страхът, свободата, също - кратки фрагменти от Библията, и макар да казва, че под мантията на вярата е топло, сам не може да повярва. Леонидов наистина не вярва в много неща, най-вече в онези, ... |
|
|
На прага на времето е разказ за няколко епохи: личните истории на Маричков се преплитат с тези от историята. Да бъдеш рок музикант през 60 -те години на XX век е трудно начинание. Времето не е замъглило спомените на Маричков, сладкодумно разказва за ентусиазма и проблемите, през които минава, за да шлифова таланта и характера си. От изданието ще научите още за драматични и забавни случки от концерти и турнета на Щурците, истории за приятелство, любов, музика, разочарования, успехи и компромиси - потопете се в тази пъстра картина На прага на времето чрез спомените на една от най-влиятелните рок личности. В книгата ще ... |
|
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
|
Книгата съдържа размисли, разкази, есета, спомени и наблюдения в късната следобедна светлина на един човешки живот."Отдалечен десетилетия по чужда воля от мястото на Болката Родина, Любомир Канов е задавал своите въпроси: за Вселената, за тайните на сътворението и за чудото Човек - размислял е за неговото битие и за причините да бъде днес това, което е. И с опита на лекар, състрадавал безброй окаяни души, е писал, без да осъзнава, Книгата, чиято участ е - да бъде за читателя вода от извор за живот и кладенец на знание." Борис Христов ... |
|
|
Една 100-годишна история, свързана с Балабановия род. Настоящата книга е плод на двугодишен съвместен труд на авторите. Те пресъздават една почти стогодишна семейна история, водеща своето начало от градовете Луганск и Пловдив. Книгата е разказ за семейната драма, която засяга част от Балабановия род, свързан с Балабановата къща в Стария град. Друга част от него касае семейството на Николай Муравьов - руснак, който участва в освобождението на България от турско робство, както и попадането на белогвардейския офицер Пьотр Торбин в семейството на единия от авторите - Петър Балабанов. Чрез задълбочено проучване на документи ... |
|
|
Англия е завинаги оплетена в здравата паяжина на неразделни исторически и родови връзки, оставили следи по фасадите, градините, крепостните стени, сред животните и по улиците на селца и градове и отвсякъде прозират лицата на великите жени, успели въпреки мъжете. В книгата ще разберете: как дъщерята на бедна вдовица се издига до втората най-богата жена след кралица Елизабет I и ще бъде далечна прабаба на бъдещия крал Уилям V; как английска пиратка е главорез и благородник, учтиво опростена от кралицата; как най-известният сорт банани в света е кръстен на британски благородник, който започва износа им от парника си ... |
|
|
"Мария Степанова без съмнение отваря нова глава в историята на руската проза. [...] Този роман трябва да бъде прочетен от всеки." Томи Хутунен, Helsingin Sanomat "Тези, които са чели дебютния роман на Степанова В памет на паметта, ще разпознаят пищния символизъм, звънките изречения и изобилния поток на мисълта и в новата ѝ творба. Фактът, че Степанова е поет, е очевиден не само от ритъма на текста, но и в неустойчивата, съноподобна атмосфера на нейната проза.... Мнозина са споделяли подобни наблюдения относно Русия, но Степанова притежава умението да превръща анализа на тоталитаризма в приказен ... |
|
|
Повестта Последните страници от дневника на една жена, наричана от критиката - най-декадентската книга в руската литература, се появява през 1910 година и първоначално е забранена от цензурата по обвинение в неморалност. След известно време наказателното преследване е спряно и повестта заживява свой живот..."Творецът Брюсов се интересува от силните чувства на силните хора, изгубили пътя и готови да се потопят до самото дъно - в царството на мрака." Афанасий Мамедов "Брюсов, като никой друг, беше подходящ за титлата - майстор. Майстор, маестро - недостижим в поезията, в прозата, в критиката. Недостъпен. ... |
|
|
"Никога не съм изпитвал такова вълнение. Вълнението ми е огромно по две причини. Първата, защото, ако Бог не реши нещо друго, това ще е последният ми роман. И втората, която е още по-важна, е съдържанието на книгата. В нея се опитах да предам целия мой духовен опит, който съм трупал в продължение на 50 години. Аз непрекъснато съм разсъждавал върху това по каква причина темата за разпятието на Иисус Христос продължава да вълнува хората 2000 години по-късно? По каква причина тази история има толкова трайно и необикновено присъствие в духовния живот на цялото човечество? Също така един от въпросите, който ме е мъчил, е ... |
|
|
Българската следа на Димитър Кенаров събира литературни репортажи и есета, вече публикувани в някои от най-престижните американски периодични издания като Ню Йоркър, Нейшън, Бостън Ревю и други. В текстовете читателят ще срещне Георги Марков и Георги Господинов, Юлия Кръстева и Иво Димчев, соцпаметниците и некролозите. Книга за България и българското, и за противоречивите следи, които оставяме след себе си."Фактологически добросъвестно, с необходимата аналитична дистанция и с последователно критичен и самокритичен поглед, Димитър Кенаров разказва за своята страна на чужденците. Постепенно, неочаквано и някак ... |
