Джордж е професор по английска литература в калифорнийски университет. Емоционално опустошен след смъртта на дългогодишния си партньор Джим, той опитва да се справи със самотата и да оцелее. Вгледан в себе си, Джордж води обичайния си начин на живот - преподава на студентите, посещава близка позната в болницата, среща се с приятелка, която е изоставена от мъжа си. В добра физическа форма е, но усеща, че болката го съсипва. Кристофър Ишъруд (1904 - 1986) е англо-американски писател, сценарист, драматург. Роден е в Англия, но живее в САЩ. Съавтор е на У. Х. Одън и Олдъс Хъксли. Най-известните му творби са "Сбогом ... |
|
Съставители: Веселин Методиев, Ангелина Гимишева, Мария Стоянова, Юлия Станимирова. ... "Свободата, господа, е белият дроб, чрез който диша демокрацията." Парламентарният дебат в България има своите възходи и спадове. За съжаление, малко познаваме и поради това малко разговаряме за добрите образци. За един от тях е направена тази книга. Никола Мушанов (1872 - 1951) е бележит български политик. Той е сред онези, които направиха от една малка, аграрна провинция на Османската империя достойна и уважавана европейска държава - Княжество, а от 1908 г. Царство България. Навършил 30 години, Мушанов ще стане народен ... |
|
"Забравеният Хипократ" е книга, която възкресява неизвестни герои с бели престилки, казва авторът ѝ. В книгата си д-р Тотко Найденов разказва отново за лекари, но те са неизвестни, анонимници, не са блестяли на екрана, за тях не са писали по вестниците и въпреки това са оставили дълбока следа в сърцата на хората, а и в историята на тази славна професия. В мнозина ще видим истински герои, въпреки че не са живели с подобно самочувствие. Напротив, бродейки ден и нощ по калните улици, давайки кръв, докато оперират, пренебрегвайки собственото си здраве заради живота на другите, те са следвали своята велика ... |
|
"...Вече отдавна не говоря. Всички са свикнали. Майка ми, брат ми. Татко е мъртъв, така че не знам той какво би казал. Може би че ми е по наследство. В нашия род много неща се предават по наследство. Няма измъкване. Поколение след поколение, по права линия. Може би винаги съм носела мълчанието вътре в себе си. Преди казвах неща, които не бяха верни. Казвах, че грее слънце, когато валеше дъжд. Че овесената каша е зелена като поляна и има вкус на пръст. Казвах, че училището е все едно всеки ден да пристъпваш в непрогледен мрак. Все едно цял ден да се държиш за парапета. Спрях да говоря, когато растежът вътре в мен ... |