Книгата е посветена на атентата, организиран от БКП в софийския храм Св. Неделя на 16 април 1925 година, който по брой на жертвите е ненадминат в историята на XX век. Проследени са връзките на БКП с Коминтерна в периода 1919 - 1925 година, когато българските комунисти се въоръжават и подготвят Септемврийския метеж, шпионират в полза на Съветска Русия, организират терористични акции и убийства и създават разбойнически чети заедно с дружбаши, анархисти и криминални престъпници. Всичко това те извършват в името на световната болшевишка революция срещу щедро заплащане от Москва! Книгата възкресява спомена и за Пане Бичев - ... |
|
20 истории. ... Един човек се разхожда из софийските улици, изглежда едновременно и съсредоточен в себе си, и леко разсеян, ако се вгледаш по-внимателно в него, ще разбереш, че през съзнанието му тече интензивен вътрешен монолог, човекът понякога се спира, оглежда някоя къща, връща се няколко крачки назад, вади телефона си, снима, надниква в задния двор, отдалечава се, отново снима, издебва обитател или съсед, заговаря го, усмихва се по много характерен свой начин... А ние наблюдаваме този наблюдател, улавяме неговата мисъл, че историята на сградите и съдбата на техните обитатели се преплитат и отпечатват едни в други. ... |
|
Съставители: Веселин Методиев, Ангелина Гимишева, Мария Стоянова, Юлия Станимирова. ... "Свободата, господа, е белият дроб, чрез който диша демокрацията." Парламентарният дебат в България има своите възходи и спадове. За съжаление, малко познаваме и поради това малко разговаряме за добрите образци. За един от тях е направена тази книга. Никола Мушанов (1872 - 1951) е бележит български политик. Той е сред онези, които направиха от една малка, аграрна провинция на Османската империя достойна и уважавана европейска държава - Княжество, а от 1908 г. Царство България. Навършил 30 години, Мушанов ще стане народен ... |
|
"Забравеният Хипократ" е книга, която възкресява неизвестни герои с бели престилки, казва авторът ѝ. В книгата си д-р Тотко Найденов разказва отново за лекари, но те са неизвестни, анонимници, не са блестяли на екрана, за тях не са писали по вестниците и въпреки това са оставили дълбока следа в сърцата на хората, а и в историята на тази славна професия. В мнозина ще видим истински герои, въпреки че не са живели с подобно самочувствие. Напротив, бродейки ден и нощ по калните улици, давайки кръв, докато оперират, пренебрегвайки собственото си здраве заради живота на другите, те са следвали своята велика ... |
|
"...Вече отдавна не говоря. Всички са свикнали. Майка ми, брат ми. Татко е мъртъв, така че не знам той какво би казал. Може би че ми е по наследство. В нашия род много неща се предават по наследство. Няма измъкване. Поколение след поколение, по права линия. Може би винаги съм носела мълчанието вътре в себе си. Преди казвах неща, които не бяха верни. Казвах, че грее слънце, когато валеше дъжд. Че овесената каша е зелена като поляна и има вкус на пръст. Казвах, че училището е все едно всеки ден да пристъпваш в непрогледен мрак. Все едно цял ден да се държиш за парапета. Спрях да говоря, когато растежът вътре в мен ... |
|
"Денят на Северозапада" е ироничен и остросюжетен роман, който не заклеймява и не порицава, а изобразява една действителност, която няма как да не е смешна... Компромат за кюлчета злато, митинги под прозорците на Министерския съвет с искане на оставка, протести на медицински сестри, референдум за независимост на Северозапада, провеждан в затънтено градче, близо до Атомната електроцентрала, със заплаха за възможен атентат срещу нея... далавери с апартаменти... Ще се справи ли премиерът?... Единственият българин, удостоен с дан седма степен и черен колан за любовно изкуство от" Обществото на японските гейши& ... |
|
Александър Солженицин пише романа си "В първия кръг" без надежда той да бъде публикуван. През 1965 при обиск на КГБ ръкописът на романа, заедно с други негови творби, е конфискуван. През 1968 г. романът е публикуван на Запад. Две години по-късно - през 1970 г., Александър Солженицин е удостоен с Нобеловата награда за литература."Съдбата на съвременните руски книги: и да изплуват, изплуват проскубани. Така стана неотдавна с Булгаковия "Майстор"; перата доплаваха подир. Така и с този мой роман: за да му дам макар и слаб животец, да посмея да го показвам и да го занеса в редакция, аз сам го ... |
|
"Духовен шедьовър! Панацея! От поражението до победата. От крехката вяра до безусловната любов. История, която не се забравя и която трябва да се случи на екран!" Николай Генчев, режисьор "Обилно благословена творба, талантливо изградена върху легендата за странджанския отшелник. Разкриваща величието и силата на духа на тези, които истински обичат Христос. Вярата и непоколебимостта на младия отец Павел, който губи сестра си, но отказва да се примири с това, са покъртителни. А необикновената среща между него и юродивия отшелник е без аналог. Книга апогей на молитвата и на православния начин на живот в ... |
|
Из записките на един млад човек. ... Не е тайна, че Достоевски е бил пристрастен към хазарта, най-вероятно заради това романът му "Играчът на рулетка" е с автобиографичен характер. Написването му има интересна история. По време на престоя си във Висбаден писателят остава без пукната пара, заради пагубната си страст. Това го принуждава да сключи договор с издателство, който го задължава да напише роман само за... 26 дни. Достоевски e принуден да намери стенограф на когото да диктува своя роман и така да се вмести в срока на издателя. Писателят предприема подобна крачка за първи път в живота си, но тя ... |
|
Знаете ли дали Щастливеца Алеко е бил наистина щастлив човек? А за чие мъжко сърце са водили битки Дора Габе и Елисавета Багряна? Кой лиричен наш поет е бил насилник? Кои творци са обичали да се почерпят и изобщо какви чудаци са били нашите будители? Да, същите онези, които изучаваме в училище и които си представяме като сухи, скучновати портрети на стената. Целта на тази книга с 50 забавни, но съвсем истински истории не е да "омаскари" (както в онази епоха биха се изразили) нашите бележити сънародници, а напротив - да ги направи по-близки на сърцето ни, като ни напомни, че те са били хора, също като нас - ... |
|
Всички истории в тази книга са истински. Случили са се с реални хора, с истински, гладуващи сърца, търсещи смисъл, топлина и завършеност. С деликатност, съчувствие и огромно човеколюбие Веселина Седларска дърпа завесата, зад която живият живот е скрил своите вълшебства, вплитайки в своите разкази тънките, пъстри нишки на смисъла, за който са гладни човешките сърца и който всеки намира на различно място. И рисува пъстър калейдоскоп от съдби, от животи и светове, всеки от които истински, но нито един - тривиален. Така рисунките и часовете за някои хора се превръщат в убежища. Буквите и имената придобиват вълшебни сили, ... |
|
Аркадий Аверченко е основател, редактор и автор на най-популярните хумористични списания в Санкт Петербург от началото на XX век. Издава много книги с разкази и печели славата си на епикуреец, на редовен посетител на ресторантите и увеселителните заведения, и не на последно място, на неустоим сърцеразбивач. Историите на Аверченко са в състояние да разсмеят всеки, дори най-сериозния човек на света. Творбите му са забавни, изпълнени с тънък хумор и интелигентно написани на прекрасен литературен език. Възхищават им се всички, и цар Николай II, и дори... Ленин, който казва за една негова книга: "Това е изключително ... |