Петият том от годишното издание "Антропологични изследвания" на департамента по антропология при НБУ поднася поредния сборник статии, посветени на различни теми и подходи в антропологията, отразяващи намеренията на екипа, подготвящ поредицата. И този том представя основните цели на изданието: публикуване на материали, свързани с водещи идеи в антропологията, резултати от изследователски проекти, както и представянето на млади изследователи. Като цяло подборът на материалите подпомагат преподаването по антропология и развитието на дисциплината у нас. Рубриката, свързана с издаване на материали на чуждестранни ... |
|
|
Пламен Бочков е доцент по антропология в Нов български университет. Преподавателската му дейност е свързана с програмите "Антропология", "Социология и социална антропология", "Културна и социална антропология". Професионалните му интереси са в областта на фолклористиката - епос за юнаци, Фолклорна история, Фолклорни предания, теория на фолклора; антропологията - пол и социални роли; миграцията и културната идентичност; етнологията - етични образи на мъжкото и женското, етнопсихология. Специализирал е Фолклористика в Русия и Финландия. Член е на Специализирания съвет по социология, ... |
|
|
Проявленията на новите международни отношения на глобално и регионално ниво са свързани със създаването на институциите, които са основни субекти на глобализацията и регионализацията. В това отношение сътрудничеството между отделните държави в някои региони на планетата обуславя необходимите предпоставки за учредяването на основните актьори, които реализират процеса на тяхната интеграция. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
В своя труд "Семиотика и култура" доц. д-р Емил Павлов застъпва една от най-интересните науки - семиотиката, която е парадигма на новия век. Това, което прави силно впечатление в книгата е подчертано авторският нестандартен и атрактивен подход към разглежданите проблеми, процеси и явления. "Смятам, че "Семиотика и култура" ще бъде ценно учебно помагало както за студентите, културолози, така и за теоретично - ориентираните в останалите хуманитарни специалности." проф. д-р Надежда Драгова ... |
|
|
Сборник, посветен на 60-годишнината на Кольо Коев ... Професор Кольо Коев е преподавател по социология в Нов български университет и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", главен редактор на списание "Социологически проблеми". Статиите в сборника са свързани с теми и автори, които занимават Кольо Коев през годините: класиците на социологията и философията Георг Зимел, Макс Вебер , Алфред Шютц, Валтер Бенямин, социологическата релевантност на феноменологията, социологията на всекидневния живот и на публичността, етнометодологията, методологическите проблеми на социологическото познание, ... |
|
|
Целта на настоящото изследване е да допълни картината на преводната възрожденска литература, като осветли непроучения досега проблем за рецепцията на италианската литература и култура. В хода на изследването ще се търси отговор на следните въпроси: какви са целите, които преследва субектът на рецепцията (респективно преводачът) с превода на дадена творба; по какъв начин достига той до чуждия текст; каква е степента на интервенцията му в превеждания текст; съхранена ли е идентичността на чуждата творба; доколко преводачът познава автора на оригинала и неговото творчество; каква комуникативна връзка се създава между субекта ... |
|
|
Балканите през погледа на западните пътешественици. ... Книгата разкрива начина, по който Балканите са възприемани от западните пътешественици от средата на XVI до края на XX в., като съчетава остроумни коментари със задълбочени проучвания и богатство от исторически и културни детайли. Много от тези пътешественици смятат региона за част от Азия и се стремят да покажат на своите съвременници неговата „екзотичност”, „чудатост” и „примитивност”. Проучвайки над хиляда съобщения от първа ръка и сравнявайки наративи, обхващащи почти петстотин години, авторът доказва, че наблюденията над други хора в тяхната естествена среда ... |
|
|
"Богът, чиято смърт и възкресение египтяните празнували всяка година, заменяйки скръбта с радост, бил Озарис, най-популярното от всички египетски божества. Ние имаме значителни основания да причислим един от неговите образи в категорията на Адонис и Атис - като олицетворение на големите ежегодни промени на природата, особено на житните растения. Но огромната популярност, на която се радвал в продължение на много векове, подтикнала преданите му обожатели да му препишат качествата и способностите на много други богове, та невинаги е лесно да го лишим, така да се каже, от чуждите пера и да ги върнем на истинските им ... |
|
|
Изданието Културна антропология -том 2: Слово, обред, обичай продължава разсъжденията, предложени в първия том, като основният фокус е поставен върху словесността и ритуалността за конструирането на общност. В отделните глави се обсъждат митологията, социалните взаимодействия и вътрешните взаимовръзки между ритуала, словото и производството, изграждащи принципите на колективната култура на българите. Фигурата на Другия и представите за своята общност са анализирани през най-значимите фолклорни текстове. Николай Папучиев e професор във Факултета по славянски филологии на СУ Св. Климент Охридски . Чете лекции по ... |
|
|
Тази книга се разделя на три части, всяка една от които сама по себе си е опит за обясняване на цялото. Първата разглежда една сякаш неподвижна история - тази на човека и на неговите взаимоотношения със заобикалящата го среда; една бавно протичаща и трансформираща се история, изградена от наложителни обрати и непрекъснато обновяващи се цикли. Над тази неподвижна история се различава една друга с бавен ритъм: на драго сърце бихме я нарекли, ако изразът не бе променил основното си значение, "социална" история, тази на групите и на групиранията. Как тези придънни вълни раздвижват целия средиземноморски живот - ... |
|
|
Повече от сто и петдесет са най-известните определения за култура, но почти всички съдържат "социетален" и културен аспект, поради убеждението, както твърдят Крьобер и Парсънс, че цялото човешко поведение е социокултурно. Есетата в тази книга, както и повечето трудове по културна и социална антропология, търсят отговори на въпросите "Защо сме такива", "Как да разбираме себе си и другите", "Каква е фолклорната ни култура" и какви ценности са заложени в нея. Тази проблематика предопредели и структурата на изследването. Първата част - "Българският характер" е разгърната в ... |
|
|
Диляна Филипова е културолог, магистър по изкуства и съвременност (ХХ и ХХІ век) и доктор по културология. Учител е по дисциплините от философски цикъл и хоноруван преподавател в специалност "Културология" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Предложеното изследване се вписва в интердисциплинарното поле на философията, теологията и различните изкуства с фокус върху понятието лице, разгледано като смислов център в общуването между Бога и човека в юдео-християнска перспектива. Изследването борави с концептуални инструменти и мотиви на Мартин Бубер, Макс Пикар, Еманюел Левинас, Ханс Урс фон ... |
Книги
