Непознатата война. ... "Кой мисли за Македония? Ние не искаме Македония, ние не ще се биеме с вас за нея, не само защото сме разоръжени, но да бихме могли, пак няма да се бием. Вие да бяхте ни поднесли на тепсия самата Македония днес, ние няма да я приемем, не само защото не желаеме да повтаряме миналото, като дохождаме във вечни конфликти с нашите съседи, но и защото дълбоко вярваме, че никой при това положение така лесно не може да владее македонците. Ние казваме, нека са ви халал. Вие, обаче, които вземахте цялата им земя, трябва да приберете и самите тях. Ето големия въпрос, върху който вие трябва дълбоко да се ... |
|
Трети том от поредицата "Български хроники" обхваща периода 1878 - 1943 г. ... „Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги на – само на крачка пред нас, само век е минал... Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото, ако древната ни и възрожденска история е ... |
|
Том втори от подедицата "Български хроники" ... Стефан Цанев отново по увлекателен начин разказва познати и непознати факти от превземането на Константинопол от турците след покоряването на всички български земи през 1453 г. до 1878 г., когато България е освободена от робството. Авторът е отделил много място на Христо Ботев и Левски. Той е убеден, че не може да се разглежда делото на една личност, без да бъде показано човешкото у нея. Ето защо Цанев разказва различни и интересни детайли от живота на Ботев – как е бил много беден и му се е налагало да спи в печатницата на Любен Каравелов. Дава отговор на ... |
|
Пламен Стаменов Цветков е професор по нова и най-нова история в Нов български университет. Автор е на редица книги и статии, сред които е двутомното му изследване на балканската история от Българска гледна точка, публикувано в САЩ, двутомната история "Европа през XX век", "Светът през XX век", както и монографията с предизвикателния надслов "Славяни ли са българите?". Усетът за национална принадлежност продължава да бъде изключително мощен, а в днешния, глобализиращ се свят дори като че ли се засилва. На пръв поглед най-очевидният белег за нацията е общността на езика и потеклото, но ... |
|
Представената монография се вписва в поредицата от публикации, посветени на 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил (997 - 1014). След "Константинопол и руската колония (до 2014 г.)" и "Византия - позната и непозната", доц. д-р Тома Томов напуска пределите на византийската столица и с грижливост и педантичност се опитва да поднесе на читателя правдиво описание на българо-византийския сблъсък през лятото на 1014 г. в долината на Струмешница, известен като "битката при Ключ". То е едно от най-подробните исторически изследвания досега благодарение на отличното познаване на района не само от ... |
|
Изданието е посветено на 100-годишнината от балканската освободителна война. ... Има една война в българската история, превърнала се в апотеоз на националния ни дух. Една война, която узакони правото ни на самостоятелен избор, на вярност към националните ни идеали, и която накара Европа да се съобразява със съществуването на България. Една война, която събра силата на порива, стремежа за саможертва, верността и преклонението пред свободна България, нейната любов и грижа към българите, оставени по чужда воля под робство и хомот. Това именно е Балканската Освободителна война от 1912-1913 г. Иначе казано, позабравената ... |
|
"Тази книга е продължение на книгите ми "Гърция в прегръдките на "Тройката" (2014) и "Корупцията и кризата в ЕС 2008 - 2013 г." (2014). Изводите, които направих в тях за гръцката криза и за по-нататъшната борба с нея, се потвърдиха. Днес в Гърция са налице всички отрицателни последствия от глобализацията. В условията на пазарната икономика страната поддържа социална система, изискваща големи разходи. За да осигури финансов ресурс за поддържане на институциите и социалната система, на Гърция се налага да взима външни кредити. Същевременно икономиката на страната не може да обслужва натрупаните ... |
|
Съставителство и научна редакция: Румен Даскалов, Александър Везенков. ... Тази книга е част от поредица проучвания върху транснационалната и преплетена история на Балканите. Настоящият том е продължение на поредица изследвания върху споделената, свързаната и преплетената история на Балканите. Той изследва присвояването на миналото (древно, средновековно, ново) и в частност на имперските исторически наследства от историографиите на съвременните национални държави. Отделните студии са посветени на емблематични за региона наследства и спорни въпроси. Разгледани са интерпретациите на тракийското, византийското и ... |
|
Второ допълнено и преработено издание. ... Новото допълнено и преработено издание на книгата на проф. Красимира Гагова включва част от лекционния ѝ курс по средновековна европейска история. То е ориентирано предимно към периода на Същинското средновековие в Западна Европа, когато се утвърждават и развиват феодалните отношения, укрепват кралската и императорската власт и се поставя началото на държавните институции, получили по-сетнешно развитие в Новото време. Разгледана е съществената роля на Църквата в средновековното общество, както и споровете между светската и духовната власт за правото на последна съдебна ... |
|
Тази книга разказва за събития, които повечето от нас приемат за трагични. Посветена е на десетилетията, през които българите и техните държави се сблъскват с прииждащите от Мала Азия тюркски нашественици, а към средата на четиринадесетото столетие стават обект на експанзия от страна на османските турци. Първоначално, повече от половин век преди да станат жертва на нашествието, много наши далечни сънародници от Тракия осъзнават, че опасността трябва да се спре още преди да се е прехвърлила в Европа. Уви, никой не взема този порив за съпротива сериозно. В резултат на това след известно време българските земи започват да ... |
|
По археологически данни от балканските провинции на източната Римска империя V - VI век. ... Книгата е пръв български опит за монографично представяне на определена етнокултурна група от предмети, принадлежаща на бурното време на Великото преселение на народите. То ускорява края на Западната Римска империя, тласка напред обособяването на Източната, известна днес като Византия, и в крайна сметка оформя днешните европейски народи. Елементи на древния германски фибулен костюм са задълбочено анализирани на фона на атрактивни синхронни исторически събития на Балканите през Късната античност (IV - VI век). Книгата на ... |
|
Берлинският конгрес приключва на 13 юли 1878 година и слага край на Източния Въпрос. Същият ден официално е подписан т. нар. Берлински договор, който постановява де юре и де факто създаването на Княжество България. Българската освободителна кауза най-после се промъква успешно през международната политическа конюнктура, която този път не е особено благоприятна. След 482 години българската държава отново възкръсва като самостоятелен политически субект в Европа. Нейното възкресение чрез Априлското въстание е безспорно най-крупното постижение, което бележи поврат в новата ни история и поставя началото на съвременна България. ... |