"Възвишение" е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), както и Национална награда "Елиас Канети" (2013), Наградата за литература на Европейски съюз (2014). Книгата ни връща в епохата на Българското възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи - т.е. малко революционери, малко разбойници, - участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност - "конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка", по израза на Стоян Заимов. Това е разказано с жива стилизация на ... |
|
|
Сборник с разкази. ... "Александър Чобанов пише умно, увлекателно и с чувство за хумор. Неговите разкази съдържат всичко необходимо, за да ги определя като литература от високо ниво. Сборникът "Летен следобед" потвърждава това." Емил Андреев "А и всъщност, какво като знаеш истината, какво от това? На петнайсто число пак ще ти се обадят от банката да ти кажат, че закъсняваш с вноската и ти им кажи, че знаеш истината. Кажи, че те управляват неприятни хора, че работиш без спиране, за да им плащаш тъпите вноски и да знаеш истината, те си знаят тяхното - дай!". Из разказа "Близо до истината& ... |
|
|
Романът "Животът като липсваща лъжица" е дебютен за младия автор Иван Димитров, познат на българските читатели само с разказите си („Местни чужденци", Арс 2010). Книгата не се стреми непременно да предизвика скандал, но би могла да убие всеки, който мисли, че младите се занимават само с любов, учение и спорт. Макар че вътре има и любов, има побой - жалко че добрите си изяждат боя, - а има и състезателни постижения... в друсането. Как се става наркоман? Отговорът на Димитров е отчасти уличен, защото улицата активно присъства в романа, и отчасти литературен заради литературните пристрастия на автора към Джак ... |
|
|
"Казвам се Саад Саад, което на арабски означава Надежда Надежда, а на английски Тъжен Тъжен."Саад иска да напусне Багдад и хаоса в него и да стигне до Европа, до свободата и бъдещето. Но как да прекоси границите без нито един динар в джоба? Как, като Одисей, да се опълчи срещу бурите, да оцелее в крушенията, да избяга от търговците на опиум, да пренебрегне песните на Сирените, превърнали се в рокаджийки, да се измъкне от жестокостта на един надзирател-циклоп или да изтръгне от любовната магия на една сицилианска Калипсо? ... |
|
|
Връщайки се от ски, една зимна вечер Бенджамен и годеницата му Елен, изненадани от буря на френско-швейцарската граница, трябва да се подслонят в една ферма в Юра. Там ги посреща странна тройка- приветлив адвокат с маниери на застарял красавец, съпругата му, смразяваща матрона, и техният уродлив слуга. Тримата ги обсипват с грижи и любезности. Но лека-полека убежището се превръща в затвор. Бенджамен и Елен не успяват да напуснат къщата на своите благодетели. Дали тези трима не са въплъщения на Синята брада, представящи се за обикновени хора? Какви заговори се плетат в тази хижа, изгубена в планинската пустош? ... |
|
|
Томът съдържа разкази (1959 - 1965 г.). ... "Събрани съчинения - Том 1" проследява първите стъпки на писателя в литературното поле. Още първата му книга "Сърцето бие за хората" е забелязана от литературната критика, която тепърва ще се лута в търсенето на определения за литературата на Радичков. От работата като журналист, перото му го отнася в сферата на художественото писане. И ако в първите три сборника той може би има известни колебания за собствения си почерк, то "Свирепо настроение" е онази книга, която дава на българската литература и на самия автор знак за началото на съграждането на ... |
|
|
Аравинд Адига, който от дете мечтае за стане писател, е роден в Мадрас през 1974 г. Учи в университетите Колумбия и Окфорд. Бивш кореспондент на Time Magazine за Индия. Публикувал е статии също в издания като Financial Times, The Independent и Sunday Times. В момента живее в Мумбай."Белият тигър" е първият му роман и четвъртият дебютен роман, спечелил "Букър" в 40-годишната история на наградата. Адига стана петият индийски автор, носител на "Букър", нареждайки се сред автори като В. С. Найпол, Салман Рушди, Арундати Рой и Киран Десаи. Романът показва и двете страни на най-населената държава в ... |
|
|
„Става дума за една личност, която всички в България знаят, но която почти никой не познава... За да възвърне органичността си, българската култура трябва да интегрира обратно в себе си съзнанието за своите планетарни параметри; да включи в речника си и да мисли чрез духовния учител Петър Дънов, чрез художници като Кристо и Паскен, писатели като Канети, индустриалци като Добри Желязков, търговци като благодетелите братя Георгиеви, държавници като Богориди, политици като Тодор Икономов, учени като Петър Берон, лекари като Селимски, общественици като Георги Миркович - нашата тежка артилерия!..." Книгата предлага богата, ... |
|
|
Том девети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Две родословия - една история на предци и потомци - частица от биографията на българската интелигенция и народопсихология. Това е лаконичното определение на книгата на Вера Мутафчиева. С изящния си увлекателен изказ авторката ни въвежда в почти две столетни хронологически граници. Художествено-документалното повествование разкрива социалната атмосфера на отминалите до вчера времена чрез живота на двата рода - Мутафчиеви и Трифонови, но и чрез проекцията им върху историческото битие на народа ни. Проекция, която е откроила плюсовете, без ... |
|
|
Том дванадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "В живота няма нищо невъзмездено, макар че не всякога го съзнаваме. Прекосиш ли огневата зона, поглеждаш я вече през рамо, от отдалечение. Все по-глухо проникват до слуха ти експлозиите, отслабва задушливият мирис на скапани трупове. Навличаш чужда дезинфектирана униформа. Зарастнали са белезите от бодливата тел. Наоколо се стеле коварна тишина, която запълваш с размерени, делнични ползи..." Вера Мутафчиева ... |
|
|
Том единадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Верините бивалици, от една страна, са обикновени, като на всяко дете и юноша. Същевременно са безкрайно лични и неповторими, защото са пронизани, стоплени и осветени от една впечатляваща чувствителност и индивидуалност още на тия години. То си е Божие подадине, ген го наречи, среда, семейна атмосфера. От двегодишна помни как седи върху зелената възглавница в тесния кабинет на баща и - историка професор (само там палели през зимата) и наблюдава домашните му пантофи. Ще се чуди що за работа е неговата и с детска безцеремонност ще го ... |
|
|
"Погледът назад към прозаичното творчество на Мария Станкова красноречиво показва умението й да разказва истории. Разпознаваме стил, усет за ирониите на живота, за парадокса и гротеската, които го съпътстват. В този аспект "Сузана и зяпачите" е крачка напред не само спрямо логиките, според които се конструира светът на Мария Станкова, а спрямо модела й на писане. Сложна, полифонична и театрална книга. Множественост и преплитане на звучащи гласове, които разказват историите вътре. Персонажи, които влизат в коментарни практики в разказването си. Колажност, динамичност."Сузана и зяпачите" е книга за ... |
