"Семездин Мехмединович чертае със съкрушителна точност и яснота сгромолясването на цял един свят. Той притежава безпощадната страст към истината, характерна за младия Хемингуей." Пол Остър "Мехмединович пише за неща, за които е невъзможно да се пише. И за които единствено има смисъл да се пише. Мехмед, червената бандана и снежинката е книга, с която започва и завършва историята на литературата." Миленко Йергович "Страшна и прекрасна книга, великолепна в прославата на писането и възвишена в изобразяването на ежедневното страдание. Книга, с която трябва да се срещнеш и като писател, и като ... |
|
|
Млада лекарка, убедена в неограничените възможности на традиционната медицина, се обезверява, когато ражда дъщеря си и детето остава обездвижено след престоя в кувьоз. Нито една общоизвестна терапия не може да му помогне. Отчаяна тя тръгва да търси помощ от тайнствена горска лечителка в дебрите на Пирин планина. След много перипетии и обрати в мисленето си, повярвала в невъзможните чудеса и легенди на планината, тя най-накрая се среща с мистичната лечителка. Всичко би било прекрасно, ако старицата не искаше в отплата човешки живот. На този свят обаче щастието винаги си има цена, която някой трябва да плати... ... |
|
|
"Той каза, че се е отказал от онова, което не може да задържи, за да получи онова, което не би могъл да изгуби." Из книгата През един горещ летен ден стар шевролет импала е пометен от идващия влак. Едва след няколко дни властите откриват, че миг преди да застане на пътя на влака, жената зад волана е изритала малко момче от колата си. Момченце със счупени очила, което стиска с всички сили скицника си... но не говори. Чейс Уокър като дете е обикалял домовете за изоставени деца, но е имал късмета да го изпратят при семейство, което го приема с разтворени обятия. Сега, като журналист в местния вестник, той е ... |
|
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
|
Прощален роман - реквием за живота и смъртта. За това кой има право да убива и кой не. Основното действие на романа на Чингиз Айтматов Когато планините падат (Вечната годеница) се развива високо в планините Тяншан, където се пресичат трагичните пътеки на две страдащи същества - човек и снежен леопард. И двамата са жертви на времето, жертви на обстоятелствата, заложници на собствената си съдба. Желание за отмъщение води Арсен Саманчин, известен журналист, в родното му село, където се ловят снежни леопарди за саудитски петролни магнати... Изконна хранителна йерархия, ненарушена до днес, преустроила съдбите на милиони ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Има имена, отдавна изчезнали, забравени, с които не кръщаваме вече децата си. Но те са на хора, живели някога, със свой път и съдба. На такова име попада Венцислава Великова и то разказва своята си история. Покрай него изскачат и други имена, свързани помежду си в една житейска драма, която не просто повдига вечните въпроси, а и загатва за отговорите им. Повестта Мичя е за девойка, понесла тежки удари от съдбата, но оставила незаличим отпечатък в душите на околните. Тиха и смирена, тя става причина за зараждането на въртоп от чувства и мисли, в който попадат тримата синове на чорбаджи Савко, той самият и жена му, ратаите ... |
|
|
В продължение на 18 години писателят изследва историята на град Сливен и областта. Трилогията Тътени (1980), Бурята (1986), И стана ден (1998) е своеобразен литературен паметник на бурната история на този бунтовен български град. Не съществува друг град в страната, за който да е писан такъв епос. Но в същото време това е историята на нашето Възраждане, разказана през миналото на Сливен, като роман с голяма историческа достоверност. Самият Цончо Родев казва за романа И стана ден:"Романът в ръцете на читателя е самостоятелен по характер, но като историческа последователност и проследяване на някои човешки съдби ... |
|
|
В продължение на 18 години писателят изследва историята на град Сливен и областта. Трилогията Тътени (1980), Бурята (1986), И стана ден (1998) е своеобразен литературен паметник на бурната история на този бунтовен български град. Не съществува друг град в страната, за който да е писан такъв епос. Но в същото време това е историята на нашето Възраждане, разказана през миналото на Сливен, като роман с голяма историческа достоверност. Самият Цончо Родев казва за романа Бурята:"...Романът в ръцете на читателя е самостоятелен по характер. Но като историческа хронология и по-нататъшно проследяване на някои човешки ... |
|
|
"Остро усещане за живота те блъсва и при прочита на най-новия роман на Габриела Адамещяну. Гласове от дистанция... представя портрета на една негримирана Румъния, сглобена от счупени парченца. Роман за самотата и за паметта. Разтърсващ." Габриела Георгишор "Няма морализаторски нотки, нито сантиментални тласъци. Също както Флори Триф се преориентира през посткомунистическите десетилетия, всички останали персонажи се справят, както могат. Гласовете от дистанция предлагат унизителна, но убедителна ретроспекция на недалечната ни история." Михня Бълич "Гласове от дистанция е книга за семейството, но ... |
|
|
Майстор на прозата, Александър Прокопиев умее да разказва истории, които увличат с интригата си, вълнуват с емоциите си и не на последно място - остават за дълго в мислите ти. Александър Прокопиев олицетворява постмодернистичното течение в литературата на Северна Македония. Издал е двайсетина книги, превеждан е на много езици. Името му е споменато в Енциклопедията на Сорбоната Les Lettres Europeanennes редом до имената на Орхан Памук, Херта Мюлер и Елфриде Йелинек. Артистичен директор е на Международния литературен фестивал PRO-ZA Balkan. ... |
|
|
Сърцата са огромни. Но не са еластични, както изглеждат. Не са и такива, каквито ги рисуват. Те са пещерата на кръвта. Тя влиза мътна от тъга в тази пещера и излиза бистра с надежда. Когато тъгата стане толкова голяма, че надеждата не стига да я изсветлява, пещерата пресъхва. Сърцето не е моторът, надеждата е. Тази книга е за сърцата и думите, които ги възвисяват, но понякога ги и подлъгват. За живота в неговото многообразие, за пъстротата и противоречията на човешките души. В 23 разказа Веселина Седларска е събрала толкова много, че сякаш е написала наистина цял тълковен речник, който може да се ползва за ориентир по ... |
