Поетичен разказ за тайнството на любовта, постигането на мечтите и магията на истинската вяра. Пилар среща отново своята първа любов - момчето, с което е прекарала детството си в малко испанско градче. Съдбата неочаквано събира разделените преди единайсет години влюбени. Тя вече се е научила да бъде твърда и силна и да крие чувствата си. Той се е обърнал към религията и се е превърнал в харизматичен духовен водач, надарен със способността да върши чудеса. Двамата се отправят на пътешествие, осеяно с подводните камъни на минали обиди и стари разочарования. На брега на река Пиедра в Пиренеите те ще открият дълго търсените ... |
|
Размисли по пътя за Сантяго де Компостела. ... Иван Драгоев е роден в София през 1971 г. Възпитаник е на НГДЕК “Св. Кирил Философ” и СУ “Св. Кл. Охридски”. Има магистърска степен по философия от Сорбоната и докторска степен по философия в България. В момента живее и работи във гр. Валенсия, Испания. "В този текст става дума само за две неща: за един човек и за един път. Човекът е, разбира се, авторът, а пътят има цел: той е ходът на едно популярно поклонническо пътуване. Фактически Иван Драгоев веднага превръща пътя не в движение нанякъде, а в срещи и случки, които биха могли да се схващат и като незначителни. При ... |
|
Продължение на Бялата масайка. ... Една история по действителен случай. Над 4 милиона продадени екземпляра. След примитивния живот в кенийската савана Корине отново се сблъсква със света на белите. Докато един ден сърцето не я отвежда обратно в Африка. След четири години, изпълнени с безмилостна борба за оцеляване сред саваната на Кения, Корине Хофман успява със сетни сили да избяга обратно в Швейцария. Това е единственият начин да опази дъщеря си Напираи от насилствен ранен брак и обрязване според масайския обичай. Първата ѝ публикувана книга - Бялата масайка, има небивал успех и авторката получава хиляди ... |
|
Една нощ малкият Муминтрол се събужда и открива, че всички от неговото семейство са потънали в дълбок зимен сън. Муминтрол не може да заспи отново и открива непознат за него свят, където слънцето не изгрява, а земята е покрита със сняг. Той решава да открие каква е причината за това и да върне обратно пролетта. Муминтрол среща нови, странни същества, за чието съществуване не е подозирал. ... |
|
Беше юни. Наближаваше най-магическата нощ в годината! Всичко започна заради огнебълващата планина на черния остров - отначало само валяха сажди, после се чу тътен и земята се пропука. Откъм морето дойде вълна до небето! Потоп заля Муминската долина и удави всичко в пълна тъмнина... Муминското семейство оцеля на покрива, и тогава се появи опасна призрачна къща - стълбищата й свършваха във въздуха, всичко беше от картон, дърво или гипс, подът се въртеше, а от най-тъмния ъгъл се носеше един особен смях... После Муминтрол се загуби в тъмната гора, а както си береше среднощна китка за празника, попадна в затвора. Снусмумрик ... |
|
Разкази ... |
|
Муминската долина беше потънала в зеленина, щастливи животинки щъкаха навред. Муминтрол излезе от синята муминска къща да пътешества и откри, че наблизо си имат море, а приятелят му Сниф намери пещера! Но изникна опасност - всичко стана сиво, сякаш вече не беше живо! Небето и реката, дърветата, земята, къщата... Разтревожените приятели срещнаха Снусмумрик - той притежава всичко, което го радва, дори самата Земя. После Муминтрол се запозна с госпожица Снорк и съвсем си загуби ума. Бягаха от дракон и октопод и едва не се хлъзнаха по водопад към центъра на Земята. А опасността придоби име - комета. Подивяла звезда с опашка ... |
|
Себастиан Урутия Лакроа, свещеник и литературен критик, член на Опус Деи, си припомня през една единствена нощ на силна треска най-важните моменти в живота си, убеден, че скоро ще умре. Бълнуването му се успокоява, но идват смразяващи чудовища. Така в съзнанието му изникват странни господа, които му възлагат поръчки; художник от Гватемала, решил да умре от глад в Париж през 1943 година; генерал Пиночет, на когото Урутия чете лекции по марксизъм; споменът за пътуване из Европа, по време на което свещеникът се учи да убива гълъби; приятелството му с Феъруел - гуруто на чилийската литературна критика; празненствата у една ... |
|
"Веднъж, когато се разхождаше между черкезките и грузинките, девойките, чиято красота в Стамбул се смяташе за класическа, султанът изведнъж се спря пред едно мило и нежно лице. Той сведе поглед към дигнатото срещу него лице, лице без видима красота, но с изкусителна усмивка, зелените очи, засенчени от дълги ресници, го гледаха не само закачливо, но и дръзко. И той, който беше виждал толкова погледи, изпълнени със страст, мъка и унижение, неочаквано се поддаде на тези смеещи се очи на момичето, което в харема бяха нарекли Хурем. Кърпичката, лека като паяжина, остана на нежното рамо на онази, която целият свят скоро ... |
|
Думи и образи. ... "Катя Паскалева не беше светица. Не беше и грешница. Артистка. В живота и кариерата ѝ се оглеждат лицата на толкова много жени, които изигра, преживя и дари на публиката. Тя обичаше да предизвиква съдбата. Да я надхитря понякога... Катя беше мълчалива, но пълна с истории. Смехът ѝ можеше да превземе стаята за миг, а тишината, която носеше със себе си, да те накара да потънеш в мислите си. Странница. Скитница. Жена с тайни." Георги Тошев, август 2015 година Защо? Защо съм на 46 години? Защо обичам само един мъж? Защо мисля, че още имам какво да кажа? Защо не мога да се разделя ... |
|
И в този роман на Дафни дю Морие, ненадмината майсторка на психотрилъра, вдъхновила Алфред Хичкок да заснеме три от най-великите си филми, ще откриете всички съставки на добрата готическа проза: тайнственост, увлекателна криминална фабула, отлично пресъздадена атмосфера в духа на английската литература, непредсказуем финал. Сюжетът с неговите неочаквани обрати наподобява шлифован диамант - достатъчно е да го погледнеш под различен ъгъл, за да откриеш нови и нови пластове. ... |
|
"В новата поетична книга на Йорданка Белева е вписана особена чувствителност към времето, отминалото, пропуснатото в момента. В стихосбирката заслепява аурата на цивилизационната забързаност. Бързащият човек е белязан от неизречено слово, ранен от безвъзвратно загубено общуване с любим човек. Да запълни бялото квадратче на изпуснатия момент е страшно изкушение за Йорданка Белева. Тук тя ще види траурна лентичка, криволичеща етимология, крайчец на фанатизъм, призрак след зачертана идеология. Неусетно аорист е подменен от бъдеще време в миналото, за да се отвори място в езика, където да не се чувстваме чужденци." ... |