Записки от мъртвия дом

Фьодор Михайлович Достоевски Времетраене: 1:30 мин. Е.Е. Олга Токарчук Времетраене: 1:06 мин. Сате сате, Япония Юлияна Антонова-Мурата Времетраене: 0:52 мин. Буров и неговата дъщеря Неда Антонова Времетраене: 1:07 мин. Нещо по-диво Кристина Лорен Времетраене: 1:02 мин. Око Мария Касимова-Моасе Времетраене: 0:59 мин. Ози Озбърн. Аз съм Ози - Автобиография Времетраене: 1:05 мин. Детето, което искаше да бъде обичано Цветелина Андреева Времетраене: 1:10 мин. Капан за тийнейджъри Ромина Бобева, Мирослава Петърчева Времетраене: 1:08 мин. Системни въпроси за успех в живота и бизнеса. Книга и карти Сийтс Бакър Времетраене: 1:17 мин. Наричащи карти. Карти за съдба, намерение, сбъдване Мирослава Митева Времетраене: 1:12 мин.

През 1849 година, когато е на 28 години, Достоев­ски е изпратен в сибирски затворнически лагер заради участието си в кръга на Петрашевски и обсъждането на социални реформи в Русия. Записки от мъртвия дом е книга, родена от четирите години на писателя в Сибир.

Достоевски изследва сложната йерархия на каторжния лагер и записва с изумление историите на закоравели престъпници. За да заобиколи цензурата в Русия и за да издаде книгата, авторът приписва наблюденията си на фикционалния герой Горянчиков, осъден за убийството на жена си. Затворът служи като микрокосмос на самата Русия. Това е място на вражди, предателства и пазачи, които изпитват удоволствие от жестокостта си, но и място, където моменти на искрена доброта предлагат искрица надежда. Тези формиращи години в Сибир подхранват философската дълбочина на бъдещите му шедьоври, най-­вече на Престъпление и наказание.

Записки от мъртвия дом е дълбоко размишление върху устойчивостта на човешкия дух и мъчителната цена на изгубената свобода. Романът представя затво­ра като трагедия, обхващаща както затворника, така и една цяла нация. И доказва, че оковите не могат да лишат човека от неговата същност. Както разказва­чът отбелязва, затворникът никога не забравя своята идентичност, дори в дълбините на Сибир.

Фьодор Михайлович Достоевски е руски писател, публицист и мислител, един от класиците на руската литература. Той се счита за първия представител на персонализма в Русия. Неговото творчество изследва човешката психика в тревожните политически, обществени и духовни условия на руското общество през 19 век, а произведенията му се характеризират със силна морална насоченост. Едни от най-значимите му творби - романите "Престъпление и наказание", "Идиот" и "Братя Карамазови" са включени в списъка на 100^-те най-добри книги за всички времена през 2002 година. Голяма част от неговите произведения са многократно екранизирани и адаптирани за театър, балет и опера. Достоевски е почетен член на "Руската академия науките".

Фьодор Михайлович Достоевски е роден на 11 ноември 1821 година в Москва, Русия в семейството на лекар. Той е второ от седемте деца на Михаил и Мария Достоевски. Родът му произхода от литовско благородническо семейство от региона на Пинск. Родителите му отдават голямо значение на възпитанието му и още когато е 4-годишен майка му го научава да чете и пише от Библията. В ранна детска възраст те го запознават с руската литература в лицето на Николай Карамзин и неговите "Руски приказки", Александър Пушкин и Гаврил Державин, както и с английската и немска литература, съответно с Ан Радклиф и Фридрих Шилер. До 16 години живее в Москва, след което е приет в "Инженерното училище" в Петербург. Там Достоевски получава комплекс за малоценност спрямо по-изтънчените си съученици, като това чувство впоследствие се забелязва често в творбите му, особено в "Юноша". През 1842 година завършва военно-инженерния курс, с длъжност инженер-лейтенант. Остава да служи в Петербург, но други цели и стремежи го привличат неудържимо и той започва да се занимава с литература, философия и история. Година по-късно се заема с превода и издаването на произведението на Балзак - "Йожени Гранде". По време на обучението си често чете творбите, както на чуждестранни поети, като Гьоте, Корней, Балзак, Юго, Шекспир, така и на руските - Державин, Лермонтов, Гогол и Пушкин.

Достоевски започва да пише от средата на 40^-те години на XIX век, като първите му произведения са повлияни от реалисти и романтици като Дикенс, Балзак и Гогол. През 1844 година той пише първата си повест - "Бедни хора", която веднага след публикуването си се радва на изключителен успех и прославя автора. Основавайки се на традицията на физиологичния очерк, Достоевски създава реалистична картина на живота на "забитите" "по петербургските ъгли" жители, галерия на социални типове - от уличния просяк до "Негово превъзходителство". В следващата си повест "Двойник" (1845-1846 г.) писателят дава за пръв път психологичен анализ на разделеното съзнание, "двойнственост". Произведението не предизвиква голяма емоция, дори е обект на критики. По-късно се появяват и творбите "Унижените и оскърбените" (1861 г.), "Записки от мъртвия дом" (1862 г.), "Бели нощи" (1848 г.), като в последната се виждат черти от реализма на Достоевски, което го откроява от средата на писателите от т. нар. "натурална школа". Заедно с брат си Михаил работи в списание "Время", а по-късно в списание "Епоха". През този период той написва "Записки от подземието", които са определяни като "най-доброто въведение в екзистенциализма, писано някога". Не случайно писателят е смятан от мнозина за основоположник или пряк предшественик на европейския екзистенциализъм. Като изявен славянофил, националист и монархист, в творбите си Достоевски критикува буржоазията, предматериалистичния Запад и нихилизма.

След като умира брат му и съпругата му, Достоевски преживява тежък период, започва да играе рулетка и натрупва дългове. По това време той започва работа над романа "Престъпление и наказание" (1866 г.), в който се отразява целият сложен път на вътрешните му желания. Книгата пожънва голям успех, въпреки смесените отзиви на критиката, а през 1969 година е успешно екранизирана от режисьора Лев Кулиджанов. Приходите от творбата, възлизащи на 7000 рубли дори не са достатъчни за покриване на дълговете. Финансовите му затруднения го подтикват за около месец време с помощта на стенографката Анна Григориевна Сниткина, да напише книгата "Играчът на рулетка". Скоро след това занимава в чужбина: живее в Германия, Швейцария, Италия. В този период той работи над романите "Идиот" (1868 г.) и "Бесове" (1870-1871 г.), които завършва вече връщайки се в Русия. Романът "Идиот" е едно от най-сложните произведения на Достоевски. Трагичността му се свежда до това, че Мишкин (главният персонаж) намесвайки се в съдбата на другите персонажи, не успява никого да направи щастлив, не успява да победи вражеските сили, жертва на които се превръща и самият той. Книгата има няколко успешни екранизации, включително и японска, дело на талантливия режисьор Акира Куросава. В последните две години от живота си (1879-1880 г.), писателят създава може би най-значимата си, безсмъртна творба - романът "Братя Карамазови". Това е последната книга на знаменития автор, считана за неговото най-добро произведение и един от големите шедьоври на световната литература. Творбата е философски роман, разглеждащ етически проблеми като Бог, свободата на волята и морала. По нея са направени редица филми, сериали и театрални пиеси, базирани или вдъхновени частично от първоизточника.

Фьодор Михайлович Достоевски умира на 9 февруари 1881 година в Санкт Петербург, вследствие на изострено белодробно заболяване. Пълната със събития биография на писателя, показва, че той получава признание още приживе, но най-голям успех неговите творби получават посмъртно. Дори самият Фридрих Ницше признава, че Достоевски е единственият автор-психолог, който отчасти се превърна в негов учител.

Нике ЕООД
София 1504
ул. Оборище 22
info@izdatelstvonike.com