Джулиет Ферърс не е тази, за която се мисли. Нищо в света ѝ не е такова, каквото изглежда. Мисли си, че най-накрая е победила Възобновителите. Мисли си, че най-сетне е поела контрола върху живота си, силите и болката си в свои ръце. Но всъщност само е започнала да разнищва лъжите, съпътстващи живота ѝ. И пред нея има два избора: Да бъде оръжие. Или да бъде воин. Този път не е сама. По-силна, по-смела и по-издръжлива от всякога, Джулиет ще се бори за живота и любовта си, заедно с приятелите си. Но първо ще трябва да оцелее след битката, развихрила се в собствената ѝ глава. Трябва да си спомни коя е." ... |
|
"Роман за съзряването и самостоятелния път през стаите на порастването. За свободата като дом за начинаещи, в който единственото сигурно е несвободата. Емануил А. Видински извиква от колективното ни детство мощен индивидуален път. Към голямата литература." Йорданка Белева "Дом за начинаещи е впечатляващо завръщане в началото на едно юношество, много различно от това на повечето от нас. Но колкото и да е различно, емоционалните и моралните проблеми, които вълнуват начинаещите, са всеобщи, а тъкмо това е тъканта, от която се състои този увлекателен роман. Той може да се чете и в автобиографичен ключ, но ... |
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
"Шукшин и най-ярките му герои, като въплъщение на самия него, не просто живеят, а горят, измъчвайки себе си и другите заради несъвършенството на света и неуловимостта на истината. Неговият "обикновен" руски човек е пределно откровен, разголен до крайност, поставя си вечните въпроси и не се задоволява с красиви фрази и мъгляви обяснения." Едуард Биров "Макар и кратък, животът на Шукшин е забележителен - той е една от легендите на Русия. Успехът му като писател, актьор и режисьор, особено с прочулия се филм Калина алена, е феноменален." Катлин Парте "Калина алена е книга показателна в ... |
|
Под общата редакция на чл.-кор. проф. д-р Иван Гранитски и д-р Панко Анчев. ... Сън за щастие, Епически песни, На острова на блажените."Пенчо Славейков е един от най-сложните и противоречиви поети в българската литература от края на XIX и началото на XX век. И до ден днешен той не е приет еднозначно като значим и епохален творец, определящ характера и посоката на движение на българския литературен процес след Освобождението. Причината според мен е, че още не е разбран. Явлението П. П. Славейков показва, че българската литература окончателно е навлязла в своята модерност и затова толкова шумно и драстично ... |
|
Веднъж френският писател Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.) - добре известен в България със своите романи, новели и есеистични сборници, почти всички издадени от ИК Колибри (2010 - 2021) - случайно вижда във витрината на една галерия картина, която привлича вниманието му: фотьойл с тапицерия на зелени и бели райета на верандата на хижа, поставен пред работна маса с мастилница и перо на фона на екзотичен плаж. Купува картината, после изведнъж си спомня: това е Аркашонският басейн с нос Фере, където живее неговият приятел Беноа Бартерот. Този спомен го връща назад във времето и Бегбеде сяда да пише. Подобно на вълни, фразите ... |
|
Тази книга събира някои от най-значимите страници, написани от Ориана Фалачи по темата за правата на жените, за равенството между половете, за това да бъдеш жена в бурните години на XX век. В своята невероятна журналистическа кариера Фалачи се е срещала с личности, които са се превърнали в икони за поколения. В годините, когато жените в Европа все още са се борели за правото си да гласуват, да бъдат съдии, за правото на развод, италианската публицистка интервюира звезди като Коко Шанел, Ингрид Тулин, Мери Куант, Кейт Милет, политици и световни лидери като Голда Меир и Индира Ганди. Мислите на всички тях за ролята на ... |
|
Сцена на разказите в този сборник са места по целия свят: в Англия, Америка, Мексико, Франция и Китай. Подборът е направен така, че да представи на българските читатели различни страни от богатото му творчество. Сюжетите - невероятни истории, приличащи на сънища - са парадоксални и с широк диапазон: философски проблеми и проблеми на свръхестественото и подсъзнателното, криминални случаи, пътуване във времето, смесване на различни измерения, пагубните последствия от използването на нови технологии, опасността от неудържимото консуматорство. Ужасът в някои от разказите му е сравним със създаденото от Хичкок, звучи като ... |
|
Изданието съдържа две творби на Чарлс Буковски - Донеси ми любовта си и Няма друг бизнес. ... "Мани Хайман беше в шоубизнеса от шестнайсетгодишен. Четири десетилетия по-късно все още не притежаваше и гърне, в което да се изповръща. Работеше в една от увеселителните зали на хотел Сънсет. Малката зала. Мани беше комик. Лас Вегас вече не беше това, което беше едно време. Големите пари се бяха преместили в Атлантик Сити, където всичко беше свежо и по-ново. А в добавка и проклетата рецесия." Из книгата Илюстрации: Робърт Кръм. ... |
|
"Зловещ е цвета на кръвта кога се плисне. Не е красив, не е поезия кога кипне. Кога тялото бърза през пробив да напусне, кога съхне, или навътре се пръсне. Не е цвета на гората, ни на морето, не е цвят на радост, а е нещо зловещо. И единствено тази обич силна към родина и към отечество, утеха едничка е за всина. Че без тази обич силна и всепоглъщаща към справедливост толкова могъща, към единство, чест, житие щастливо. Само така в този цвят има нещо красиво." Из Черният полк "Гледайте, очи, и нигвга не забравяйте робията и гнета нивга не прощавайте. Широко отворени, изтръпнали от гледката, пълни с гняв, не ... |
|
"В тази книга разказвам за някои мои спомени, с цел да покажа преживени от мен събития и случки. За пръв път правя достояние моите размисли за значимите обществени събития. Бих искал да споделя с вас огромния си опит в международната търговия, който може да послужи на по-младите." Николай Скарлатов Николай Скарлатов е роден през 1943 г. Завършил е икономически университет в София и е защитил докторат в УНСС. Работил е в областта на външната търговия в България и чужбина. Автор е на книгите: Развитие на икономическите отношения между България и Гърция, Търговията между България и Гърция (издадена в Гърция), ... |