Джеймс и Мънго са родени под различни звезди, единият е католик, другият протестант. В Глазгоу от 90 -те години, разкъсван от ожесточени гангстерски войни, двете момчета би трябвало да се мразят и да са заклети врагове, но ето че между тях се зараждат силни чувства. Във време, в което се ширят кърваво насилие и неизкореними предразсъдъци, Мънго трябва да хвърля огромни усилия, за да скрие забранената си любов - най-вече от по-големия си брат Хамиш, главатар на банда, който е готов на всичко, за да защити семейната чест. Когато майката на Мънго научава истината, тя решава да го изпрати на едно езеро заедно с двама мъже, ... |
|
|
Седемте къщи в тези разкази са празни. Някои са опразнени от любов, други - от покъщнина, трети - от хора, спомени, вяра. Както във всички творби на писателката, и тук усещаме невидимото присъствие на нещо зловещо, което ни кара да застанем нащрек: неизречена заплаха, призраците на миналото, тъгата по напразно изживените дни. Швеблин никога не се плъзга по повърхността, тя се стреми да проникне надълбоко, за да разкрие неудобните истини за отчуждението и самотата като убийци на духа и за това колко крехки и чупливи са отношенията между хората. Седем празни къщи, сборника, донесъл на аржентинската писателка Саманта ... |
|
|
Лео и Алекс са щастлива семейна двойка, но в седмата година от връзката им се задълбочава един проблем, защото Алекс иска двамата да си осиновят дете, докато за Лео и едно кученце е достатъчно. Когато семейството на Лео е поканено за Бъдни вечер при двамата, броят на конфликтите нараства. Сестрата на Лео Никол ридае, защото е бременна, но не знае дали нейният италиански приятел Фабио ще приеме детето. Бащата на Лео Гюнтер вече не може да понася жена си Еда, която през дългите години семеен брак винаги се стреми да доминира. При това тя е доста резервирана и към Алекс, защото би предпочела да има снаха. Точно на Бъдни ... |
|
|
Когато дойде поезията Вкуса на устните ѝ чувствам, внезапно блъсва се в косите ми, в очите ми - и ослепявам, на колене от много светлина. Безмилостно - по всички улици, пейзажи и пристанища - във къщата. До раклата. До стария прозорец със дърветата. Където вижда се полето. И цяла нощ на устни и на чам ухае. Тя идва - виждам я: обляга се, почива и задъхва се по стълбата. Във стаята. До раклата. Спасявай ме. И залеза - по дяволите залеза. Безпомощна - за да си тръгне пак, докоснала очите ми и думите. Всеопрощаваща измените и страшно истинска. Тъй истинска, че стиховете ми... по дяволите стиховете. Искам я. Тя ... |
|
|
25 избрани интервюта, проведени от 2014 -та до 2023 -та с млади българи, които въпреки и напук на всичко, отстояват избора си да създават култура в България. Култура стойностна, същностна, завладяваща. Завладяващи са и хората, съгласили се да отговорят на въпросите на Митко Новков. Отговарят смело, отговарят искрено, отговарят без задръжки. Истински вдъхновители и будители на обществото ни, за което са загрижени, за което милеят и което искат да въздигнат. Колкото е по силите им, но ако съдим по ината и упоритостта им, тия техни сили хич не са малко. Прочетете всичките 25 разговора и ще разберете, че да - не са, изобщо ... |
|
|
Годината е 1972-ра. Младата Алисия Уестърн постъпва в психиатричната клиника „Стела Марис“ с четиресет хиляди долара в дамската си чанта. В поредица от напрегнати разговори с лекаря си тя разгръща историята на своя живот: обсебващата любов към брат си Боби Уестърн, страховитото наследство на баща им – един от създателите на атомната бомба, и халюцинациите, които я преследват където и да отиде. Докато блестящият ѝ ум се рее сред математиката, физиката и философията, Алисия неумолимо се приближава към ръба на собствената си вътрешна бездна. Между реалност и лудост, между знание и самоунищожение, тя търси отговор на ... |
|
|
Мрачна, дълбоко хуманна история за човек, преследван от миналото и от надвисналите сенки на вината си. Три сутринта е и Боби Уестърн облича водолазния си костюм, за да се гмурне сред останките на разбил се в океана самолет. Повечето тела са там, но той установява липсващ пътник, чиито следи никой не желае да последва. Истинската бездна обаче не е под водата, а в самия Боби... Докато сам потъва все по-дълбоко в тайните на катастрофата, младият мъж е принуден да се изправи срещу друга, още по-болезнена история - трагедията на брилянтната си сестра Алисия. Реалност и халюцинация, любов и разрушение, вина и копнеж се ... |
|
|
"Книгата на Кръстьо Раленков е стягане на багаж преди дългия път към голямата светлина. Като рапорт пред себе си в опит да обясниш защо си бил жив. Като благодарност към белия свят, който те е приел, бил и обичал. Както си го бил и обичал и ти. Като слънчев лъч по планинските върхове на един живот. Думи, които стягат гърлото. Плач, който освобождава и благославя. Покъртителна книга." Александър Секулов Кръстьо Раленков (1965 - 2025) е автор на пет поетически книги и един сборник с разкази Предаване на семейния архив, който излиза посмъртно през декември 2025 г. Носител е на Славейковата награда за поезия ( ... |
|
|
Съставител: Роси Михова. ... Роси Михова е съставител на книгата Трима насаме. Задочни разговори с Макс Фриш и автор на интервюта, включени в книгата. Тя е журналист на свободна практика и автор на материали, отразяващи културни събития във Виена. От 2017 г. води поредица интервюта с известни българи, базирани върху книгата Въпросник на Макс Фриш. Като част от своите Дневници (1966 - 1971) швейцарският белетрист и драматург Макс Фриш публикува своя Въпросник, в който педантично формулира стотици провокативни въпроси. На тях отговарят с храбра честност изявени наши съвременници. Тези задочни разговори се случват неизменно ... |
|
|
"Музеят на моето време е урок по микроистория. През личния разказ за едно семейство, преминаващ през четири поколения и две смени на политическата система, през лични загуби и обществени сътресения, през безцветието и странните колоритни личности, които поддържаха живота жив. Книга свидетелство на цялото ми поколение." Яна Букова "Музей ли? Не, тук няма нищо застинало като в музейна експозиция. Слава Янакиева определя книгата си като фрагменти - жанрова хибридност, разположена между художествената прозата, есето, мемоарната публицистика и... киното, само че режисирано с думи. Разказваш себе си, ... |
|
|
"Журналистката Тайна Тервонен придружава няколко месеца една съдебна антроположка и една изследователка, които разравят следите на Босненската война. Изящно написана книга, напомняща древна приказка. Напомня за Антигона, която търси място да погребе своя брат." Катлийн Евин за France Inter "Съчетавайки проучване на терен, пътни записки, изящно портретиране и културна и политическа история, нейният разказ и изкусната му полифоничност предлагат самобитен поглед към следвоенната ситуация на Балканите - като ни напомнят преди всичко нашия дълг да не забравяме, защото да дадеш име на едно тяло, може да донесе ... |
|
|
"Никулин извърши истински подвиг в най-високия, християнски смисъл на тази дума. Той каза на своите съотечественици Истината. Написа неголяма книга, но след публикуването ѝ читателите станаха други хора. Да признаем правотата на Никулин, означава да признаем за лъжливи и безсъвестни всички упорито налагани представи за изминалата война, превърната в наши дни в основен идеологически символ. Никулин нагледно показва, че съветската власт е воювала с външния враг така, че да превърне една свещена война в масово изтребление на руския народ в името на спасяването на партийната номенклатура." Кирил Александров, ... |
