"Между разказите от първата и втората част в книгата на Емануил А. Видински "Егон и тишината" лежат десет години. Те разделят писането му, както ножът разделя костите от хайвера на рибата. В разказите от първата част читателят наблюдава героите сякаш зад дебелото стъкло на аквариум, а жестовете и гласовете им носят част от статичната енергия на ребусите на Светослав Минков. Във втората част светът става цветен, а наместо театър на сенките срещаме истинските актьори. Емануил А. Видински е честен в писането си. И това е истинското основание да се прочете тази книга – за да се види как авторът разбива стените ... |
|
|
От автора на "Аз, Клавдий" и "Божественият Клавдий"! "Много увлекателен роман с напълно достоверно звучене!" Непредубедените читатели "Не се докосвайте до тази книга! Тя е творение на дявола!" Свещениците ... |
|
|
"Ние работим на тъмно. За обществото сме "мъжете без лице". Ние носим маски, за да защитим идентичността си, и се задействаме тогава, когато правовата държава с нейните традиционни полицейски средства не може да направи нищо повече. След нас няма нужда никой повече да бъде викан за помощ. Ние се занимаваме с най-опасните престъпници, които ражда обществото. Няма значение дали са убийци, или вземат заложници, дали са терористи, или са психичноболни екстремисти и насилници - всичките са ни известни. Понеже има такива хора, има ни и нас." Петер Шулц ... |
|
|
Прага, 1934 година. Петнадесетгодишният Моше Голденхирш, син на равин, попада в плен на магията на цирка благодарение на легендарния Човек Полумесец и очарователната му асистентка. Запленен от изкуството на мага и от красотата на младата Юлия, той бяга от вкъщи и се присъединява към цирка, който продължава турнето си в Германия. Лос Анджелис, 2007 година. Десетгодишният Макс Кон се измъква през прозореца на стаята си, за да издири Великия Дзабатини, стар и отдавна забравен сценичен магьосник. Момчето е убедено, че само магия може да събере отново родителите му, които са пред развод. История, която обхваща епохи и ... |
|
|
"Моята мелодия не е сложна, моята песен не е като птичата песен. Тя си е една и си е само моя, просто една малка човешка мелодия. Казвам се Йордан Димитров Радичков и съм роден през 1989 година в град София. Написах историите, поместени в този сборник през последните три години. Част от тях видях със собствените си очи, част от тях научих от хората, които бяха около мене по това време. Благодаря на тия хора, че ми се довериха и че решиха да ме нарекат свой приятел." От автора ... |
|
|
"Говори с Нева" е една напълно субективна биография на общите ни въпроси, тревоги, страхове, вълнения и вдъхновения. Между тези корици са събрани четиридесет и три мини кореспонденции: писма от читатели от едната страна и от мен... от същата страна, понеже така и не разбрах къде е "другата". Текстовете излязоха в онлайн седмичника за независима журналистика "Тоест" (toest.bg) от дебютния му брой на 1 февруари 2018 г. до броя от 4 април 2020 г. в рубрика, наречена "Говори с Нева" като закачка с филма на Алмодовар "Говори с нея". Когато "Тоест" организираше ... |
|
|
Али Смит е родена през 1962 г. в Инвърнес, Шотландия. Завършва Английски език и литература в Университета на Абърдийн през 1985 г. В периода 1985 - 1990 подготвя докторат по Американски и Ирландски модернизъм в колежа Нютън в Кембридж, но не успява да го защити, защото по същото време вече пише пиеси. "Зима" е вторият ѝ роман от поредицата "Сезони". Макар героите и сюжетът да са други, и тук, както в "Есен", британската писателка ни увлича в разказ за изкуството, философията, политиката и любовта. Зимата ни учи на оцеляване. Зимата ни отглежда за любов. В епохата на пост-истината, ... |
|
|
Страници от българско-турските културни връзки. ... "Хюсеин Мевсим е въплъщение на две големи основополагащи за европейската култура идеи - първата е просвещението като път към успеха (тъкмо училището, образованието помага на детето от село Козлево, Кърджалийско, да стане професор на уважаван в света университет - Анкарския), а втората е, че свободната воля и инициатива са по-силни от обстоятелства, които могат да ни изглеждат дори като съдбовни." д-р Младен Влашки ... |
|
|
Романът "На брега" е ода на отчаянието, реалистичен и проницателен поглед към бъдещето. Историята започва с откриването на труп в блатата на испанското крайбрежие на юг от Валенсия и свършва пак там, блатата са поразителна метафора за корумпираната, деморализирана Испания от първите години на двадесет и първи век. Фокусирайки се върху интимния свят на един от главните герои - спомените, надеждите и разочарованията му, авторът успява да предаде визия на цялата страна, общество и икономика, където гражданската война все още хвърля дълга сянка. Рафаел Чирбес описва с грубост и честност пътуването през живот, ... |
|
|
Завладяващ роман за срама, вината и изкуплението. ... Алис Хагторн е телевизионна водеща, принудена да напусне работата и мъжа си заради секс скандал, в който е замесена. Сигюр Баге е самотен мъж на средна възраст, който се нуждае от домашна помощница, а Алис вижда в това възможност да се впусне в противоположен на досегашния ѝ начин на живот и да се откъсне от всичко, свързващо я с миналото ѝ. Първоначалното ѝ желание да започне начисто прераства в интерес към Баге, който обсебва съзнанието ѝ. Кой обаче е той и каква е неговата история? Двама души, свързани от лъжата и желанието за изкупление. ... |
|
|
Красив и актуален пъзел за омразата и любовта, за тероризма и национализма и за надеждата за по-добро бъдеще. ... Двама младежи и едно момиче извършват терористично нападение в книжарница за комикси в шведския град Гьотеборг, където е организирана среща с художник, станал известен с провокативните си карикатури на пророка Мохамед. Единият терорист е убит от полицията, а когато другият е напът да пререже гърлото на художника, момичето, което има задачата да заснеме насилието, го застрелва. По време на атентата тя осъзнава, че нещо не е наред, че вече е е виждала това, което се случва сега, в бъдещето, на екрана на рекламен ... |
|
|
В четири часа се върнах в месарницата, сама, на съседната седалка - кофа, пълна с кравешки лайна. Бях открила медния съд до вратата на млечната барака. Не търсих дълго синджира с кука, с който спускаха кофата в септичната яма. Знаех къде е: в гаража. Пак там висяха и клещите, с които смятах да прережа една по една веригите на решетката върху ямата. В детството си бях изминавала разстоянието между фермата и месарницата безброй пъти на велосипед, а понякога - ако се наложеше - и пешком. Чувствах се странно, докато преодолявах тази кратка дистанция на четири колела. Сякаш премествах оризово зрънце с мотокар. Паркирах колата ... |
