В четири часа се върнах в месарницата, сама, на съседната седалка - кофа, пълна с кравешки лайна. Бях открила медния съд до вратата на млечната барака. Не търсих дълго синджира с кука, с който спускаха кофата в септичната яма. Знаех къде е: в гаража. Пак там висяха и клещите, с които смятах да прережа една по една веригите на решетката върху ямата. В детството си бях изминавала разстоянието между фермата и месарницата безброй пъти на велосипед, а понякога - ако се наложеше - и пешком. Чувствах се странно, докато преодолявах тази кратка дистанция на четири колела. Сякаш премествах оризово зрънце с мотокар. Паркирах колата ... |
|
|
Книгата събира изцяло три стихосбирки на Пламен Дойнов - "Балът на тираните" (2016), "София Берлин" (2012) и "Истински истории" (2000) и избира отделни стихотворения и поеми от "Висящите градини на България" (1997), "Любовникът и Маестрото" (1993) и "Post Festum" (1992), както и няколко най-ранни стихотворения. Тя може да бъде четена и като първата лична антология на Пламен Дойнов - карта за индивидуален лирически свят, начертана върху ценностния хребет на годините от началото на ХХІ век. ... |
|
|
Книгата е продължение на "Копелето" и е част от поредицата "Придворната дама". Превод от датски - Мария Николова. ... Константинопол, 1570 г. Пленената френска придворна дама Мадлен дьо Мондидие е отведена в Йени сарай и е продадена на султан Селим II, за да стане част от тайния му отряд от убийци - легендарния Отряд на Полумесеца. В продължение на година тя преминава през тежко обучение в изкуството на убийството. Постепенно калява тялото и духа си и от фина благородничка се превръща в сурова убийца, която обича новото си занимание и високо цени способностите си. Мадлен се посвещава на призванието си ... |
|
|
Едно поколение от автори в австрийската литература - Роберт Шиндел, Роберт Менасе и Дорон Рабиновичи се самоопределя с погледа си към историята като поколението Ангелус Новус, повлияно от наблюденията на Валтер Бенямин за ангела на историята: "Има една картина на Клее, която се нарича Ангелус Новус. На нея е изобразен ангел, който изглежда така, като че има намерение да се отдалечи от нещо, в което се е вторачил. Очите му са изхвръкнали, устата му е разтворена, разперил е крилата си. Така трябва да изглежда ангелът на историята. Той е обърнал лика си към миналото. Там, където ние виждаме низ от събития, той вижда ... |
|
|
"Между разказите от първата и втората част в книгата на Емануил А. Видински "Егон и тишината" лежат десет години. Те разделят писането му, както ножът разделя костите от хайвера на рибата. В разказите от първата част читателят наблюдава героите сякаш зад дебелото стъкло на аквариум, а жестовете и гласовете им носят част от статичната енергия на ребусите на Светослав Минков. Във втората част светът става цветен, а наместо театър на сенките срещаме истинските актьори. Емануил А. Видински е честен в писането си. И това е истинското основание да се прочете тази книга – за да се види как авторът разбива стените ... |
|
|
Йеркеси Хулманбиек е казахска писателка, родена в планинския район Бейта в Синджян - Уйгурската автономна област през 60-те години на ХХ век. В момента е заместник-председател на Федерацията на литературните и художествените общности на Синджян и на Асоциацията на писателите в Синджян. Освен писателка, тя е преводачка на книги и текстове на песни, както и сценаристка на филми и телевизионни продукции. ... |
|
|
Прага, 1934 година. Петнадесетгодишният Моше Голденхирш, син на равин, попада в плен на магията на цирка благодарение на легендарния Човек Полумесец и очарователната му асистентка. Запленен от изкуството на мага и от красотата на младата Юлия, той бяга от вкъщи и се присъединява към цирка, който продължава турнето си в Германия. Лос Анджелис, 2007 година. Десетгодишният Макс Кон се измъква през прозореца на стаята си, за да издири Великия Дзабатини, стар и отдавна забравен сценичен магьосник. Момчето е убедено, че само магия може да събере отново родителите му, които са пред развод. История, която обхваща епохи и ... |
|
|
Берфус пише пиеси с желанието да създаде качествено нови пространства на мисълта, в които зрителите са предизвикани да издържат на конфронтацията с другите и със самите себе си и то в рамките на обществените и политически измерения на съвременността. Странната смес от поезия и близост до живота изведе Берфус на челно място на немскоезичната театрална сцена. Своеобразните картинни светове и стегнатият език на текстовете му превръщат Бержус в поета сред театралните автори. ... |
|
|
Олга Шурбанова е музикант по професия и писател по призвание. Една от най-авторитетните ни музикални критици, тя има издадени и пет белетристични книги - "Когато Париж беше твой" (1977), "Накажи ме с любов" (1989), "Само душата" (1999), "Лично време" (2002). Нейни литературни творби са публикувани във всички специализирани издания, някои преведени на полски, немски и английски език. "Не мога да скрия удоволствието, с което четох ръкописа на Олга Шурбанова "В далечното пътуване". Отделно увлекателния разказ, описващ историята на рода и предците на авторката, съдбите, ... |
|
|
Фантазия за секундите след настъпването на смъртта. ... Седем жени, всяка родом от различна държава. Между живота и смъртта, на място, от което не могат да избягат - освен чрез словото и разказа. Шломит от Ню Йорк, която се занимава с пърформанси; Полина, главна счетоводителка от Москва; Роза Имакулада, бразилка с трансплантирано сърце; Нина, представителка на висшето общество от Марсилия; Вълбхис, холандка, болна от рак на гърлото; Маймуна, сенегалка, която мечтае за кариера като модел, и австрийската тийнейджърка Улрике са се озовали в някакво празно бяло пространство. Времето, такова, каквото го разбираме, е спряло ... |
|
|
Един млад мъж на име Самуел умира в ужасна катастрофа. Било ли е това инцидент, или е било самоубийство? Историята скача напред и назад във времето, смесват се минало и настояще и ние следваме Самуел чрез спомените на приятели, семейство, познати. Всички те разказват различни версии, някои твърде противоречиви - говорят за Самуел, за себе си, един за друг, търсят вината си за случилото се. В крайна сметка какво остава от всички наши кратки спомени? На кои снимки на паметта може да се вярва? И какво е скрито от това, което не си спомняме? "Всичко, което не помня" е увлекателна приказка за любовта, приятелството и ... |
|
|
"Властта на безвластните" е едно от основните произведения на Вацлав Хавел. Есето, което е прекалено амбициозно, за да бъде само есе, е замислено първоначално като политически манифест. Срещу обществената асистема на лъжата Хавел противопоставя "живота в истина", определяйки понятието като критерий за възможна политическа програма, но без амбицията за власт. Хавел е убеден, че обновяването на свободното общество не може да означава само завръщане в миналото, а "трябва да произлиза от човека, от човешката същност", че основата на реконстрнукцията е "отношението към самаия себе си, към ... |
