"Уважаеми читателю, В историята на България няма по-бляскави фигури от тези на Кирил и Методий, повлияли чрез делата си толкова силно на формирането на днешната славянска общност. Още от тяхно време, та и досега ние сме издигнали делото им в светиня. През IX в. българската църква е провъзгласила първоучителите Кирил и Методий за светии. През X в. установява два признака: на 14 февруари, денят на Кириловата смърт и 6 април, денят на Методиевата смърт. През XIII в. българската черква заменила 6 април, смъртта на Методий, с 11 / 24 май, който постепенно се утвърдил като общ черковен празник за братята Кирил и Методий. ... |
|
|
Сборникът "Българските азбуки" със своята огромна лингвистична и историческа научна информация, целенасочено подбрана и представена по изключително ясен и логичен начин е полезен както за специалистите по история на езика и писмеността, културолози, текстолози, медиевисти и палеослависти, така и за ученици, студенти, преподаватели, и за всички интелигентни хора, търсещи истината за българския принос в духовното развитие на всички славяни и на европейската цивилизация. ... |
|
|
Когато Германия започнала да търпи поражение във Втората световна война, нацистките главатари започнали да изграждат фундамента на бъдещия Четвърти райх. В Антарктида с подводници били доставени специалисти и материали за създаването на секретна база. В края на февруари 1947 година американската ескадра на адмирал Бърд, пристигнала с тайна мисия на ледения континент, внезапно била атакувана от неизвестен противник. След като загубила бойния си кораб и половин стотица човека, адмиралът бил принуден да преустанови операция "High Jump" (Висок скок) и да отстъпи. Кой в действителност атакувал корабите на Бърд? ... |
|
|
Дневник на военния кореспондент - 1913 г. ... Критичните дни на България е дело на чешкия журналист Владимир Сис, който прекарва Балканската война като кореспондент на вестник Народни листи и често пише своите статии на фронта, на метри от бойните действия. От лице с чисто служебни задължения, чехът се превръща в пламенен защитник на българската национална кауза, а България става негова втора родина. Началото на Междусъюзническата война го заварва в София. Сис е свидетел на терора, който мирното население търпи от бившите ни съюзници, и на леещата се в европейската преса антибългарска пропаганда, подхранвана от Белград ... |
|
|
През май 1913 г. стотици хиляди българи в Източна Тракия празнуват освобождението си. Само месец по-късно радостта им се превръща в кошмар. Докато българските войници се сражават и умират на бойните полета на Междусъюзническата война, башибозукът и османската армия нахлуват и подлагат мирното население на гонения и изтребление. Стотици хиляди наши сънародници бягат, изоставяйки дом и поминък, десетки хиляди, сред които жени и деца, са зверски убити. Трагедията е огромна, но някак си остава в сянката на Първата национална катастрофа. Пет години по-късно книгата на проф. Любомир Милетич Разорението на тракийските българи ... |
|
|
През тези последни седмици Гьоринг е изпаднал в апатия, парализиран от страх чака неизбежното. Химлер като хамстер в клетка се мята, търсейки някакъв контакт със съюзниците. Рибентроп се ослушва във всички посоки, надявайки се на "дипломатически шанс" за оцеляване. Борман и Мюлер дебнат момент да "изчезнат безследно" - единият при американците, другият при руснаците. Всички наоколо са изпаднали в прострация. Само Дьонитц хладнокръвно и устойчиво върши работата си като главнокомандващ флота, само че той е далеч от Берлин. А в бункера при Хитлер единствено Гьобелс е запазил присътвие на духа и стои до ... |
|
|
Брилянтен военноисторически труд, който напълно доказва твърдението на Уинстън Чърчил, че първият месец на Първата световна война е бил "ненадмината драма". Нюзуик В това знаково, наградено с "Пулицър" изследване, историкът Барбара Тъкман пресъздава първия месец на Първата световна война: трийсет дни през лятото на 1914, които определят хода на конфликта, на историята и в крайна сметка - на облика на настоящия свят. Започва с погребението на английския крал Едуард VII - най-голямото събиране на кралски особи и висши държавници някога, и проследява ескалирането на напрежението и неизбежния сблъсък, ... |
|
|
В книжното тяло са събрани две книги. ... "Уроци по клане" и "Българските ужаси и Източният въпрос" излизат през 1876 - 1877 г., когато изстъпленията и зверствата на Османската империя в потушаването на Априлското въстание са стигнали връхната си точка. По това време средствата за масова информация вече са съществен фактор и за кратко време ужасяващите факти стават достояние на цялата образована общественост в Европа и САЩ. Сред най-изявените защитници на българския народ е Уилям Гладстон, един от създателите и идеолозите на Либералната партия, четири пъти премиер на Великобритания. Благодарение на ... |
|
|
Измежду многото книги по темата, спомените на българския офицер от полски произход Отон Барбар се открояват със своята сурова правдивост. Войната при него не се изразява само в победи и върховни моменти, тя е изнурителна, а понякога и тиха, също както смъртта на болния от холера. Авторът изгражда една непозната за нас картина на фронта: жестокостта на битките, грешките на командването, суетата и малодушието на някои офицери, недоволството и демонстрациите на изтощените войници. А сред тях и образът на обикновения войник: добродушен, готов да сподели последния си залък с командира, вечно загрижен за своите ниви и деца, но ... |
|
|
Гаврил Кръстевич е първият почетен член - от 1871 г. на създаденото през 1869 г. Българско книжовно дружество (БКД) - бъдещата БАН. Четвърт век преди създаването на БКД, Кръстевич пръв дава идеята за академическо учреждение, което да се заеме с унифициране на българския книжовен език и изграждане на езикова култура. В полемика с бившия си съученик от Куручешме Георги Раковски, той призовава за налагане на говоримия език в литературата. През 1852 г. в Цариградски вестник Кръстевич взема отношение и към спорта с гърците, обявявайки се за изместване на гръцкия от родния език в българските училища. Гаврил Кръстевич е водеща ... |
|
|
Съюзът на българските национални легиони е бил най-многобройната и дейна националистическа организация в България преди 9 септември 1944 г. Според някои източници е наброявал до 250 000 членове. Неговото влияние върху младежта от времето между двете световни войни е толкова силно, че дори 45 години комунистически терор не успяват да го заличат и след 10 ноември 1989 г., вече основно белобради старци, продължават делото му, под една или друга форма. И въпреки това, феноменът СБНЛ е доста слабо изследван от българските историци. Книги на тази тематика е почти невъзможно да се намерят. А тези, които се намират, са пречупени ... |
|
|
"Бележитият наш военен историк полковник Александър Ганчев (1878 - 1944), автор на капиталния труд върху история на войните на Третата българска държава днес е почти напълно забравен. Комунистическата власт след 1944 г. не само го ликвидира без съд и присъда, но и забранява историческите му съчинения, включени в списъците с т.нар. "фашистка литература". В тази книга читателите ще се запознаят с неговия труд за Междусъюзническата война, включен като самостоятелен раздел в двутомната му история. Авторът съумява само на няколко десетки страници да обхване всички важни въпроси, като заделя значително място ... |
