Пътуване с лек багаж (1987) е най-емблематичната книга за възрастни на Туве Янсон, която ще позволи на българския читател да опознае авторката в напълно нова светлина. В дванадесетте разказа от сборника героите пътешестват: в пространството, във времето, във въображението си. Изправени пред новото и непривичното, реагират както най-добре съумеят: помъдряват, капитулират, преобразяват се. Японско момиче мечтае да гостува на любимата си писателка на малкия ѝ финландски остров; троица чудати пияници разказват в нощен Хелзинки на млада двойка за желанието като двигател на живота; млада двойка оцелява в ... |
|
|
Като повод за написването на книгата авторката Анелия Панайотова определя желанието на приятели и роднини от България да опише интересните си изживявания и тези на нейното семейство в тази далечна и екзотична държава. Историите в книгата са истински, хората – също! Само някои имена са променени, но при всички случаи със „Слънце и кал” ще се открехне една врата за българския читател, която досега малцина са отваряли – на държава, където събитията връхлитат главоломно; където хората живеят по съвсем различен начин; където природа и животински свят съжителстват в синхрон с хората и където едно българско семейство може да се ... |
|
|
"Навремето, когато около 25-годишни ни приемаха в Съюза на българските писатели с първи ръкописи и първи книжки, почнахме да се срещаме със старите писатели, с батковците в литературата, с познатите и непознатите ни връстници и Камен Калчев ни казваше: - И знайте, че така ще мине животът ви - сред тези хора, при техните книги, при техните съдби. Имахме респект, почит, уважение към всяко талантливо творчество. Шанс бе за нас да срещаме и сваляме шапка на Елин Пелин, на Людмил Стоянов, на Дора Габе, да се докосваме, да общуваме дори с Николай Лилиев, с Панчо Владигеров, с Илия Бешков, да гледаме на отсрещния тротоар ... |
|
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. ... |
|
|
"Един от белезите на мащабната дарба е това, че когато попаднеш при картините ѝ, при музиката ѝ, при диханието на страниците ѝ, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на тази дарба. Била тя от близо или от далече. Духът ти рее и странства в нейните пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения. Колко светлина у Пушкин, колко трагика у Есенин и Канети, колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у всички ... |
|
|
"Антологията е първи опит да се представи по-широко пред българския читател все още малко познатата поезия на Черна Африка. Като всеки първи опит, в нея неизбежно ще има и пропуски - някои поети не са застъпени достатъчно пълно, а други въобще отсъстват. Твърде оскъдни са биографичните данни за редица автори. Иска ни се да вярваме все пак, че антологията ще предизвика интерес сред многобройните любители на поезията у нас и ще потвърди думите на южноафриканския поет Ричард Райв."Николай Попов "Няма мелодии черни, мелодии бели, има само музика. И когато запеем, музика ще екне там, където свършва дъгата." ... |
|
|
"Добър вечер, приятелю млад, добър вечер, другарю. Добре дошъл във нашия град, добре дошъл във България - вземи във този хубав ден една българска роза от мен: нека тя да ти разкаже с ароматния си глас за Балкана, за морето и за всички нас…" Няма българин, който не изтрива тайничко някоя сълза, когато чуе думите на тази песен. Автор на текста е поетът Найден Вълчев, създал още много прекрасни стихове, познати на поколения сънародници. В сборника „Една българска роза” са събрани най-хубавите му творби. Голяма част от тях са посветени на пролетта. ... |
|
|
В сборника "Тайните оръжия" влизат пет прочути истории на великия аржентинец: "Преследвачът" - новелата, посветена на Чарли Паркър (екранизирана от Осиас Виленский, 1965), "Лигите на дявола" - разказът, вдъхновил Микеланджело Антониони за известния му филм "Фотоувеличение" (1966), "Писма от мама" (екранизирана от Мануел Антин под названието "Нечетно число", 1962), "Добрите услуги" и "Тайните оръжия". Хулио Кортасар (1914-1984) е сред плеядата латиноамериканци, оставили своя отпечатък върху цялата световна литература на ХХ век. ... |
|
|
Разтърсваща история за пътя от номадския живот до модния подиум. ... Книгата "Пустинно цвете" описва истинската история за живота на сомалийката Уерис Диъри. Тя е покъртителен разказ за невероятната сила на една жена, която на 5-годишна възраст е лишена по особено жесток начин от своята женственост заради чудовищен местен ритуал и която накрая, след множество обрати на съдбата, завладява световния моден подиум и се превръща в символ на женствеността. Родена в африканската пустош и отраснала сред номади, на 12-годишна възраст Уерис избягва от семейството си, прекосява съвсем сама сомалийската пустиня до ... |
