УмираШТият Гьоте - не, в заглавието на сборника разкази, който държите в ръка, няма правописна грешка. Това е преднамерена езикова игра. Ще разберете, когато четете първия, едноименен разказ. Събраните тук истории са само четири, но в тях читателят, който обича неподражаемия стил на Томас Бернхард, ще бъде зарадван да намери много от любимото: разказите са хем комични, хем мрачни; хем стоплящи като прегръдка, хем злостни като ритник. В едната история умираШТият Гьоте копнее да му доведат от Кеймбридж философа Витгенщайн, реално живял много по-късно от него. В другата млад мъж се затваря в кула да чете и се питаме кой ... |
|
Книгата включва четири новели, всяка от тях разделена на четири по-кратки истории за една и съща жена, която разказва под формата на интимен дневник за различни времена и събития, но винаги в неизбежна игра на конфронтация с мъжете. През дълбоко интимния женски поглед тези новели интерпретират различните видове любов и същността на човешкия живот, силата на паметта, сложната връзка на държавата с религията в периода на диктатурата, неразбираемия житейски хаос на постдиктатурата, търсенето на идентичност във време на глобализация. Независимо къде се намира героинята, историите разказват за съвпаденията, които разрушават ... |
|
Историята започва през VI век пр.н.е. - време, в което светът чертае границите си, а владетелите постоянно са нащрек за короната и главата си. В този вълнуващ и мистериозен период главна роля играе цар Кир, създал една от най-големите империи, познати в древността - Персийската. Животът на могъщия владетел е предсказан в пророчества и е обвит в легенди. Неговият дядо, мидийският цар Астиаг, сънува, че собственият му внук един ден ще отнеме властта му. Затова нарежда на свой доверен служител да убие детето. Историята, която следва това драматично начало, превръща внука в една от най-знаменитите личности на своето време - ... |
|
"Изкуството дава право на всеки човек, извършил велико дело, да се чувства у дома насред цялото човечеството" - пише Цвайг в предговора към едно от изданията на тази книга. Звездни мигове на човечеството събира 14 есеистични новели за велики хора и за техните съдбоносни моменти, в които те са променили не само собствения си живот, но и този на човечеството и то за векове напред. Дали ще става дума за историческата загуба на Наполеон при Ватерло, за последното влюбване на възрастния Гьоте, за откриването на Южния полюс, за златната треска в Калифорния или за свързването на Европа и Америка с телеграфа, Цвайг ... |
|
"Силно и остро писане, което не се страхува да влиза рязко в личното, да работи с тъгата и меланхолията, като запазва своя нерв и тяга за излизане отвъд установеното. Писане, което познава добре големите образци и с таланта си успява да ги подчини на своя личен и разпознаваем почерк." Георги Господинов "Вярвам, че Виктор Пасков ще ни разбере, ще се съгласи с намеренията ни - да отворим вратата на поезията му към хората. Да направим личното всеобщо, каквато е задачата на добрата литература. А ако цар Виктор се захване да спори, както обича, си представям, че бих го контрирал с любим цитат: свещено, ... |
|
Написана просто, но въздействащо, това е притча за съвремието. В подножието на Френските Алпи разказвачът среща овчар, който тихо се е заел със задачата да засажда по сто жълъда на ден, в опит да залеси своя пуст район. Дори двете световни войни не могат да попречат на самотния му труд. Постепенно упоритата дългогодишна работа дава плодове: ландшафтът се променя, а животът и надеждата се завръщат по тези места. Жан Жионо 1895 - 1970 е френски пацифист, поет и писател. Част от историите му показват селския бит в областта Прованс. ... |
|
"Пътят на едно "грозно пате", превърнало се в бял лебед за световната история." Софи Аугусте Фридерике, дъщеря на княза на малкото немско княжество Анхалт-Цербст, е хилаво, грозновато момиченце, от което майката се срамува. Тя боготвори по-малкия си син - защото е момче, а единствената мисъл относно дъщеря ѝ е как ще я омъжи и кой ще я хареса. Момичето намира утеха единствено в обичта на баща си и в книгите. Но един ден се случва чудото - в двора на княза на Анхалт-Цербст пристига предложение за годеж. Четиринайсетгодишната Софи е харесана за съпруга на руския престолонаследник. Еуфорията в ... |
|
"На Коледа, седми януари 1924 г., рано сутринта на Софийската централна гара пристига влакът от Белград, а с него и учителката по музика Мари Айхорн. Пътуването ѝ е започнало преди пет дни в Мюнхен. Утрото е мразовито, пропуснато е уговореното празнуване на Бъдни вечер в семейство Вазови. Заради закъснението никой не я посреща. Тя взема файтон и се отправя към дома на Борис Вазов и Елисавета Консулова-Вазова. В семейство Вазови Мари Айхорн ще прекара година и половина. През цялото време тя води дневник, в който подробно описва преживяното. Бинка Вазова си спомня: "Ние си пишем уроците, тя си седне и една ... |
|
"В Делхи улицата ти дава представа за целия град - град на йерархии, съюзи и кланове, където малцина, независимо към коя социална прослойка принадлежат, биха прегърнали идеята за премахване на социалните бариери. Затова градът не притежава истински демократични пространства. Причудливите названия на делхийските жилищни адреси говорят много за очакванията на хората: искат да живеят в жилищни общества и комплекси, групирани в блокове, които, от своя страна, се разделят на сектори, анклави и колонии. В богатите квартали портите и охранителите спират неразрешеното пресичане на разделителните линии. Социалният живот ... |
|
Романът проследява земния път на Христос, когото Райнов рисува като философ и бунтар, разкъсван от вътрешни съмнения. На границата между канона и теософията, книгата се концентрира върху проблема за дуализма на духа, а пустинята се превръща в символ на върховното изпитание и себепознание. В центъра на историята е времето на усамотение, прекарано в молитва и борба с изкушенията. Действието се развива в пустинята, където тишината на пясъците среща шума на живота и безкрайният пуст пейзаж се превръща в арена на безмилостната борба между мрака и светлината. Николай Райнов разгръща пред читателя едно неповторимо мистично ... |
|
Преводите на Гео Милев са своеобразен апотеоз в творческото наследство на талантливия българин. Изборът на авторите, който Гео Милев прави, подсказва за широтата на познанията му върху европейската и световната литература и нейните най-значими образци. В книгата ще намерите преводи на произведения на класиците Шекспир, Байрон, Верлен, Хайне и се стигне до Емил Верхарн и Рихард Демел. Преводите на тези автори, завинаги оставили имената си в историята на световната литература, сочат за високия естетически вкус на Гео Милев, както и за желанието му да просвещава и да представя на българския читател малко или въобще ... |
|
Митове (Fabulae) на Хигин е най-ранното запазено митографско съчинение на латински език. Приписваното на Гай Юлий Хигин съчинение с неизвестно заглавие, но предполагаемо именувано в Античността Генеалогии, съдържа в достигналия му до нас вид 187 митологически разказа и 57 безсюжетни каталога и е написано със сигурност преди 207 г. сл. Хр. Видът, в който той е достъпен днес, несъмнено е резултат от множество редакторски, преводачески или дори механично-преписвачески намеси. Затова и някои изследователи предполагат, че сборникът е създаден най-късно през II в., но в следващите векове е допълван и преработван многократно чак ... |