Поетически преводи

Гео Милев Времетраене: 1:16 мин. Мис Елизабет Арден. Неподправеният портрет. Биография Алфред Алън Луис, Констанс Уудуърт Времетраене: 1:05 мин. 150 ключови концепции в психологията Фиона Стар Времетраене: 1:01 мин. Рене Карабаш Автор Времетраене: 1:35 мин. Пропастта между поколенията Любомир Гетов Времетраене: 1:02 мин. Виктория Доника Ризова Времетраене: 1:03 мин. Маската на кукера Петър Кънчев Времетраене: 0:59 мин. Най-непохватната вещица Джил Мърфи Времетраене: 0:47 мин. Смарт Off / On. Изключи екрана, включи се в живота Деница Вълева Времетраене: 1:11 мин. Голяма енциклопедия: Космосът Невяна Кънчева, Димитър Ценов Времетраене: 0:59 мин. Пътеводител в китайския зодиак Теодора Лау, Лаура Лау Времетраене: 0:59 мин.

Преводите на Гео Милев са своеобразен апотеоз в творческото наследство на талантливия българин. Изборът на авторите, който Гео Милев прави, подсказва за широтата на познанията му върху европейската и световната литература и нейните най-значими образци. В книгата ще намерите преводи на произведения на класиците Шекспир, Байрон, Верлен, Хайне и се стигне до Емил Верхарн и Рихард Демел.

Преводите на тези автори, завинаги оставили имената си в историята на световната литература, сочат за високия естетически вкус на Гео Милев, както и за желанието му да просвещава и да представя на българския читател малко или въобще непревеждани автори. Свидетелство за Милевия талант е фактът, че той превежда автори, чието творчество се простира в рамките на няколко века. Това говори както за високия художествен хоризонт на преводача, така и за таланта да борави и превежда от няколко езика.

Голяма част от преводите си, Гео Милев публикува на страниците на своето списание Пламък. Основаната цел на преводите на Гео Милев е формиране на естетически и литературен вкус на българина към чуждестранната поезия и литература.

Гео Милев е български поет и публицист, един от основните представители на експресионизма в българската литература. Той остава завинаги в сърцата на поколенията с поемата си "Септември", заради която плаща с живота си.

Георги Милев Касабов е роден на 15 януари 1895 година в Радне махле (дн. Раднево) в семейството на учител. Скоро след раждането му семейството се премества в Стара Загора, където през 1907 година баща му основава книжарница и издателство. Същата година първото стихотворение на бъдещия поет е публикувано в детското списание "Славейче". Докато учи в "Старозагорската гимназия" предимно руски език и чете руските класици в оригинал, той съставя ръкописни вестници и сборници, които илюстрира сам, пише хумористични, патриотични и лирични стихотворения, близки до стила на Пенчо Славейков. Също така превежда стихове на Александър Пушкин, Николай Некрасов, Михаил Лермонтов, Алексей Колцов, Афанасий Фет и др. След завършването на гимназия, Милев се записва да следва романска филология в "Софийския университет", след което продължава образованието си в Лайпциг. По това време поетът развива и интерес към съвременната немска литература. В периода юли - октомври 1914 година живее в Лондон, където среща един от основателите на символизма, белгийския поет и драматург Емил Верхарен, който впоследствие оказва огромно влияние върху цялото творчество на Милев. Той дори се захваща да преведе творбите на Верхарен на български език.

През март 1916 година Гео Милев е призован и след като завършва офицерски курс е изпратен на фронта. Година по-късно при битка с английски и италиански войски кай езерото Дойран, поетът получава тежка рана в главата и загубва дясното си око. Във връзка с тези събития той написва стихотворението "Главата ми". През март 1918 година е изпратен на лечение в Германия, което той бързо прекъсва и изцяло се потапя в културния живот на Берлин. Там Милев попада в кръга от експресионисти, сформирал се около списанията "Дер Щурм" и "Ди Акцион". След завръщането си в България (1919 г.) поетът се захваща с интензивна литературна и културна дейност. Жени се за актрисата Мила Керанова, с която впоследствие имат две дъщери. Едната - Леда Милева тръгва по стъпките на баща си и избира нелекия писателски път. В периода 1919-1922 година Гео Милев издава списание "Везни", което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България. Първата стихосбирка на автора "Жестокият пръстен" (1920 г.) отразява характерните за символизма теми и мотиви. За разлика от символистите обаче в някои стихотворения на Милев са вплетени и мотиви от ужасната катастрофа, сполетяла света по време на Първата световна война.

През 1922 година Милев се присъединява към Българската комунистическа партия, а две години след това той започва да издава списание "Пламък", което се превръща в един от най-вълнуващите епизоди в антифашистката борба на българската интелигенция. В него той публикува статии, изобличаващи фашизма, прозаичния цикъл "Грозни прози", както и поемите "Ад" и "Ден на гнева". През същата 1924 година в него е публикувана и безсмъртната му поема "Септември", която е посветена на комунистическото въстание от 23 септември 1923 година и се явява синтез на художествените търсения на поета. В нея той прослава героизма на народа. Впоследствие тя е включена в Колекцията на Юнеско от представителни творби на световната литература и е преведена в повече от тридесет страни. Произведението разпалва духовете, скоро след което конкретният брой с поемата е конфискуван от полицията, а самият Милев е осъден на една година затвор и глоба в размер на 20 000 лв. Той е твърдо решен да обжалва делото, но на 15 май 1925 година е извикан за разпит в полицията, след който изчезва безследно. След 30 години останките му са идентифицирани в масов гроб край София (Илиенци), където са погребвани и други жертви на терора.

Фабула-М ЕООД
София 1303
жк Зона Б-5 бл. 10
office@fabula-m.com