De L'infinito, universo e mondi. Изданието е двуезично на италиански език и на български език. ... През 1584 г. Джордано Бруно публикува в Лондон своя трети диалог на италиански език: "За безкрайното, вселената и световете". Съчинението e своеобразно продължение и развитие на собствената философска система на Бруно, чието начало е поставил с диалога "Пепеляната вечеря". В диалога авторът съчетава бляскавото си чувство за хумор и драматургично майсторство с излагането на ключови философски твърдения, които преобръщат цялата история на европейската мисъл. Бруно радикално променя съществуващата ... |
|
|
Теолого-политическият трактат на Спиноза излиза анонимно през 1670 г. и веднага запалва яростни дебати с идеята си, че тъкмо ограничаването на свободата на философстване води до нарушаване на мира и до ерозия на гражданските добродетели в държавата. За едни - манифест на свободата на словото и бляскава защита на единството между договорната теория за обществото и демократичната форма на неговата организация. За други - книга, "изкована в ада". Бенедикт де Спиноза (1632 - 1677) е виден холандски философ. Еврейското му име, дадено след раждането му, е Барух Спиноза (Baruch Spinoza), християнско-португалското име, ... |
|
|
Четвърто издание. ... Критиката на практическия разум е не само във формално отношение последната редакция на предварителното изследване на принципите на Метафизиката на нравите, която дойде по-късно, но и окончателната редакция на мисълта на това изследване. В предговора към изданието си на Критиката на практическия разум от 1929 г., излязло в Събраните съчинения на Кант под негова редакция, Форлендер отбелязва, че по съдържание тя наистина стои по-близо до Основи на метафизиката на нравите, но по значение е насочена повече към Метафизиката на нравите, че тя е едно от трите основни звена на моралната философия на Кант и ... |
|
|
Това е втората, напълно самостоятелна част от поредицата Homo sacer, с която Агамбен придоби авторитета на един от най-оригиналните мислители на съвремието. Книгата преосмисля проекта на европейската модерност, но вече не с термини като биополитика и биовласт (както в Извънредното положение), а през призмата на феномени като извънредно положение и гражданска война. Акцентът е върху възможните уроци за съвременното състояние на западната цивилизация. В Извънредното положение - Агамбен изследва пространството между политическото действие, правния ред и човешкия живот като такъв. Екскурсът от Античност до съвременност ... |
|
|
Жул Мишле (1798 - 1874) е френски историк, писател, мислител и моралист, един философ на историята, както го нарича през 1876 г. Отанен д'Осонвил в литературното списание La revue des deux mondes. Антология е първият превод на български език на подбрани творби от грандиозното му творчество, включващо трудове по история на човечеството, история на Франция, наблюдения на природата, образователно-нравствени трактати и други творби с енциклопедичен характер."Антологията, която днес представяме на вниманието на читателя, се състои от набор от откъси, подбрани измежду всички трудове на знаменития писател. Ето защо в ... |
|
|
Философските дискусии от последните десетилетия на Византия. ... "Представеният текст съставлява литературната основа на изнесения от мен лекционен курс пред студенти от специалността философия в Софийския университет. Разбира се, написаното препредава само схематично реалното съдържание на курса. Неуловима остава живата атмосфера на общуването с аудиторията. Стилистично текстът следва препоръката на Етиен Жилсон да четем изучавания автор с молив в ръка. Същевременно той донякъде стилизира обсъжданата контроверзия, игнорирайки донякъде църковния, идеологическия, политическия и т.н. контекст на дискусията. Това е ... |
|
|
От първата си лекция на 13 октомври 1755 г. до средата на летния семестър на 1795 - 96 г. Имануел Кант води 279 редовни курса, разпределени според дисциплините както следва: логика - 56 пъти; метафизика - 53; география - 49; морална философия - 28; антропология - 24; физика - 21; математика - 15; естествено право и право изобщо - 12; философска енциклопедия - 10; естествена теология - 4; педагогика - 4; механика - два пъти; минерология - веднъж. В повечето случаи това са публични лекции, които е задължен да предлага всеки понеделник, вторник, четвъртък и петък; някои от тях минават и като privatissima, частни занятия ... |
|
|
Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е професор по история на философията в Софийския университет "Свети Климент Охридски". ... |
|
|
Второ издание. ... "Психопатология и култура са сходни по това, че и двете са надбиологични интерпретативни системи, а не онтологични реалности. Клиничните и антропологичните нюанси на преплитането им помагат за по-дълбоко вникване във всяка поотделно: разбирането на една от системите се улеснява от отражението ѝ в другата и от начините на взаимодействие с нея. Амбицията за подобно разбиране не може да разчита на шаблонно академично упражнение, а на свободно креативно пътешествие, прекосяващо граници на дисциплини, жанрове, догми и изказ. Моят поглед към темата идва от едно дълго и незавършило пътуване." ... |
|
|
Фернан Бродел - член на Френската академия, един от най-значимите учени на XX век, в "Структурите на всекидневието" показва блестящ синтез между история, социология, философия и икономика. Тази книга е дълго пътешествие през улесненията и навиците, с които съвременният живот ни засипва. В действителност то ни отвежда на друга планета, в друга човешка вселена. Разбира се, бихме могли да отидем във Ферне при Волтер и тъй като мечтите са безплатни - да беседваме надълго с него без особени изненади. В идеен план хората от XVIII век са ни съвременници: духът и страстите им са доста сходни с нашите, за да се ... |
|
|
Наличните представи за науката - философски, социологически, исторически, психологически - ни дават само различни фасети на фрагменти от неизвестна цялост, несглобяеми в единна картина, образ на науката. Непосилно изглежда засега постигането на единен обяснителен образ, защото самият знаниево-дейностен феномен-наука е разпръснат в множество дисциплини и изтъкан от противоречия. Настоящата книга дава един възможен и ясен отговор на този проблем. Търсената кохезия е разпозната и проследена в т.нар. процесна матрица. Тя ни извежда към 3-степенна динамична структура - архитектоника на цялостния феномен. Образният, езиково ... |
|
|
Генезисът на новоевропейския историзъм. ... Механика срещу символика тълкува от философска перспектива промените в историческото мислене на западноевропейската култура в периода XII - XIII в. Тъкмо тогава, под натиска на мощните ментални и социални преврати, протича процесът на раздалечаване между историчното и метафизичното: разлъчването между историята и философията на историята. Натурализирането на историята и поради това неизбежното фаворизирането на методологиите, характерно за модернизма, намират израз в позитивно-механистичния подход към "историческото". Анализът проследява трансформацията на " ... |
