Книгата представлява обширно тълкование на молитвата на св. Ефрем Сирин, която така често чуваме по време на богослуженията през Великия пост: Господи и Владико на моя живот! Не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие! Но дай на мене, Твоя роб, дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов! О, Господи Царю, дай ми да виждам своите прегрешения и да не осъждам брата си! Защото си благословен во веки веков. Амин! Архимандрит Серафим подробно разглежда споменатите в тази молитва грехове, от които се молим Бог да ни избави. Той ни посочва и начините за борба с пораждащите ги страсти, а сетне, като ... |
|
|
"Едно голямо зло в живота е злобата и враждата между хората. Тя разваля братските човешки отношения и прави и от приятелите врагове. Попитали ли: "Защо тия съседи не си говорят?", чувате: "Скарали се!" Попитате ли: "Защо тия приятели не се поздравяват?", отговарят ви: "скарали се! Попитате ли: "Защо тия роднини не се посещават?", следва пак същия отговор: "скарали се!" Познавате две добри семейства. И едните, и другите поотделно са много мили люде. Но помежду си не щат ни да се видят, ни да се чуят. Бесът на враждата е влязъл помежду им и не им дава да се помирят ... |
|
|
Предлаганата студия на архимандрит Серафим е малък бисер от многоценното духовно наследство на любимия на мнозина читатели православен богослов, писател и поет. Авторът разглежда основоположния за православната догматика въпрос за грехопадението, светоотеческото изясняване, на който е необходимо условие за изграждане на правилни възгледи по такива важни въпроси като изкуплението и спасението. Съпоставката с възгледите на двете инославни християнски изповедания - римокатолицизъм и протестантизъм - относно първородния грях дава ясна представа за тяхното отклоняване от богооткровената истина и последиците от това. ... |
|
|
"Дерзайте, грешници! Има за нас избавление! Иисус Христос, Който понесе върху плещите Си греха на цялото човечество и Който заплати с кръстната Си смърт нашите дългове към Бога, може да понесе и нашите грехове върху раменете Си. Нали затова св. Андрей Критски се моли от името на всички нас, които тежко съгрешаваме пред Господа: "Вземи от мене моето тежко греховно бреме и ми дай сълзи на покаяние!" Но ние трябва именно да пролеем сълзи на покаяние! Защото има само два вида вода, която умира нечистотата на греховете: водата на кръщението и сълзите на покаянието. При това, както твърди св. Йоан Лествичник, ... |
|
|
Книгата Смисълът на живота съдържа беседи за основните православни ценности и добродетели. Тя е изпъстрена с цитати от Светата Библия и разширена с притчи и примери от ежедневието. Засягат се основни теми от семейството през гордостта, суеверията, дяволското влияние върху човека, любовта и прошката, до явяването на антихриста, второто Христово пришествие и свършека на света. Четивото е изключително актуално за нашето съвремие, достъпно и разбираемо за всеки читател. Провокира дълбоки размисли за това как човек пълноценно да изпълни живота си с духовно съдържание. Отец Стоян Махлелиев е роден през 1964 г. в село Раздол, ... |
|
|
Всеки човек в своя живот навярно е преминал през опита на молитвата. В отчайващи обстоятелства мнозина хора, дори и не много религиозни, обръщайки се към Бога, възкликват: Не зная, има ли Те или не, но помогни!. Нерядко в тези думи човек влага всичките си душевни сили, защото обстоятелствата са извънредно опасни, може да става дума за живот и смърт и няма повече на кого или на какво да се надяват. И колкото по-страшна и сложна е житейската ситуация, толкова по-силен е този вопъл към Бога: Помогни! И Господ помага. ... |
|
|
"Покаянието е такова чудо, което превръща човека от враг в приятел Божий, от отхвърлено създание - във възлюбено чедо, от наемник - в син. Каещите се излизат от морето на своите беззакония, за да се потопят в блажените бездни на Божията прошка. При покаянието те се възраждат, обновяват, свличат дрипите на греха и се обличат пак в светлата дреха на кръщението. С тях става чудото на духовното възкресяване, изразено с такава сила в думите на любвеобилния баща при връщането на Блудния син в бащиния дом: Тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери (Лука 15:24)." Из книгата Архимандрит Серафим ( ... |
|
|
"Вселенските събори винаги са били свиквани не от патриарсите, а от константинополските императори. Псевдосъборът е цел осъждане на българите (първоначално замислен като вселенски, но осъществен като всегръцки) се свиква в 1872 г. в Цариград - с благословията на турския султан. Само с едно кимване той може да го спре; и с едно кимване - да го задейства. Съборът се свиква, провежда се и взема решения, естествено, не според нашите православни интереси, а според османските. Съборът се свиква не във въображаемо нашата столица (мечтания православен Константинопол), а в действителната османска столица Истанбул. Патриарсите, ... |
|
|
Служба на светия наш отец Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец. Молитвеникът е написан на църковнославянски език. ... |
|
|
"Драги читатели, Предлагаме на вашето внимание неголям сборник с избрани статии, проповеди, официални писма и послания, написани от свещеномъченик Борис Неврокопски. Чрез тях се срещаме с христоликата му личност, чуваме гласа на добрия пастир, полагащ душата си за ближните. Те ни откриват и късче от онази България, която загубихме - България, оцеляла в мрака на робството чрез чистата Христова вяра и възкръснала от него с пламенна любов към род и Отечество. Дано словата на свещеномъченик Борис запалят и в нас искрата на истинско боголюбие и решимост да бъдем верни на светите му завети! Документите в сборника са ... |
|
|
"Темата за смъртта безспорно е постоянната и най-многостранна тема на всяко човешко общество, епоха, на всяко човешко поколение и сърце. От древност до днес тя е може би дори най-съдбоносният въпрос, който занимава всяка изучаваща човека наука и философия. В религиите тя е основно занимание. Огледана е от всички страни, за нея вече е казано всичко, което е могло да бъде казано и помислено. Освен най-дълбокото и най-съкровеното - онова, което задължително трябва да бъде преживяно лично от всеки един от нас, реалните хора на своето време - пишещите и четящите написаното, които един ден ще бъдем в гроба и отвъд. Именно ... |
|
|
Като съставени от тяло и душа, и като сътворени по образ Божий ние сме призвани да водим не само плътски, но и духовен живот. Чрез св. тайнство Кръщение ние по непостижим начин се раждаме свише (Иоан. 3:3), т. е. от небето и за небето. Целта на това новорождение свише е да се удостоим да влезем и да пребъдваме вечно в Царството на правдата, мира и радостта. Това ни открива Спасителят с думите: Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие (Иоан. 3:3). Иначе казано, без рождение от вода и Дух (Иоан. 3:5), т. е. без кръщение, няма спасение! Спасението се постига чрез покоряване плътта на духа, чрез водене на ... |
