"Скъпи читателю, Пред теб стоят избрани проповеди на светител Серафим Софийски, с които той отечески е наставлявал своето паство в последните години на живота си. Надяваме се, че ти ще усетиш в тях лъчистия образ на приснопаметния архиерей, оставил светла диря в сумрачните дни на всеобщо духовно оскъдняване. Ти ще почувстваш и неговата пастирска любов, и бликащото от нея горещо желание да те накара да възлюбиш Христос от цялото си сърце и да Го последваш по тесния път на спасението." От издателите Том 2 от поредицата Проповеди на Светител Серафим Софийски. ... |
|
|
В днешния груб век на материална култура, когато всички са се надъхали с омраза към всички, когато светът се огъва под напъна на собствените си развихрени страсти, има ли смисъл да се говори за гордостта и смирението? Има ли кой да слуша? Има ли кой да разбира? Не са ли словата на евангелската премъдрост в пълен разрез със светските разбирания? Гордостта се цени днес от модерното човечество като най-силен импулс за личния прогрес и националния възход. Човек без самолюбие, общество без съзнание за чест и достойнство и народ без национална гордост се смятат за осъдени на потъпкване и изчезване. При такава настроеност кой ще ... |
|
|
Един от най-парливите въпроси е въпросът за страданията. Мнозина се питат: Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, скърби, нещастия, неприятности и несполуки, от страсти вътре в нас, от лоши люде вън от нас, от завистта на близки, от злобата на врагове? За ония, които не вярват в Бога, този свят е безнадеждна долина на скърбите; животът за тях е тъжна симфония от вопли и плачове. Някои дори в отчаянието си казват, че няма друг ад зад гроба, че адът е тук на земята. Тъй земните скърби, неозарени от надеждите на небесното Откровение водят към пълен песимизъм. И най-страшното в такива случаи е, че ... |
|
|
Книгата представлява обширно тълкование на молитвата на св. Ефрем Сирин, която така често чуваме по време на богослуженията през Великия пост: Господи и Владико на моя живот! Не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие! Но дай на мене, Твоя роб, дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов! О, Господи Царю, дай ми да виждам своите прегрешения и да не осъждам брата си! Защото си благословен во веки веков. Амин! Архимандрит Серафим подробно разглежда споменатите в тази молитва грехове, от които се молим Бог да ни избави. Той ни посочва и начините за борба с пораждащите ги страсти, а сетне, като ... |
|
|
"Едно голямо зло в живота е злобата и враждата между хората. Тя разваля братските човешки отношения и прави и от приятелите врагове. Попитали ли: "Защо тия съседи не си говорят?", чувате: "Скарали се!" Попитате ли: "Защо тия приятели не се поздравяват?", отговарят ви: "скарали се! Попитате ли: "Защо тия роднини не се посещават?", следва пак същия отговор: "скарали се!" Познавате две добри семейства. И едните, и другите поотделно са много мили люде. Но помежду си не щат ни да се видят, ни да се чуят. Бесът на враждата е влязъл помежду им и не им дава да се помирят ... |
|
|
Предлаганата студия на архимандрит Серафим е малък бисер от многоценното духовно наследство на любимия на мнозина читатели православен богослов, писател и поет. Авторът разглежда основоположния за православната догматика въпрос за грехопадението, светоотеческото изясняване, на който е необходимо условие за изграждане на правилни възгледи по такива важни въпроси като изкуплението и спасението. Съпоставката с възгледите на двете инославни християнски изповедания - римокатолицизъм и протестантизъм - относно първородния грях дава ясна представа за тяхното отклоняване от богооткровената истина и последиците от това. ... |
|
|
Съществуват два противоположни възгледа във връзка с догмата за изкуплението - единият юридически, който мисли да изчерпи цялото богато съдържание на Божественото домостроителство с удовлетворяването на Божията правда, и другият етически, който желае да обясни тайната на спасението само с Божията любов. Къде е истината? Авторът се опитва да я издири, като изследва как учат по повдигнатия въпрос: Свещ. Писание на Стария Завет. Свещ. Писание на Новия Завет. Светите отци. Богослужебните книги на православната църква. Самата православна Църква, която съборно е защитавала известни догматически позиции при ... |
|
|
"Моята цел в настоящата книга е да поднеса на вниманието на българската интелигенция, на българския народ и на читателя това, което е казано за юдейския народ от богове и гениални личности. За значението и ролята, които юдейството само си преписва и за неговата истинска дейност в света." Стефан Цанков "Ще скрия лицето си от тях и ще видя какъв ще бъде краят им, понеже те са род развратен..." Бог Йехова "Този, който не е запознат с юдейския въпрос, няма право да говори за бъдещето на народите." Шиоден (японски генерал) "Вие все още не сте започнали да разбирате истинската големина на ... |
|
|
Всеки човек в своя живот навярно е преминал през опита на молитвата. В отчайващи обстоятелства мнозина хора, дори и не много религиозни, обръщайки се към Бога, възкликват: Не зная, има ли Те или не, но помогни!. Нерядко в тези думи човек влага всичките си душевни сили, защото обстоятелствата са извънредно опасни, може да става дума за живот и смърт и няма повече на кого или на какво да се надяват. И колкото по-страшна и сложна е житейската ситуация, толкова по-силен е този вопъл към Бога: Помогни! И Господ помага. ... |
|
|
"Покаянието е такова чудо, което превръща човека от враг в приятел Божий, от отхвърлено създание - във възлюбено чедо, от наемник - в син. Каещите се излизат от морето на своите беззакония, за да се потопят в блажените бездни на Божията прошка. При покаянието те се възраждат, обновяват, свличат дрипите на греха и се обличат пак в светлата дреха на кръщението. С тях става чудото на духовното възкресяване, изразено с такава сила в думите на любвеобилния баща при връщането на Блудния син в бащиния дом: Тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери (Лука 15:24)." Из книгата Архимандрит Серафим ( ... |
|
|
"Вселенските събори винаги са били свиквани не от патриарсите, а от константинополските императори. Псевдосъборът е цел осъждане на българите (първоначално замислен като вселенски, но осъществен като всегръцки) се свиква в 1872 г. в Цариград - с благословията на турския султан. Само с едно кимване той може да го спре; и с едно кимване - да го задейства. Съборът се свиква, провежда се и взема решения, естествено, не според нашите православни интереси, а според османските. Съборът се свиква не във въображаемо нашата столица (мечтания православен Константинопол), а в действителната османска столица Истанбул. Патриарсите, ... |
|
|
Служба на светия наш отец Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец. Молитвеникът е написан на църковнославянски език. ... |
