Битката се ожесточава. ... |
|
Милен Любенов е преподавател в катедра "Политология" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Научните му интереси са в областта на политическите партии и партийните системи, сравнителната политология, българската политика. Специализирал е европейски партии и партийни системи в Нидерландия. Автор е на монографията "Българската партийна система: групиране и структуриране на партийните предпочитания (1990 - 2009)". В периода 2012 - 2017 г. е секретар по вътрешна политика на президента на Република България и председател на Комисията по наименуване на обекти с национално значение и ... |
|
Книга 16 от Свитъци по Конституционно право на проф. Георги Близнашки. ... |
|
Тази монография отграничава правовата държава от социалистическата законност в търсене на отговори на въпроса какво задушава конституционния принцип на правовата държава през последните три десетилетия в България. Изследва се генезисът на rule of law в Древна Гърция чрез анализа на различни източници - от каменни надписи през литературни произведения до съдебни речи. Представени са и дебати за Rechtsstaat в нацистка Германия 1933 - 1936 г., в които става ясно при какви условия се подменя и унищожава не само конституционният принцип на правовата държава, но и самото право. ... |
|
"Учредителната власт е фактическа власт, която има политически характер. Тя влиза в действие тогава, когато настъпват революционни сътресения, т.е. това е една екстраординерна власт. Носител на учредителната власт е народът, който е осъзнал своите ценности, идентичност и достойнство. Учредителната власт е пряко и непосредствено свързана със суверенитета на държавата. И това е така, защото суверен е онзи, който притежава учредителната власт. Носителят на суверенитета "eo ipso" се явява и носител на властта да се полагат основите на политическия и правовия ред. Посредством идеята за учредителната власт ... |
|
Книгата е предназначена да бъде учебник по конституционно право. Но тя е нещо повече от това, защото на вниманието на читателите се предлага цялостен и систематичен курс по конституционно право на Република България. Едва след като се даде отговор на множество фундаментални въпроси, свързани с теорията и практиката на националния конституционализъм, може да се мисли за създаването на обичайния опростен текст, който да изпълнява ролята на традиционния учебник. ... |
|
Контурните карти и упражнения са в съответствие с изискванията на актуалната учебна програма по география и икономика за 5. клас. Съвместими са с одобрените от МОН учебници по география и икономика. Може да се използват и като самостоятелно помагало за подготовка и практическо прилагане и тестване на знанията. Контурните карти са съставени от картографско издателство с традиции в областта на картографията и водещи специалисти в областта на географията и методиката на преподаване по география и икономика. Съдържат задачи за подпомагане и целенасочена подготовка към покриване на целите и изискванията по учебната програма. ... |
|
Настоящият том 1 от двутомното изследване на проектите за формално третиране на алетичната модалност има две основни цели: въвеждане в апарата на съвременния модален формализъм и сравнително детайлно изложение на усилията за формализиране и систематизиране на модалното диференциално мислене от Античността до края на ХХ век. ... |
|
Книгата е 10 част от поредицата "Свитъци по конституционно право" на проф. Георги Близнашки. ... |
|
В антологията след философските концепции за науката представяме и самата наука с подбрани текстове, които представят върхови моменти в модерната наука. Такива са: класическата механика, теориите на относителността, квантовата механика, молекулярната биология, човешкият геном, невронауката за съзнанието, науката за културата. В тези текстове, представящи открития от най-висок ранг в историята на науките, философията намира проблеми и решения, определящи хода на цивилизацията и на нашето разбиране за света. ... |
|
Книга 6 от Свитъци по Конституционно право на проф. Георги Близнашки. ... |
|
Четвъртото издание се публикува близо 10 години след появата на третото. Това се оказа период на нови динамични промени в партийната система, свързани с "отмирането" на стари и зараждането на нови политически партии. Най-същественият аспект на този процес бе пълният срив на НДСВ, което след 2001 г. бе временно доминиращата партия във втората партийна система. Същевременно партиите, които след 2009 г. се превърнаха в гръбнака на системата - ГЕРБ, БСП и ДПС - запазиха като цяло стабилни позиции въпреки вътрешните трансформации. Следователно динамични промени настъпиха предимно в периферията на партийната система, ... |