Още една поредица от десет блестящи майстори на изкуството, предложени от Вазари в неговите Животописи. Плеяда от зашеметяващи творци, принудили преводача да провокира мисленето ни със сполучливото заглавие към предисловието, приканващо ни на лов за великани и лилипути. Но въпросът за големите и малките в изкуството стои не от вчера. И въпреки това, ако ние считаме за лилипути фигури като Чимабуе, който пръв в Италия се опитва да разчупи византийския канон в живописта и показва ново отношение, чувствата и емоциите на човека; Мазачо, който се старае да изобразява реалистично фигурите без скованост и прекалена ... |
|
|
Автобиографичният разказ "Вихър. С шопите към Цариград" представя ролята на будната българска интелигенция по време на Балканската война. При вестта за предстоящия сблъсък с Османската империя българи от всички краища на света бързат да заемат своето място под знамената на младата царска армия. Сред тях е и Антон Страшимиров - един от най-разпознаваемите родни публицисти и писатели. Авторът посвещава писателския си талант на народната кауза. В своите автентични репортажи от фронта Страшимиров разкрива душевността на българския народ и демонстрира силата на словото в моменти на върховни изпитания. ... |
|
|
Двама студенти, изправени пред широкия път на Латинска Америка, отправили се на пътешествие, в което ще открият себе си. Ернесто Гевара и Алберто Гранадо са в своите ранни 20 години, когато поемат на път с мотоциклет Norton, търсейки приключение. За 9 месеца успяват да прекосят 8000 км. и да преминат през Аржентина, Чили, Перу, Колумбия и Венецуела. Прекосяват Андите, пустинята Атакама и басейна на Амазонка. Пътуват на автостоп, параход и дори на кон. Спят в гари, полицейски управления и под звездите. Потопени в суровите условия, в които живеят жителите на Латинска Америка, Гевара и Гранадо завинаги променят своите ... |
|
|
В книгата са включени 19 от най-добрите разкази на Едгар Алън По, сред които са "Ръкопис, намерен в бутилка", "Златният бръмбър", "Спускане в Маелстрьом", "Убийствата на улица Морг". Едгар Алън По - една от най-загадъчните фигури в световната литература. Неговото творчество буди възхищение сред съвременниците му и оказва огромно влияние над такива значими автори като Жул Верн, Хърбърт Уелс, Хауърд Лъвкрафт, Валерий Брюсов, Константин Балмонт. Особено популярни стават неговите мистични и "зловещи" разкази, както и поетичните му произведения, пропити с ирационалност, ... |
|
|
"Социалната функция на изкуството е изчерпана в елитарните и консуматорски пози на креативния потребител, апотеозно честващ експертни статуси и високи морални позиции. Струва ни се, че съвременните автори, ако въобще има такива, изцяло са интернализирали дисциплиниращите дискурси на литературната, научната и политическата власт. Подобно на Фуко откриваме надежда в технологиите на себе си, фиксиращи обаче не дистанциите спрямо властовите центрове, но най-вече спрямо подмяната на екзистенциално-метафизичните търсения, на крайностите на човека, на граничните образи и езици с оправданията на техните тотални отсъствия в ... |
|
|
Аненски, Бунин, Волошин. Трима големи художници, живели и творили в преломно време. Единият в надигащата се буря успял не само да съхрани поривите на душата към по-съвършен, макар и трудно постижим свят, далече от враждебното ежедневие, но и да вдъхне увереност на цяло поколение поети, дало облика на неповторимия сребърен век в руската поезия. Другарят в носталгията си не само по отличаващото време, но и по едно изчезващо завинаги битие, оставил златни страници в съкровищницата на своята родна литература, поема по пътищата на изгнанието, за да се завърне в истинската си родина - руската душа. И третият, предпочел да ... |
|
|
"Държите в ръцете си пълно и нередактирано издание на най-успешните исторически романи в последните 20 години. Задругата бе абсолютният бестселър и оглави класациите в годината, в която излезе - 2019 г. А Заветът - през 2020 г. Оттогава и двата романа са непрекъснато в Топ 10. Отзивите са многобройни и позитивни, книгите се четат на един дъх, възпалват националното самочувствие, и връщат вярата, че е добро да се родиш българин... Историята на Задругата ще ви отнесе във вълнуващия свят на тайната организация на Иван Шишман, съществувал по време на цялото турско робство и помогнала на народа да оцелее. И също - да ... |
|
|
Тази книга изговаря висок хоризонт, като трансцендира умората на отчуждението, смиреното приемане и предметността, лелее въображението на любовта и го приютява. "В дебютната книга на Анна Лазарова има всичко за една изискана поетична вечеря. И приборите са на точното място. Също като онези позабравени ценности, които тези изчистени, лаконични в своята образност стихове защитават в обърканото ни и разнопосочно време. Ценности, които ни връщат при корените. И ни остойностяват като човеци. Няма значение към кои от приборите ще се насочи най-напред читателят, защото в обсега на ръката му винаги ще има щрих от сезони, ... |
|
|
"Човекът, който си тръгва" на Камелия Панайотова се откроява с прецизност при композиционните решения, със стиловата си монолитност и тематичната си единност."Умението / да изписваш думите / е нищо повече от / порив на съмнението, / че съществуваш. - това ще ви посрещне още на "крилцето" на корицата на тази книга. Точно така казано - за да ви припомни, че поезията е не изблик и "претворяване" на емоции, а напрегнато екзистенциално питане. И ще ви покани точно през този ключ да пътувате през и чрез следващите 35 стихотворения. И това пътешествие ще ангажира пределно цялата ви окултурена ... |
|
|
Взиране Все по-зорко гледам и все така не знам кое е истина, един бог знае има ли такова нещо: да си сигурен въобще. Наталия Иванова "Деликатна, дълбока и детайлна поезия, която ти позволява да се докоснеш до човека, който я е написал - жена, сериозна и честна в колебанията си. Четеш и се преоткриваш в спомени и мълчание." Стефан Иванов "Поезията на Наталия Иванова настъпва естествено като живота, задава неговите въпроси, разкрива някои от тайните му, но винаги оставя у четящия вкуса на неуловимото. Без патетиката, без истерия и без натрапливи удивления, човекът с бинокъл там наблюдава света с ... |
|
|
Четвърто издание. ... "Любомира Видева е името на младия човек, когото ще се радвате, че четете. Тя говори от свое име за нашите тайни, за безсилието да признаем силата, която притежаваме, и да продължим напред именно с нея, в изучаването на изкуството на Живота." Симеон Аспарухов "Сюжетите в дните ни всъщност са метафора на съдбата. И възможност да покажем на децата си как се обича истински, да изживеем няколко живота, да умираме стотици пъти от любов, да открием истинските лица на себе си. Любомира Видева има смелостта да изпише съдбата. Нейните Сюжети са символи на раждането и умирането във всеки нов ... |
|
|
"Ако някой е забравил как да плаче, се е научил наново при унищожаването на Дрезден", казва по повод съюзническите бомбардировки на града от 13 и 14 февруари 1945 г. германският романист Герхард Хауптман. А Кърт Вонегът, жив свидетел на огнения ад като военнопленник в града, пише в романа "Кланица-5": "Дрезден сега бе като повърхността на Луната - само камънак". Апокалипсисът в Дрезден е най-кръвопролитното единично събитие в европейската история. До сто хиляди души, а може би и повече, са били убити за няколко часа, голяма част от които са изгорени живи. При бомбардировката е сринат до ... |
