"Лигите на дявола", така наричали в Аржентина паяжините, които есен се носят по въздуха; това го разказва Хулио Кортасар в едноименния си разказ, по който по-късно Антониони направи прочутия си филм "Фотоувеличение". Постоянно си мислех за това, докато четях романа на Христо Карастоянов "Паякът" - една книга, изплетена по всички правила на тези нежни капани, които подсказват повече за самота, отколкото за кръвожадност. Така се случва и с героите на Карастоянов, които са оплетени в самотния лабиринт на 90-те години от миналия ХХ-ти век и началото на сегашния ХХІ-ви. Лабиринт, който е по- ... |
|
|
Символизмът е в основата на поезията на Ахмед Хамди Танпънар. Същият стил се наблюдава и в неговите романи. Докато в своята поезия той застъпва метафизическите тенденции и естетическите виждания, за прозата той избира социалната тематика. Неговите романи разказват, по характерен за него начин, за богатите житейски истории и проблемите на Турция. Анализите, които Танпънар прави, проучвайки трудностите, изживени от турците в опитите им да променят цивилизацията, съдържат ценни разсъждения за турското общество и неговата структура, които заслужават да бъдат взети под внимание. Романът "Институт за точно време" ... |
|
|
Данило Киш е едно от най-големите имена в сръбската литература от втората половина на ХХ век. Роден е на 22 февруари 1935 година в Суботица. Основно училище и първите класове на гимназията завършва в Западна Унгария – родния край на баща му. През 1944 година баща му е отведен в Аушвиц, откъдето не се завръща. Данило Киш, заедно с останалата част от семейството, е репатриран чрез Червения кръст в Цетине, където завършва гимназия. През 1954 година се дипломира в Групата за обща литература във Философския факултет в Белград. От 1979 година живее в "джойсовско изгнание" в Париж, където умира на 15 октомври 1989 г. ... |
|
|
Филип. Средно известен писател на превала на житейския си път. Самотник, интроверт и особняк, изгубил семейството си. Води живот на отшелник в наследствен апартамент, задръстен с вещи. В сърцето на Земун - градец с гордо минало, а днес - бохемско убежище на Белград... Но... пристига слисващо писмо. От някой си Роберт, който известява, че е негов брат от Аржентина, тоест напоследък от Австралия, и изглежда също е писател, или поне литератор... Оттук насетне нищо вече не е както преди. Жестоки тайни излизат на светло. В лавина от откровения, подозрения, страхове и ревност, от състрадание, омраза, милост и безсърдечие всяка ... |
|
|
"Не деля ножовете нито на усташки, нито на четнически, нито на сръбски, хърватски или мюсюлмански. Всички те, синко мой, опираха във вратовете ни. А на гърлото не се вижда нито кръст, нито полумесец, нито кокарда, нито буквата "U", нито петолъчка. Всички вратове са еднакви и всички ги боли еднакво, без значение чия е ръката и под чий байрак е ножът, който ги коли. Никой нож няма само една страна и в този разделен и объркан народ вече векове наред на псувнята се отговаря с още по-тежка псувня, на удара с нож - с три удара, на една яма с трупове - с цял каньон или пропаст." ... |
|
|
Защо Аляска? Пътят, който минава през книгата на Бора Чосич не води към ледената пустиня, героите му не са участници в експедициите на капитан Смит или Амундсен. "Пътят към Аляска" е съкровен дневник на любовта и страданието – десет години след края на опустошителната война, съпътствала разпада на Югославия, Чосич се връща в родината, изпълнен със страхове, съмнения и милост и болка. Завръщането е неизменна част от нашия живот, обратният път е единствената ни историческа памет. Всъщност самата памет е нашето лично и обществено време, през което минаваме с нови очи, за да проумеем, че в божествения порядък най- ... |
|
|
Жил е парижки журналист, лековат и безотговорен, човек на живота и любител на удоволствията. Най-неочаквано обаче изпада в криза и стига до депресия, която все повече се задълбочава. В опит да си възвърне вътрешния покой той заминава за родния си провинциален град, където среща Натали - красива, умна, интересна, съпруга на местен големец. И помежду им искрата пламва. Франсоаз Саган (1935-2004) е една от иконите на съвременната литература, прави невероятен бум с първата си творба “Добър ден, тъга“, която мигновено взривява книжния пазар и се превръща в мегаселър по цял свят. Дори в САЩ, където интересът традиционно се ... |
|
|
Съдбата или случайността направляват човешкия живот? На този въпрос главната героиня на романа "Елияховият стол" фриволно отговаря, че съдбата всъщност е най-голямата от всички случайности, без дори да подозира и без до сетния си миг да разбере каква трагична жертва на съдбата и на случайността ще се окаже тя самата. За разлика от нея, главният герой изпива горчивата чаша на познанието до дъно. Този петдесетгодишен известен европейски писател, изживяващ житейска и творческа криза, при ремонт на жилището си изненадващо открива тайната на своя произход. Потресен, че досега е живял под фалшива самоличност, в лъжа и ... |
|
|
Незабравим портрет на град Сараево през погледа на различни исторически личности или емблематични места, свързани с убийството на ерцхерцога Франц-Фердинанд на 28 юни 1914 г. Велибор Чолич ни среща с Гаврило Принцип - младосърбинът, чиято постъпка ще отприщи избухването на Първата световна война; Виктор Артаманов, просветен руски спекулант, който от името на царя ще финансира авантюрата на "Черната ръка" (терористична организация, посветила се на освобождаването на Сърбия от австро-унгарското робство); основателя на "Черната ръка" – полковник Димитриевич, наречен Апис (който гради великосръбски теории, ... |
|
|
Това е книга за Витята - написаха я неговите приятели и почитатели, след като "сърдитото младо момче" отплава към страната на отвъдните сънища, където няма смут и мъка. Виктор Пасков остави блестящи белетристични образци. Започна с ярката си и провокативна първа книга с новели "Невръстни убийства", посрещната възторжено от един от първожриците на съвременната проза Павел Вежинов. В нея авторът се приближаваше по почти мистичен начин към големите преди него - Емилиян Станев, Йордан Радичков, Дончо Цончев. Сетне Виктор прекрачи в прекрасния романтичен свят на "Балада за Георг Хених". ... |
|
|
1832 -ра година - Флора е млада вдовица от аристокрацията, завърнала се в родния град Ангулем след смъртта на съпруга си англичанин. Жилдас е от простолюдието, но даровит поет. И двамата са красиви и със сходна душевност. Неизбежното се случва - между тях се зараждат чувства, въпреки социалните различия. Скоро обаче Жилдас получава признание като творец и го спохожда славата - равностойна на благородническа титла и сякаш вече няма пречка за любовта им. Но когато бъдещето изглежда предопределено и безоблачно, във връзката се намесва трети човек. Франсоаз Саган (1935 - 2004), една от иконите на съвременната литература, ... |
|
|
Жена, привлечена неудържимо от случайна книга на рафта. Вила край границата. Непознато момче с очи като изумруди. ... Една жена се наслаждава на идилично лято със семейството си във вила край границата. Но идилията е разрушена с появата на непознато момче. Кое е то? Откъде е? Какво търси? Между Ааз и Теа, между реалност и добри намерения, хора от различни земи разказват историите си. Въпросите са много, а отговорите може би не са тези, на които са се надявали или очаквали. Невидимите нишки на съдбата се оказват по-заплетени и повеждат героите на романа по пътя на човечността и опрощението. Радостина А. Ангелова е ... |
