Защо Аляска? Пътят, който минава през книгата на Бора Чосич не води към ледената пустиня, героите му не са участници в експедициите на капитан Смит или Амундсен.

"Пътят към Аляска" е съкровен дневник на любовта и страданието – десет години след края на опустошителната война, съпътствала разпада на Югославия, Чосич се връща в родината, изпълнен със страхове, съмнения и милост и болка. Завръщането е неизменна част от нашия живот, обратният път е единствената ни историческа памет. Всъщност самата памет е нашето лично и обществено време, през което минаваме с нови очи, за да проумеем, че в божествения порядък най-неуместни са политическите, верските и етническите граници, а бъдещето повечето пъти се състои от нашите предишни грешки. В един пределно откровен, гневен и болезнен изказ писателят произнася своята безапелационна присъда – едни и същи са корените на Доброто и Злото; силата, която е раздробила Югославия на непримирими парчета, е същата, която някога ги е събрала. Причина за всички беди е човекът с неговото непостоянство, с нетърпимостта му към другите, с високомерието и бездушието. Тази констатация в светлината на писателския опит и впечатляващата авторска ерудиция звучи като предупреждение към идващото време. Създаден в знаменитата повествователна традиция на западните ни съседи, "Пътят към Аляска" е адресиран и към всеки един от нас – жителите на изстрадалата и благословена земя на Балканите, в която като огледало са отразени възходите и паденията на човечеството.

Бора Чосич, роден на 05.04.1932 г. в Загреб, е сръбски писател. Израства в Белград, където учи философия. През 50-те и 60-те работи като журналист и редактор на различни литературни списания. По-късно се изявява като драматург за белградската продуцентска къща "Авала". С романа си "Ролята на моето семейство в световната революция" Чосич постига две неща – получава наградата на критиката на реномираното белградско списание "NIN" (Nedelnje Informativne Novine), и попада в черния списък на "нежелателните" за държавната цензура автори, а театралната адаптация на книгата през 1969 г. му носи и пълна забрана за издаване. През 1992 г. Чосич напуска Сърбия в знак на протест срещу режима на Милошевич и се установява първо в Ровин в Хърватска, а по-късно в Берлин. През 2002 г. му е присъдена Лайпцигската литературнана награда за европейско помирение.