Константин Петканов безспорно е сред най-значимите български писатели между двете световни войни, най-плодовитият. Роден през 1891 г. в богатото село на Одринска Тракия Каваклия в семейство на свещеник, той се връща отново и отново към родовите и регионалните си корени в многобройните си романи, сборници с разкази, спомени, очерци и исторически студии. Свързан семейно с националноосвободителните борби на Македония и Одринско (странджанският войвода Яни Попов е съпруг на едната му сестра), участник във войните за обединение на България, раняван, награждаван за храброст, през целия си живот писателят запазва идеализма си за ... |
|
"Легенда за светия пияница" е последната новела на Йозеф Рот и в нея се прокрадват автобиографични нотки, защото както своя герой и авторът напуска този свят след самоубийствено пиянство в Париж. Рот си отива отчаян след присъединяването на Австрия към Третия райх, когато му е отнета и последната надежда, че неговият свят, светът на многонационалната монархия може да се върне. Йозеф Рот (1894 - 1939) е австрийски журналист и писател, чието творчество е сред върховете на европейската класика. У нас е познат най-вече с романите си "Радецки марш" и "Гробницата на капуцините". След ... |
|
Историята за Орфей и Евридика е сред най-тъжните митове от цялата вълшебна гръцка митология. Орфей е една от най-ярките и най-значимите фигури както в класическата митология, така и в западната култура като цяло. Неговият образ е въплътен в различни художествени произведения в областта на поезията, киното, операта, живописта. Основните истории за него са съсредоточени върху способността му да очарова всичко живо и дори неживата природа с музиката си (обичайна сцена в мозайките на Орфей) и с усилията му да изтръгне своята любима Евридика от подземния свят. Книгата е вълнуващо онагледена с прекрасните ... |
|
Есетата в тази книга са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "Може би в началото на всичко стои страхът, огромният страх от съществуването, от чудовищното разнообразие на хора и природа. Винаги ме е смущавало, че милиони отделни хора преглъщат идеята за остаряването си и доброволно, често пъти с ентусиазъм, стават фанатични членове на стадото. Защо? Поради какво те се отричат от свободата си, за да приемат покорно и подчинено някакво място в стадото? И не е ли нелогично, че те отричат равноправието и независимостта на другите отделни човешки ... |
|
"Развих най-пълно идеята си за апокрифните романи - уж написани от автор, който не съм аз и който дори не съществува - в Ако пътник в зимна нощ. Роман за удоволствието от четенето на романи. Главен герой е Читателят, който десет поредни пъти начева нова книга, но по независещи от него обстоятелства не успява да я завърши. Затова написах началата на десет романа от въображаеми автори, различни от мен и един от друг... Постарах се не толкова да се идентифицирам с тях, колкото с читателя. Да представя повече удоволствието от четенето на определен жанр, отколкото самия текст... Най-много обаче гледах да изтъкна ... |
|
Романът е разказ за един брак, за едно семейство и за едно детство. Тъжен спомен за строгите, силни, обичани и вече мъртви родители. Едно изключително проницателно произведение за целебната сила на въображението, където подтикът да промениш надминава този да опишеш. Това е опитът на Вирджиния Улф да разбере и приеме не само собственото си минало и случилите се в него големи трагедии, но и същността на времето и безсмъртието; да осъзнае преходността на славата и страшното забвение на смъртта. Към фара е най-известният и най-възхваляваният роман на Вирджиния Улф, творба, която неизменно стои в центъра на нейното ... |
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
|
Един император, три поколения. Първият от рода Трота чопли земята като словенски селянин, но в битката при Солферино спасява живота на Франц Йозеф I и става благородник. Барони по рождение, следващите Трота растат с мисълта, че най-важното в живота е да служат на Негово Величество. Юношеският порив на последния Трота е да умре под звуците на "Радецки марш" за Хабсбургите и Австрия. За автора Йозеф Рот (1894 - 1939) е австрийски журналист и писател, чието творчество е сред върховете на европейската класика. Ражда се и израства в еврейско семейство в Швабенхоф край Броди, Източна Галиция. Следва философи и ... |
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
|
Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите студенти ... |
|
Йозеф Рот е представил тук един фриволен свят на покварена елегантност. Една еротична комедия, преминаваща в мрачна трагедия. Романът е грандиозна картина на упадъка на морала в бившата Дунавска монархия, много злобна и остра. Така, както само Рот е умеел да пише! При държавното си посещение във Виена шейхът на Персия изразява своето настоятелно желание да прекара една нощ с красивата омъжена графиня В. Дипломатически погледнато, това е твърде деликатна ситуация. Тогава ротмистър Тайтингер, който е натоварен да следи за капризите на госта, се сеща за една своя бивша любовница. Дребната Мици Шинагл от Сиверинг много ... |
|
Авторът на тази книга, никому неизвестен досега, е роден и възпитан в патриархално българско семейство, закърмен с идеалите на възрожденското време. Баюа му поп Никола Петканов е бил учител, а после свещеник в родното си село Каваклия, близо до Лозенград, днешна Турция. Димитър върви по неговите стъпки - завършва прогимназия в Лозенград, а след това Цариградската семинария през 1905 г. Така подготвен, той поема "пътя на жертвената служба на род и родина", както сам се изразява. В продължение на 18 години работи като учител. Прокудени завинаги от любимия роден край през бурната 1913 година, Димитър с жена си и ... |