Ако пътник в зимна нощ

"Развих най-пълно идеята си за апокрифните романи - уж написани от автор, който не съм аз и който дори не съществува - в Ако пътник в зимна нощ. Роман за удоволствието от четенето на романи. Главен герой е Читателят, който десет поредни пъти начева нова книга, но по независещи от него обстоятелства не успява да я завърши. Затова написах началата на десет романа от въображаеми автори, различни от мен и един от друг...

Постарах се не толкова да се идентифицирам с тях, колкото с читателя. Да представя повече удоволствието от четенето на определен жанр, отколкото самия текст... Най-много обаче гледах да изтъкна обстоятелството, че всяка книга се ражда в присъствието на други книги, във взаимоотношения и съпоставка с тях."
Итало Калвино, Буенос Айрес, 1984 г.

В това издание на книгата е включена ексклузивна илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.

Книгата е част от Бисерна поредица на издателство Колибри.

"След малко ще започнеш да четеш Ако пътник в зимна нощ, новия роман на Ѝтало Калвино. Отпусни се. Съсредоточи се. Отърси се от всяка друга мисъл. Остави околния свят да се разтвори в нищото. Вратата най-добре я затвори, оттатък телевизорът е постоянно включен. Кажи веднага на другите: "Не, не желая да гледам телевизия!". Повиши тон, ако не ти обръщат внимание: "Чета! Не искам да ме безпокоят!". Може да не са те чули в тази шумотевица, та си кажи по-силно, извикай: "Започвам новия роман на Итало Калвино!". Ако пък не щеш, не се обаждай - дано просто те оставят на мира. Заеми най-удобното положение: седнал, проснат, сгушен, излегнат. Излегнат по гръб, на хълбок, по корем. На фотьойл, на диван, на люлеещ се стол, на шезлонг, на отоманка. На хамак, ако имаш хамак. На леглото, разбира се, или в леглото. Можеш и да виснеш с главата надолу, в поза от йогата. С обърната книга, естествено. Известно е, че идеалното положение за четене така и не се намира. Някога хората четяли накрак, пред пюпитър. Били навикнали да стоят стабилно изправени. Така си почивали, като се уморели да яздят. Май никому не е хрумвало да чете на кон, но ето че идеята да четеш на седлото, с книга, облегната върху гривата на коня и евентуално прикрепена към ушите му с нарочно приспособление, изведнъж ти се струва примамлива. Сигурно е много удобно да се чете с нозе в стремената - отлепянето им от земята е първото условие за наслада от четенето.

Е, какво чакаш? Опъни крака, вдигни стъпалата си на възглавничка или две, на страничните облегалки на дивана, на подлакътниците на фотьойла, на чаената масичка, на писалището, на пианото, на географския глобус. Преди това си събуй обувките. Но само ако искаш да отлепиш нозе от земята; ако ли не, обуй ги отново. Хайде сега, недей да стърчиш там с обувки в едната ръка и книга в другата. Настрой осветлението така, че да не ти измори зрението. Направи го незабавно, защото, щом четенето те погълне, мърдане няма да има. Гледай страницата да не остава в сянка - гмеж от черни букви на сив фон, неотличими като мише котило. Внимавай и да не я изложиш под сноп ослепителна светлина, която да рикошира о жестоката белота на хартията и да наяде контурите на знаците като южно пладне. Постарай се отрано да предвидиш всичко, което ще ти помогне да не прекъсваш четенето си. Цигарите да са в обсега на ръката ти, ако пушиш, както и пепелникът. Какво друго? Малка нужда ли? Е, ти си знаеш.

Не че очакваш нещо конкретно от конкретно тази книга. Ти по принцип си човек, който вече нищо отникъде не очаква. Толкова много са онези, по-млади или по-стари теб, които живеят с упованието за изключителни преживявания - от книгите, от хората, от пътешествията, от събитията, от всичко, което им готви утрешният ден. Не и ти. Ти знаеш, че най-доброто, което може да те сполети, е да избегнеш най-лошото. Това е изводът, до който си стигнал както в личния си живот, така и в по-общ, даже световен план. А книгите? Така, именно защо то си изкоренил младежкото удоволствие от очакването от всички други области, смяташ, че поне в тяхната ограничена сфера то ти се полага - тук може да ти провърви или не, но рискът от разочарование не е голям. И тъй, видя във вестника, че е излязла Ако пътник в зимна нощ, новата книга на Итало Калвино, който не е публикувал от години. Прескочи до книжарницата и я купи. Правилно.

Още от витрината забелязваш корицата с търсеното заглавие. Устремен към тази визуална стръв, си проправяш път през барикадите от никога нечетени книги, които те поглеждат свъсено от плотовете и етажерките в опит да ти вземат страха. Ти обаче знаеш, че не бива да допускаш да те сплашат; че сред тях се простират с хектари книгите които спокойно можеш и да не четеш; книгите които стават за всичко само не и за четене и книгите неразгръщани но вече познати поради принадлежността си към категорията на прочетеното далеч преди да е написано.

Тъкмо преодоляваш първия пояс от укрепления, когато те връхлита пехотата на книгите които охотно би прелистил ако разполагаше с още няколко живота но за съжаление дните ти на тоя свят са броени. С чевръста маневра ги прескачаш и се озоваваш сред фалангите на книгите които възнамеряваш да прочетеш но не и преди някои по̀ наложителни; прекалено скъпите книги които би могъл да изчакаш и да купиш като ги пуснат на половин цена; прекалено скъпите книги отложени за когато излязат в джобен формат; книгите които можеш да помолиш някой да ти заеме; масово четените книги които имаш чувството че и ти си чел. Отбиваш атаката им и се придвижваш към кулите на укреплението, в чието подножие отпор дават книгите които от сума време се заричаш да прочетеш; книгите които от години търсиш и не намираш; книгите посветени на нещото с което се занимаваш в момента; книгите които искаш за да са ти подръка постоянно; книгите които ти се ще да си заделиш за прочит примерно това лято; книгите които ти липсват за окомплектоване на поредици в твоята библиотека; книгите които пораждат у теб внезапно трескаво и необяснимо с прости думи любопитство."
Из книгата

Колибри ООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg