Една жена търси всичко из Италия, Индия и Индонезия. ... Елизабет Гилбърт е млада омъжена жена, която не е щастлива от семейния си живот. След мъчителен развод и бурна любовна връзка тя е съсипана и объркана, но и свободна както никога преди. Лиз се отправя на едногодишно пътешествие в търсене на щастието и равновесието в живота си. Най-напред прекарва четири месеца в Рим, където учи италиански с помощта на красиви братя близнаци, въздържа се от романтична обвързаност (въпреки близнаците) и напълнява с десет килограма. След това прекарва четири месеца в ашрам в Индия, където установява, че за да постигнеш просветление, ... |
|
Последната Надживях последната си любов. Можело и така: все едно че са ти извадили жлъчката - ще поболи, пък ще ти мине. Накрая остава тъничка следа. Понякога само паметта ми скроява лоши шеги: току ми пробута парченце от спомен, край на фраза, докосване като удар от ток. И всичко, така добре подредено, се сгромолясва с трясък на прах. И притичва през сивия ден - танцуващо, насмешливо, разрушително - онази последна любов. ... |
|
Роман за човек, който не живее според разбиранията на другите. ... "Изворът" е история за талантлив млад архитект, за безкомпромисната му битка срещу общоприетите стандарти, за експлозивната му любов към прекрасна жена, която привидно се опитва да го провали. Когато романът се появява за пръв път през 1943 г., дръзката и оригинална литературна визия на Ранд и нейната разтърсваща философия незабавно й спечелват световна популярност. Актуален и днес, както преди 60 години, това е роман за героя - и за тези, които искат да го унищожат... Алиса Розенбаум - Айн Ранд, дъщеря на петербургски аптекар, емигрира през ... |
|
Адаптирано ученическо издание ... "Тартюф" е комедия от френския драматург Жан-Батист Молиер, написана през 1664 г. Действието се развива в благородническа къща в Париж. Още след първото представяне пред кралския двор "Тартюф" придобива славата на скандална пиеса. Кралят и неговите придворни харесват комедията, но тя е забранена под натиска на кралицата-майка - Ана Австрийска и висшето духовенство. След смъртта на кралицата комедията е поставена на сцената и има голям успех. Същата година "Тартюф" е отпечатан, като скоро след това претърпява и второ издание. ... |
|
Най-зашеметяващият трилър от началото на XXI век. 86 милиона читатели от 25 страни. Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер - млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични ... |
|
Втора книга от трилогията "Игрите на глада". Бестселър на New York Times. ... Прехвърчат искри. Пожарът се разраства. И Капитолът иска отмъщение. В руините на някогашната Северна Америка се намира държавата Панем с блестящата си столица Капитол и дванадесетте ѝ окръга. Капитолът е безмилостен и държи окръзите в подчинение, като ги принуждава да изпращат по едно момче и едно момиче на възраст между дванадесет и осемнадесет на ежегодните Игри на глада – реалити шоу, предавано на живо по телевизията. В "Игрите на глада" може да победи само един. И гледането е задължително! Колкото и да е ... |
|
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното ѝ минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават. По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности. Докато трае разследването на "Милениум" и на полицията, съдбите ... |
|
"Преди няколко месеца препрочетох тази книга. Не бях я чела от първото й издание през 1936 г. Не очаквах толкова да ми хареса. Твърде много писатели заявяват, че не могат да осъществят напълно намеренията си, и че творбите им са в известна степен недовършени. Не споделям това мнение и според мен то е извинимо само за начинаещи, защото никой не се ражда с "талант", т.е. уменията трябва да се придобият. Писателите се създават, не се раждат. По-точно писателите сами се създават. За "Ние, живите", първата ми книга (и в по-малка степен за творчеството ми преди "Изворът"), смятах, че ... |
|
В края на романа Яж, моли се и обичай Елизабет Гилбърт се влюбва в бразилец с австралийско гражданство, който при запознанството им живее в Индонезия. Двамата се преместват в Америка и се вричат един на друг във вечна вярност, но се заклеват при никакви обстоятелства да не сключват брак заради тежкия си опит с предишни разводи. Но един ден Фелипе е задържан на американската граница и повече няма да може да влиза в страната, освен ако двамата с Елизабет не се оженят. С присъщите за нея увлекателност, остроумие и чувство за хумор авторката съпоставя различни гледни точки, сватбени обичаи и практики през вековете, ... |
|
"След двайсет и повече години брак Николай познаваше Марина като петте пръста на ръката си. Знаеше колко е криво сега, че Славко няма да си дойде. И че всичките пари, които изкарваха, едва стигаха за текущите разноски и за студентската такса на Славко, макар и единият, и другият да работеха, кажи-речи, денонощно. Двамата даже се бяха разбрали нищичко да не си подаряват. Но все пак той беше взел една шнола за коса и един парфюм. Обяснението за шнолата беше следното. Навремето, в студентските им години, и двамата страшно харесваха разказите на О'Хенри. И особено един разказ, май че се казваше Даровете на влъхвите, ... |
|
"Смъртният няма възможност да бъде способен във всичко!"из Двадесет и трета песен ... |
|
"Николай Хайтов влезе в нашия културен живот не като босяк, който ще се присламчи и приспособи, който ще се оглежда как да заприлича на другите. Той носеше своя духовен мир, своите спомени, своето минало, с което можеше да се гордее и да каже с думите на Лермонтов - "Да, были люди в наше время, могучее, лихое племя. Богатыри - не вы!" Както неговите есета, етнографски и исторически проучвания, "Диви разкази" са размишления на писателя за нашата история, за историята на нашата душевност, за дълбоко вкоренените, същности черти на българина, за нашите традиции - културни, моралистични, духовни; за ... |