"Семездин Мехмединович чертае със съкрушителна точност и яснота сгромолясването на цял един свят. Той притежава безпощадната страст към истината, характерна за младия Хемингуей." Пол Остър "Мехмединович пише за неща, за които е невъзможно да се пише. И за които единствено има смисъл да се пише. Мехмед, червената бандана и снежинката е книга, с която започва и завършва историята на литературата." Миленко Йергович "Страшна и прекрасна книга, великолепна в прославата на писането и възвишена в изобразяването на ежедневното страдание. Книга, с която трябва да се срещнеш и като писател, и като ... |
|
Инспектор Гамаш се завръща, за да тръгне по следите на нов заплетен случай. Този път заплахата е толкова мащабна, а врагът - толкова дълбоко скрит, че Арман може да се довери само на най-близките си хора. Трите бора продължава да е единственото истинско убежище за инспектора. Въпросът е - докога. Настоятелен звън на телефон пронизва спокойната неделна сутрин на семейство Гамаш в Трите бора. Макар малкото селце да не е отбелязано на никоя карта, някой очевидно е успял да открие Арман Гамаш. Номерът е непознат, но шефът на отдел Убийства в Sûreté знае съвсем точно кой го търси. Последният човек, с когото би искал ... |
|
"Поезията тук се изправя като гранитна статуя. Ронеща се, твърда. Фигурата на жена с воля за оцеляване. Мислиш ли и ти понякога, че може би сме едно от последните поколения хора на Земята? Книга, която изрича милост за тялото." Петя Хайнрих На Мартин Съботното пране обявява примирие на делника. Деца с раници бързат от тренировка за обяд. Съседки бавно се изнизват покрай входовете, окичени с некролози, за да се върнат с торби, пълни с топли клюки. Старият квартал, където царува тишината на долапа, а улиците правят по няколко завоя, за да отпъдят нахалниците отвън, и се протягат на припек. Тук трябва ... |
|
Писана непосредствено след пандемията и в сянката на две войни, стихосбирката Черно хайку фокусира върху крехкостта на всяка даденост, пукнатините в сигурността и предателствата на навика, слепите петна на теорията и паническото отстъпление на логиката, терора на тленността и неизчерпаемите илюзионистки способности да заблуждаваме себе си. Изследва отново и настоятелно реалността вътре и извън нас, търсейки поетична динамика в сухата информация и метафорична стойност в енциклопедичния факт, черпейки от трагизма на новините и проблясъците на ежедневието. Времето във всичките му превъплъщения - геологично, историческо, ... |
|
Изданието съдържа три творби на Бохумил Храбал - Обслужвал съм английския крал, Прекалено шумна самота и Строго охранявани влакове. ... Обслужвал съм английския крал (1971 г., официално издаден едва през 1989 г.) е роман за израстването с пикарескни, но и с безброй политически и исторически мотиви. Проследява съдбата на обикновен младеж, започнал като келнер и пиколо и впоследствие завъртян в безмилостния механизъм на историята от 20-те до 60-те години на XX век. Превърнал се от обслужващ персонал в милионер с размах, а после - в окаян политически затворник, героят открива душевен мир във философията на простия природен ... |
|
Бляскави времена. Величествено имение. Аристократично семейство. Една изгубена любов... Когато отново пристъпва прага на семейното имение, Франциска фон Драниц не може да повярва, че най-накрая си е у дома. В разгара на Втората световна война тя е принудена да изостави всичко, да напусне Източна Германия и дълго време изглежда, че няма път назад. Копнежът по родното място обаче и спомените за щастливите години с любимия ѝ Валтер Иверсен не я напускат. Войната разделя влюбените и разбива мечтите им, но Франциска намира утеха в надеждата, че някой ден ще се завърне в имението, което все още пази своето величие и ... |
|
Айлиш стои до прозореца в покоя на вечерта, а зад гърба ѝ децата ѝ се боричкат и спорят. Преди две години на власт в Ирландия е дошла крайно дясна партия. Новият фашизъм постепенно прониква навсякъде. Започват да изчезват хора, идват и за съпруга ѝ. Надига се съпротива, а държавният терор нараства. Най-големият син на Айлиш се присъединява към бунтовниците. Ужасът обхваща съзнанието ѝ все повече. Гледа децата си, родени в свят на привързаност и любов, и вижда ги осъдени да живеят в свят на терор. Трябва ли да напуснат страната и да загърбят надеждата, че отново ще видят изчезналите си близки? Ще ... |
|
Книгата Семейни мемоари: Игнатиеви е посветена на руското наследство на автора. На основата на записи в дневници, спомени, писма и документи от семейния архива М. Игнатиев проследява удивителните биографии на своите предци. Той възстановява техния живот стъпка по стъпка, като започва от имперския двор на Александър II и, минава през революцията, гражданската война и изгнанието. Тази честна, елегантна и богата семейна история не може да не развълнува емигрантите от първо и второ поколение. Авторът обсъжда въпроси, които си задава всеки от тях: какво да остави в живота си от бившата страна и с какво да се раздели, как да ... |
|
"В Делхи улицата ти дава представа за целия град - град на йерархии, съюзи и кланове, където малцина, независимо към коя социална прослойка принадлежат, биха прегърнали идеята за премахване на социалните бариери. Затова градът не притежава истински демократични пространства. Причудливите названия на делхийските жилищни адреси говорят много за очакванията на хората: искат да живеят в жилищни общества и комплекси, групирани в блокове, които, от своя страна, се разделят на сектори, анклави и колонии. В богатите квартали портите и охранителите спират неразрешеното пресичане на разделителните линии. Социалният живот ... |
|
"Вера Мутафчиева беше последният голям български белетрист. Тя оставя за нас, особено за младите хора днес, които искат да се занимават с литература, една огромна задача - защото показа, че българският интелектуален писател е възможен." Ани Илков "Чрез дълбокия си анализ на съдбата на прочутия пълководец и изменник, Вера Мутафчиева се домогва до нещо, твърде доминиращо и в проявленията на модерния човек. Писателката го определя като алкивиадство - зверинна радост от това, че си жив; порив да извършиш съвсем всичко замислено, за да си го извършил и преживял; влечението към човешките сборища - съвети, ... |
|
Пролетни води е забавна пародия на Чикагската школа по литература. В своето второ публикувано произведение Хемингуей чудесно пародира темите и стиловете на великата раса на писателите от неговото поколение. Пролетта идва в малките градове на Мичиган, но снегът все още покрива земята, когато Скрипс О'Нийл се отправя към Чикаго, решава да спре за малко в Петоски и среща Йоги Джонсън. Техните чудати истории са брилянтна сатира, осмиваща конвенционалната белетристика. Образите, които срещат, са абсурдни и същевременно странно познати. Кратък, забързан, забавен, Пролетни води хвърля светлина върху по-късните творби на ... |
|
"В тази книга има приказни уроци за деца, но и великолепни истории за големи - много, много поучителни. Хората, които имат щастието да ги прочетат, със сигурност ще пораснат повече, дори и да не са на детска възраст... И ще порастват с всеки следващ прочетен разказ от този прекрасен сборник... Това е вълшебна книга! Не сте попадали скоро на такава. В нея ще срещнете причудливи герои и не по-малко фантастични места. Ще бъдете свидетели на невероятни изненади. Ще сте очаровани. Това е книга събитие, извисена до ниво на вечна притча!" Стоил Рошкев ... |