Преди три години Тюрюн внезапно избяга. Невъобразимо различното ѝ ново битие бе станало непоносимо. Тя изостави странните си нови роднини и възродената обща надежда за живота край суровия фиорд, изплъзна се от плътните сенки на миналото. Намери убежище в горската къща на любимия мъж... Сега Арленд и Кюрме вече са комично-истерични бащи на три дечица, Маргидо търси нови пътища към своя бог, дядо ѝ е щастлив далеч от омразния чифлик. А Торюн е вече на 40, без дом, без работа и както се оказва - без любов. И отново е на ръба на нещо дълбоко заключено, което сама не успява да освободи. Как да утоли безкрайната ... |
|
|
Съкрушена от самоубийството на баща си, Тарюн се връща в Несков и поема неговата работа. Душата ѝ се блъска между стесняващите се стени на вината, че неволно е причинила смъртта му, и се задушава под товара на наследеното. Обсебващата отговорност, зовът на кръвта и пробудилите се за нов живот корени на рода сякаш се усукват около нея. Братята на баща ѝ кроят свои планове за бъдещето, но в основата на всичко е тя - нейното присъствие, оставено ѝ край суровия фиорд... Това е краят на този съвременна скандинавка сага. Нишките в платното ѝ са ярки - дори когато са без цвят. Те все бягат встрани, ... |
|
|
Преданията от "Силмарилион" са невидимото присъствие и вдъхновение за творбите на Дж. Р. Р. Толкин ; той работи над книгата през целия си живот, но така и не успява да я завърши. След смъртта му, с тази задача се заема неговият син - Кристофър Толкин. Той редактира, систематизира и подрежда всички ръкописи на баща си, които той посвещава на ктигата на изгубените предания. Възникнала далеч преди "Властелинът на пръстените", "Силмарилион" е историята на Първата епоха в Толкиновия свят, древната драма, към която се озъртат героите от "Властелинът на пръстените" и в която някои от тях, ... |
|
|
С излизането на книгата през 1968 г. (тогава със заглавие "Преди да се родя. И след това.") Ивайло Петров изненада и читателите и критиците си. В нея той по особен начин парадира носталгичните настроения в "селската" белетристика от 60-те години и подлага на преоценка традиционните идеологеми - роден дом, семейно-родова общност и т.н. Безподобна книга за българската литература, единение между всеопрощаващ смях и спонтанен трагизъм, завършено повествование, но с отворен финал, защото "можеш ли да се изплезиш на смъртта"! Вечна игра - на думи, на картини, на хора. Една приказка, в която краят ... |
|
|
Преживени истории. ... Издател, писател, бизнес-дама, Божана Апостолова има какво да ни разкаже и умее добре да го направи. Талантливата поетеса и издателка представя на читателите своята художествено-документална проза в два тома. В посвещението в началото на първи том авторката сама подсказва идеята за написването на книгите и същността на съкровената си изповед: "В този текст се опитах да надникна зад бариерата - във вътрешното пространство на душата си, с упованието, че ще вляза различна в двадесет и първи век - надявам се, духовен. До следващия живот." Книгата е съвместно издание между издателство " ... |
|
|
"Погребете ме зад перваза" е много смешна и много страшна книга. Тя е учебник как да обичаме, без да задушаваме и как да се грижим, без да унищожаваме обекта на своята любов . Написана от първо лице, тя пародира щастливото детство. Малкият Саша Савелиев, невинно и чисто дете, попада в епицентъра на полярни чувства. От една страна е обсебващата любов на психично-болната му баба, която той скрито ненавижда. От другата страна са нежната привързаност и копнеж за близост на майка му, която обаче не намира сили да се пребори за детето си. Между тях е той - беззащитен в самотата си, търсещ изход от смазващата тежест ... |
|
|
"Тропическо животно" е третата книга на Педро Хуан Гутиерес, която излиза на български език, след "Мръсна хаванска трилогия" (2006, превод Еми Барух и Елианна Лилова) и "Кралят на Хавана" (2007, превод Еми Барух). Трите книги са част от цикъла "Сентро Хавана", в който влизат още "Месо от куче" и "Ненаситният човек-паяк". Кубинският поет и писател Педро Хуан Гутиерес ("Мръсна хаванска трилогия", 2002) изпробва перото си в нова, тропическа версия на стария роман за човека-пенис. Получил на младини прозвището "мъжът със златния член", на 50 ... |
|
|
Анне Б. Рагде е сред най-известните норвежки писатели, лауреат на престижната скандинавска награда "Bragerprisen". "Раци отшелници" е втора книга от нейната семейна сага трилогия - след "Берлинските тополи". Току-що погребали властната си майка, трима братя научават, че миналото им е градено върху лъжа и че техният баща всъщност им е полубрат. Стените на мълчанието се сриват, спомените изпълзяват изпод тях, детството се връща в сънищата, черупките на раците отшелници се напукват. Разотиват се точно когато се преоткриват. Дизайнерът Арленд се връща в Копенхаген и се отдава на любовта си към ... |
|
|
Действието се развива през петте дни на пролетта на 2003 г., когато започва американското нападение над Ирак. За това кратко време пред нас се разкрива плашещият със своята забързаност и дори хаотичност ритъм на живота в Хърватия. Книгата заразява със завидния си хумор и лекота на повествованието, както и със своята авторефлективност. Като контрапункт на главния герой и на действителността, в която той се опитва да отстоява своята идентичност на бивш рокер и настоящ преуспяващ вестникар, се явява неговият роднина, ветеран от войната в бивша Югославия, изпратен като кореспондент в Ирак. "Наш човек от мястото на ... |
|
|
Мигел де Унамуно е известен испански философ и писател. Роден е в Билбао през 1864 г. Преподавател в университета в Саламанка и негов ректор. Изгонен от родината си по време на режима на Примо де Ривера. Умира през 1936 г. Философските възгледи на Унамуно са близки до екзистенциализмза, но той отдава значение предимно на живия живот и проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. ... |
|
|
В ръцете си читателя държи един от шедьоврите на Симеон Радев "Македония и Българското възраждане", познат може би на малцина от двете му кратки издания - първото на френски език от 1918 г. и неговият български превод от 1927-1928 г. Тази книга на видния наш публицист, историк и дипломат определено принадлежи и към шедьоврите на българската историческа публицистика, както със своя език и стил, така и с истините за нашето минало. Замисълът на първото издание е било да се изтъкнат пред враждебния на България цивилизован, но воюващ свят в края на Първата световна война, аргументите, главно от западен произход, за ... |
|
|
Иво Андрич (1892-1975) е първият южнославянски и балкански Нобелов лауреат (1961). Като участник в националноосвободителното движение "Млада Босна" той е арестуван от австро-унгарската полиция още в началото на Първата световна война и прекарва военните години в затвор, интернация и болници. И още първата му книга, лирическата проза "Екс Понто", чрез чието заглавие се идентифицира с античния изгнаник Овидий, подсказва превръщането на образа на затворника и изгнаника в основен герой на неговото творчество. Още в ранната си проза Андрич създава и художествения образ на затворника Тома Галус като свой ... |
Книги
