Книги, войни, журналистически материали, бракове, авантюристични пътешествия, котки, алкохол, лов, боеве с бикове, сафарита - в живота на
Ърнест Хемингуей има от почти всичко. Вървенето по толкова цветен житейски път вероятно не е лесна задача, но ако не беше такъв, дали Хемингуей щеше да има своя писателски принос и да се превърне в едно от емблематичните имена за литературата? Все пак неговият кратък и завладяващ стил в прозата оказва мощно влияние върху американската и британската литератури през 20 век. А забележителният писателски талант е "подхранван" от приключенския, нестандартен и за някои неразбираем живот, който Хемингуей води.
Началните стъпки към вълнуващия живот започват от 21 юли 1899 г. в Оук Парк, Илинойс. Тогава на бял свят се появява първият син на лекаря Кларънс Хемингуей и съпругата му Грейс. Малкият Ърнес Милър Хемингуей израства получава образованието си в държавни училища, като още в гимназиалните си години се заема с писателски проекти - пише основно разкази и стихотворения за училищните вестници. Междувременно баща му го учи и да обича природата. Така, още в детството, у Ърнест се зараждат и неговите интереси към лова и риболова. Но писателството не изостава за тяхна сметка - след завършването на гимназията през 1917 г., Хемингуей не влиза в колежа, а отива в Канзас Сити, където започва работа като репортер за "Канзаска звезда". Макар и авантюристично настроен, Ърнест многократно е бил отхвърлян за военна служба, поради проблем с едното око. Но идва ден, в който младият приключенец крачи към военния свят - става част от Първата световна война като се записва доброволец за водач на линейка за американския Червен кръст. На 8 юли 1918 г., когато Ърнест още не е навършил и 19 години, бил ранен в крака от експлозия на мина при австро-италианския фронт във Fossalta di Piave. Хемингуей получава над 200 отделни рани по крака си, но въпреки болката успява да спаси един италиански войник, за което по-късно е награден за храброст от италианското правителство. Докато се възстановява от травмата в Милано храбрият младеж се влюбва в Агнес - медицинска сестра на Червения кръст. Идва момент, в който Хемингуей и седем години по-голямата от него Агнес имат планове за сватба, но не след дълго тя отказва да се омъжи за него и среща друг мъж в живота си. По-късно тяхната любовна история вдъхновява Хемингуей да създаде романа "
Сбогом на оръжията", филмиран два пъти след това.
Когато се завръща от войната, Хемингуей отделя времето си най-вече на писането - започва работа като журналист в Чикаго, а през 1920 г. среща и своята бъдеща съпруга - осем години по-голямата от него Елизабет Ричардсън. Семейството решава, че ще живее в Париж и оказва се, това е еднакво добре както за личния им живот, така и за професионалното развитие на Ърнест. В Европа Хемингуей се сближава с много писатели, сред които Гъртруд Стайн,
Фицджералд, Езра Паунд,
Джеймс Джойс. По това време Стайн го учи на сбит стил, а Фицджералд редактира някои от текстовете му и действа като негов агент. През следващите няколко години следват вълнуващи ски ваканция и семейни пътешествия, работа като кореспондент в Гърция и Турция и две пътувания до Испания, като при втория път Ърнест отива специално, за да гледа боеве с бикове на годишния фестивал в Памплона. Е, семейният и професионален живот във Франция не изостават за сметка на авантюризма. Именно поради факта, че тогава Ърнест живее със съпругата си в Париж, неговите първи книги са публикувани там - дебютната, "Три разказа и десет стихотворения", е издадена през 1923 г., а на следващата година се появява и втората, озаглавена "
В наше време" и създадена като сборник от разкази. През 1926 г. Хемингуей се завръща в родната Америка, а през същата година прави и първия си голям пробив на литературната сцена - тогава американско издателство представя първият значим роман на автора, наречен "Слънце изгрява". На страниците в тази история Ърнест представя група американци и англичани, които са преживели физически и емоционални поражения по време на войната. Година по-късно писателят представя сборникът си с разкази "
Мъже без жени". През същата 1927 г. Ърнест се развежда със своята съпруга и скоро след това се гмурка в дълбините на нова връзка. Нещо повече - сключва втори брак, като се жени за Полин Пфайфър, редактор на модно списание. В следващите години американският писател жъне литературни успехи, измерими с големи похвали от критици и с чисто финансови постижения.
През всичките години най-голямата муза на автора е животът. Битките на фронта, тежките последици на Първата световна война, погледът отблизо в Гражданската война в Испания, Втората световна война, прекаляването с алкохола, гледането на бикоборството, ловът, риболовът, ходенето на сафари, разводите и браковете - тези теми са основни в житейския път на Хемингуей и се срещат в негови творби. Страстният си интерес към биковете например Ърнест разкрива в "Смъртта в следобеда (1932 г.), едно хумористично и уникално проучване на факти. А африканското сафари на Хемингуей през 1934 г. е предоставило материали за друга творба - "Зелените хълмове на Африка", както и два от най-забележителните му разкази, "Краткото щастие в живота на Франсис Макомбър" и "Снеговете на Килиманджаро". През 1940 г. Хемингуей купува къща в околностите на Хавана, Куба, където развива страстта си към риболова и... страста си към кубинската територия. А през същата година се появява и поредната му книга. Озаглавена е "
За кого бие камбаната" и в някои сведения се твърди, че авторът я посвещава на третата си съпруга - Марта Гелхорн - която той среща в Мадрид, докато е кореспондент по време на Гражданската война в Испания. Но и бракът с Марта е неуспешен - след развода им през 1946-та, Ърнест вече е с пореден развод, връща се в Куба и се жени за четвърти път за Мери Уелш, кореспондентка от списанието "Тайм". Тогава вече той е родител на 3 деца от предишните бракове.
Всъщност 40-те години на миналия век, според мнозина историци и литератори, са най-тежките в живота на писателя. Тогава в житейския път на Хемингуей се появяват депресиите, а алкохолът става спасителен пояс. След близо десетилетие на творческо безсилие авторът написва "Отвъд реката, сред дърветата", но творбата получава негативни отзиви от критиката. След това обаче "
Старецът и морето", публикуван за първи път през 1952-ра, възвръща неговата голяма литературна слава. Кратката новела за стария кубински рибар, наречен Сантяго, остава емблематична за творчеството на автора и до днес. През 1954-та, две години след като излиза "Старецът и морето", Хемингуей получава Нобелова награда за литература. Само няколко години по-късно обаче писателят попада в най-мрачната дупка на живота - ямата на собствените вредни навици, депресията и здравословните проблеми. Алкохолът през дългите години се отразява на здравето му, но въпреки това Хемингуей не се отказва от чашката. След седмици на тежко пиене в Испания, писателят отива на лекар и чува диагнозата чернодробна цироза. Авантюрист по рождение, Хемингуей не се стряска и в този момент. Но затъването в собствената яма едва започва. През 1960 г. писателят е хоспитализиран в клиниката Майо в Рочестър, Минесота, за лечение на депресия. Изписан е през 1961 г., но не успява да се измъкне от оковите на собствения си дявол. Още през същата година новината, че писателят е напуснал нашия свят, бързо започва да обикаля медиите.
Но Хемингуей напуска нашия свят по собствено желание - на 2 юли 1961 г. авторът се самоубива с пушка в дома си в Айдахо. Дали тогава обаче е мислил върху думите на един от литературните му герои, който казва:
"Светът пречупва всеки... и убива онези, които не искат да бъдат пречупени."
