Музика и логос

"Мойсей и Арон" на Шьонберг. Разглеждането на музиката като начин на слушане се нуждае от дума, която води към Хераклит - думата "логос". На пръв поглед чужда на музиката, тази дума разкрива основателното си присъствие в нейната област, когато влезе в отношение с друга, този път най-присъща, най-интимна, най-музикална дума - тон. Връзката тон - логос е център на настоящото изложение: в открояването ѝ, то не се стреми да последва предварително избрана школа и това, което би могло да изглежда еклектично устройване на среща между понятия, разположени от Хераклит до Хайдегер, с положения на католическия теолог Ханс Урс фон Балтазар или между сведения за византийската музикална менталност с възгледи за музиката на Юдеина Шьонберг, е привлечено заради онези свои съдържания, които се оказват пълни с възможности за едно музикално разбиране.

В заетостта на музиканти и философи по изковаването, присъединяването и опазването на различни мисловни традиции бива пропуснато именно музикалното разбиране. За удържането му се изисква да се атакува онова начално, първо място на отношението между тон и логос, едва след което е определимостта на традиции и школи. Изследователският достъп до това място е нужен толкова повече, колкото по-силно е нашето съмнение в самото отношение.

"Мога да мисля, но не мога да говоря" - с тези думи Моисей, героят от операта на Шьонберг, иска да оправдае пред Господ отказа си да бъде Негов избраник. Той не притежава дар слово, нужно, за да предаде Божието послание на еврейския народ. Но той може да опази в мисълта си идеята за Него в чистотата ѝ. Моисеевите думи противопоставят две способности, които сме свикнали да приемаме за невъзможни една без друга - разумната и речевата. Шьонберговият герой е избраник на музиката както заради това, което може, така и заради онова, което не може да прави. С дарбата си за едното, но и с лишеността си от другото той трябва да ни каже нещо съществено за самата нея.

Рива
София, 1000
ул. Неофит Рилски №70
riva@rivapublishers.com