По улиците на гетото в Прага, прегърнати в мъглата на миражи и сънища, бижутерът Атаназиус Пернат тръгва по дирите на митичния голем. Появяващото се веднъж на 33 години същество отключва след себе си вихър от халюцинации и видения, които се смесват с реалността на призрачните герои на града - проститутки, вехтошари, кукловоди, улични музиканти. Определян като връх в творчеството на мистичния писател Густав Майринк, Голем е може би най-важният роман в неговия творчески път. Книгата е извезана от вихрушка от привидения, които свободно се придвижват в полетата на съзнаваното и несъзнаваното. Възхвалявана от мнозина, ... |
|
|
Дневникът на Сатаната (1919 г.) е последното произведение на Леонид Андреев, публикувано едва след преждевременната му кончина. Този неомитологичен роман, написан под формата дневникови записки на въплътилия се в човешко тяло Сатана, разкрива противоречивата човешка природа, нееднозначното присъствие на Доброто и Злото в света, любовта като унищожителна сила. С присъщия си черен хумор авторът достига до горчиви изводи за покварата на модерния човек, надминал в земните си дела дори онзи, който наивно смята себе си за въплъщение на Злото, тоест самия Сатана."Ако кажа, че няма дяволи, ще те излъжа. Но ако кажа, че ... |
|
|
Австро-Унгарската империя се разпада, а в един дворец дами и господа от благородническо потекло остават недокоснати от грубата реалност на началото на XX век. Затворени в своята крепост, изпълнени с цинизъм и високомерие, те не чуват тътена на барабана, който възвестява настъпването на Валпургиевата нощ. Според старите вярвания това е нощта, в която бариерата между отсамния и отвъдния свят отслабва и духове и зли сили влизат в нашия свят безпрепятствено. Нощта, в която всичко се обръща надолу с главата и господар и слуга разменят своите места. Нацистка Германия забранява Валпургиева нощ на Густав Майринк - един от най- ... |
|
|
Единайсетте истории, разказани в този сборник, могат да се случат в една отделно взета страна, но говорят на целия свят. В част от тях се оглежда и личната биография на Александър Солженицин, който понякога среща сред съвременниците си Праведника, но по-често се сблъсква с Мерзавеца. Както всички творби на Солженицин, тези разкази са не само предупреждение към човечеството, но и молитва за смазаните от тоталитарната държава души. ... |
|
|
В тази книга са събрани всички познати досега разкази за възрастни и за деца на поета Даниил Хармс (1905 - 1942) - една от най-екстравагантните и трагични фигури в руската литература, както и неговата повест Старицата. Тук са прочутата четирикрака гарга, несъществуващият риж човек и падащите бабички, както и не така прочутите, но не по-малко налудничаво-забавни алпенисти Бибиков и Аугенапфел, преялият с грухан грах Орлов, малкото момченце на име Платон. В приложението Действителни абсурди може да се прочете извадка от документите по делото, сложило край на писателските изяви, свободата и живота на Хармс. С илюстрации ... |
|
|
Москва, 1925 година. Професор Преображенски, светило в световната медицина, присажда на улично куче хипофизата и семенните жлези на пролетария Клим Чугункин, убит при пиянска свада. Операцията е успешна, но резултатите са плачевни. Полиграф Полиграфович - новосъздаденото същество с кучешко сърце и пролетарско съзнание - се оказва също тъй брутален, кух, безогледен и негоден, какъвто е и самият съветски строй. Романът Кучешко сърце е иззет още в ръкопис през 1926 година по нареждане на ОГПУ. Михаил Булгаков така и не доживява да го види отпечатан, подобно на шедьовъра си Майстора и Маргарита. Страниците на изданието с ... |
|
|
Разкази, размисли, фрагменти. ... Книгата предлага специално подбрани разкази на антиутописта и неореалист Евгений Замятин - поетични и хумористични, смесица от фантазия и действителност: за красотата и демоничното в човека, за любовта и братоубийството, за света на безнаказаната власт. В нея има и публицистични творби, писмо до Сталин и бележки от творческата лаборатория на писателя. Вечни творби, звучащи съвременно. "Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши. Иначе не би имало смисъл да го четем." Евгений Замятин Евгений Замятин (1884 - 1937), наричан новия Гогол, е фантаст и ... |
|
|
Както почти у всички поети от този период, период на раздвояване на литературните интереси от национални към интернационални аспекти и обратно, у Траянов срещаме същото вътрешно противоречие както в биографията му, тъй и в творчеството му. Тук можем да направим твърде близка аналогия между Пенчо Славейков и Траянов, които изминават еднакъв път на развитие и изпитват почти еднакви влияния. Подобни координати можем да набележим между Яворов и Траянов, сближения и отдалечавания, присъщи на творци на близки и сродни епохи. ... |
|
|
Нелепости, доведени до гротеска, страшни описания, в които има зрънце ужас, остроумие, докарано до фарс, обикновеното, превърнато в странно и загадъчно - така накратко Едгар Алан По определя творческия си метод или по-точно изискванията, на които трябва да отговарят разказите и новелите му. Творчеството му тревожи и до днес и повдига редица въпроси. Доколко насериозно да бъде четено? Мъченик ли е авторът на необузданото си въображение? Или е баща на американския готически кич? А може би е просто шегаджия? Изразител на подсъзнателното, облечено в алегории? В стегнатото томче на издателство Труд са включени 14 разказа ... |
|
|
Попаднали през 1917 година в месомелачката на болшевишкия преврат, напълно променила живота им, двама от поетите, представени в тази книга - Владислав Ходасевич и Саша Чорни, напускат завинаги родината си, а третият - Николай Гумильов, едва трийсет и пет годишен - е убит като народен враг. Но както пишат самите те, гордият им дух е останал да лети над мрачната житейска бездна, защото е прозрял безсмъртието. Владислав Ходасевич (1886 - 1939) е поет, преводач и пушкиновед. Роден е в Москва. Внук на известния литератор Яков Брафман, приел православието. Бързо стига до извода, че при болшевиките литературната дейност не ... |
|
|
"Най-истинският и правдив текст на Юго." пише Достоевски в писмата си и романа си Идиот, след като прочита за първи път късия роман Последния ден на един осъден на смърт. Издавана само веднъж на български в началото на 20 век, книгата на Виктор Юго е била възприета като шок, когато се появява през 1829 година. Тя е своеобразен манифест на автора против жестокостта на смъртното наказание. Човек, охулен от обществото и осъден на смърт за престъплението си, се събужда всяка сутрин със съзнанието, че този ден може да е последният му. Той прекарва часовете си в разказ за живота си и времето преди затварянето ... |
|
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
