Да забравиш е страшно. Но да си спомниш може да е ужасяващо... Един ден Чарли Уинуд губи всичките си спомени - тя не помни името си, къде живее, на колко години е... Изглежда, че единственият, който може да ѝ помогне да разкрие какво се е случило, е Сайлъс Наш, който също като нея е забравил всичко. Докато двамата бавно сглобяват парченцата от пъзела на общото им минало, откриват, че са били влюбени един в друг. Но колкото повече неща научават, толкова по-загадъчно става всичко... Авторките на бестселъри Колийн Хувър и Тарин Фишър обединяват сили, за да създадат роман, какъвто не сте чели досега - заплетена ... |
|
|
Звездата на американския футбол Зак Бриджър не иска да има нищо общо с бившата си съпруга Ребека, с която са разделени от години. Но неочаквано научава, че тя е в критично състояние в болницата в Атланта след опасна еротична игра и именно той трябва да реши дали животът ѝ да бъде поддържан въпреки нищожните шансове за подобрение. Зак не може да поеме подобна отговорност, затова оставя избора на родителите ѝ. Четири години по-късно Ибън - мъжът, отговорен за състоянието на Ребека, е освободен преждевременно от затвора. Прокурорът Кейт Ленън се заканва да го върне зад решетките, но се нуждае от помощта на Зак. ... |
|
|
"Човек забравило себе си обича." ... "Съвременната българска литература започва - а според някои и свършва - с Виктор Пасков. В "Балада за Георг Хених" диша, говори и страда, за да изкупи за пореден път греховете на всички ни, самият Господ. Необичаен евангелист е Виктор Пасков. Но с тази книга, едно от най-важните произведения в (не само) съвременната българска литература, той пристъпи към вечността. Ние сме дъските в ръцете на стария майстор Георг. Сами трябва да изберем дали да ни превърне във виола, или пък в бюфет. Онези, които ще изберат виолата, са читателите на Балада за Георг Хених. И в ... |
|
|
Пълно издание. ... Астрид Линдгрен е написала три романа за червенокосата Пипи: "Пипи Дългото чорапче" (1945), "Пипи се качва на кораба" (1946) и "Пипи в южните морета" (1948). През 1968 г. на български език се появява книга със заглавие "Пипи Дългото чорапче". В нея както и в по-следващите ѝ издания, са включени част от разказите за Пипи от трите романа. И по-точно - 24 от общо 32 глави. Така близо една трета от историите за червенокосото момиче остават непознати за нашия читател. В настоящото издание в събрана цялата трилогия за Пипи. "Искам да пиша за читатели с ... |
|
|
Три различни столетия. Една нишка, която свързва всичко и всички. Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина - всичко скъсано в живота ѝ е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна - в Балкана. Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната ѝ майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба ѝ Дана, предала ѝ дарбата да твори с ... |
|
|
В този приказен роман са разказани приключенията на малкия, но храбър Лукчо, който се опълчва срещу тиранията на алчните владетели принц Лимон, барон Портокал, дук Мандарин, както във всяка приказка, доброто и справедливостта накрая побеждават. ... |
|
|
Мили читатели, чували ли сте за кравата Анабел, която прескочила Луната? Не? Тогава бързо разгърнете страниците на тази книжка. В нея ще се запознаете още с бръмбара-космонавт, с тигъра-паяк, с пеещия крокодил, с охкащата анаконда, с таралежа, който се търкулнал нагоре по хълма, и с още куп забавни герои. Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика Златно перо. ... |
|
|
Вековно проклятие. Обещание от миналото. Тайна, която само тя може да разкрие. 1806 г. Астрид Пул сияе от щастие в булченските си одежди, но веднага след церемонията е убита, а златната халка е изтръгната от пръста ѝ. С последния си дъх обещава на любимия си никога да не го изостави. В наши дни Соня Мактавиш с изумление открива, че починалият ѝ баща е имал брат близнак. И че чичо ѝ Колин Пул ѝ е завещал величествено имение на крайбрежието на Мейн. Но за да получи наследството, Соня трябва да живее в къщата поне три години. Водена от желанието да разбере защо братята са били разделени при ... |
|
|
Една нейна дума бе достатъчна, за да развали тегнещото над живота им проклятие... Когато Нел Чанинг пристига на очарователния Остров на трите сестри, тя вярва, че е открила сигурно убежище от жестокия съпруг и кошмарния живот, от които се опитва да избяга. Грижливо криейки истинската си самоличност, тя започва работа в местното кафе-книжарница и постепенно се сближава с привлекателния шериф на острова Зак Тод. Част от себе си обаче Нел никога няма да може да разкрие пред него, ако иска да държи миналото си на безопасно разстояние. Точно когато започва да се чуди дали някога ще успее напълно да се освободи от страха си, ... |
|
|
"Нека ти разкажа една видинска легенда... Ако змей залюби мома, тя е обречена. Очите му изпиват силата ѝ, тя започва да линее и скоро умира - без значение дали е обикновена смъртна, или царкиня. За да се спаси от любовта на змея Пламен, Вида, господарката на Видин, го подлъгва с измама и го вгражда в основите на крепостта си, за да закриля любимия ѝ град завинаги. С последния си дъх младият змей проклина нея и сестрите ѝ никога да не намерят покой. В наши дни... Изминалите хиляда години превръщат Вида в легенда, но проклятието и до днес я държи неотлъчно на поста ѝ. Крепостта, закриляна от ... |
|
|
Създадена от огъня на думите и пръстта на историята, "Глина" е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с глината вае съдбата си. Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на "Глина". Романът взема необработената пръст на легендата и ... |
|
|
Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят. ... |
