Романът на английската писателка Мери Шели разказва историята на Виктор Франкенщайн, който, воден от жажда за знания и амбиция да надмине границите на човешките възможности, създава живо същество от мъртва материя. Безименно, огромно и ужасяващо на вид, то се оказва надарено с разум и дълбоки чувства. Въпреки това младият учен го отхвърля и чудовището остава съвсем само в свят, в който място не му е отредено. В търсене на изход от несправедливата си съдба, то се впуска в безспирни злодеяния и мъст... С остро пророческо перо в тази своя първа и най-популярна книга Мери Шели рисува тревогите на собственото си съвремие и ... |
|
|
Романът на най-четената и превеждана съвременна чешка писателка Алена Морнщайнова Лес в къщата ще ви потопи в тежката си атмосфера с прецизно изобразяване на човешката психика. Морнщайнова отново доказва таланта си да разказва убедително силни, емоционално наситени истории, да разкрива семейни тайни и да изследва колко дълбоко могат да бъдат заровени те, преди да изплуват на повърхността. Лес в къщата е книга и за това как миналото може да дамгоса завинаги нечий живот. История за осакатеното детство на едно чувствително, будно момиченце, растящо без обич в мрачна голяма къща в края на селото. Нежелано дете, за което ... |
|
|
"Имена, събития, дати - тук всичко е истинско.Измислих само онези детайли, които са без значение за разказа. Следователно, всякакво сходство между героите на книгата и живите хора са злонамерени. Всяко художествено съвпадение пък е непредвидено и случайно." Сергей Довлатов С това въведение започва може би една от най-важните книги в творчеството на един от най-интересните руски писатели от втората половина на ХХ век Сергей Довлатов. Избягал от Русия, той се установява в Ню Йорк през 1978 година, където живее до края на живота си. Построена върху личния опит на автора като надзирател, книгата показва как ... |
|
|
"Някои романи, наистина добрите, ни тласкат към ръба на собственото ни съществуване... Тласкат ни към изповед. Защото в крайна сметка тази книга е за идентичността на човека. Как я пишем и ретушираме. За да прикрием нещо, за да принадлежим някъде, за да бъдем включени и приети, за да не се разпаднем психически. Ние сме склонни да поддържаме много илюзии, за да избегнем необходимостта да се изправим лице в лице с истината за себе си и да не я разкриваме пред другите. Осъзнаването на колкото по-ниско падаш, толкова по-близо можеш да останеш до себе си, по известната мисъл на преподобния Дорненбал, не се удава на ... |
