"Майсторска творба, движена от безпогрешен разказвачески импулс, който повежда читателя на незабравимо пътешествие през историята, хората и природата по поречието на река Места в родината на авторката." Waterstones "Мерилото за добрите книги е, че те ни променят. Понякога малко, понякога много. Рядко ми се е случвало толкова ясно да си давам сметка за промяната, която се случва вътре в мен, дума подир дума, както в последните дни, докато бях погълнат от алхимичната проза на Капка Касабова. Омагьоса ме още от първата страница. Еликсир е като разгръщащ се наяве сън, съграден от плът и дух едновременно, ... |
|
|
"Много вода се оттече от оная една нощ през самотния октомври на 2009 г., когато просто ми хрумна да спретна свой сайт за книги, който наченах с думите: "Щастлив съм да ви приветствам в новия ми блог Книголандия. Но едно нещо не се промени - когато сядам да пиша за която и да е книга, знам само с какво ще започна, натам думите рукват и се нареждат по неведом и за самия мен начин. Аз осмислям книгите, като пиша за тях, това е моят начин на четене и разбиране. Наричам тези текстове ревюта, безспорна заемка от английски, но сега, когато ги прочетох последователно, ми се струва, че често всъщност съм писал есета ... |
|
|
След роман за героиня нимфоманка, награда Гонкур за роман по истински случай, адаптиран за големия екран, и между два тома на семейна сага, Лейла Слимани приема ново предизвикателство. Макар да предпочита писането в усамотение, тя приема предложението на своя издател да пренощува в Пунта дела Догана, старата митница във Венеция, в художествената колекция на фондация Пино, чиито модерни експонати не ѝ говорят почти нищо. Защо все пак приема? Че и да напише книга за това. Всъщност, съблазнява я идеята за затвореността, към която е пристрастена... В тишината на залите, освободена от погледите на другите, тя ... |
|
|
"Дебютният роман на Камелия Панайотова е болезнено автофикционално брожение по следите на изгубения дом и несъстоялото се родителство. Красив разказ за майката, за изоставянето и живота с липсата, за насилието над ума и тялото, за истинското сестринство и окончателното откъсване от утробата. Той ще продължава да е зловещо актуален, докато светът продължава да гледа на жените като на едно парче месо. В Ане самото име на героинята вика към майката - за да я намери съвсем другаде." Антония Апостолова "Ане ще ви припомни, че има много начини да бъдем жестоки към себе си. Но и че там, в суровия свят, някой ни ... |
|
|
Романът е базиран на истинската история на Антоан дьо Сент-Екзюпери, автор на Малкият принц. 20 -те години на XX век, Франция. В авиокомпания Латекоер приемат само най-добрите пилоти. Сред избраните са Антоан дьо Сент-Екзюпери, Жан Мермоз и Анри Гийоме - трима героични летци, които ще отворят първите линии за доставка на поща по неизследвани маршрути. Никое разстояние не е твърде голямо за тях, никоя планина - твърде висока: писмата трябва да стигат до местоназначението си. В небето тримата пилоти се борят с природните стихии, а на земята посрещат сътресенията на белязаното от войни и катаклизми време. Романът описва ... |
|
|
"Всяка биография е вписана в историята. Значителна или незначителна, биографията говори за времето си, за обществото, доколкото можем да слушаме, да четем и да интерпретираме. Дали една автобиография или автопортрет заслужават внимание, не е работа да съди или няма значение това, което си мисли и си представя авторът. Всичко е между две абсолютни граници - раждането и смъртта. Раждането е чудо на чудесата. То е първа и винаги уникална среща между природното и свръхприродното. В това е чудото. Смъртта е радикалното предизвикателство да търсим цял живот смисъла на живота. Моите мемоари е разказ за моето търсене." ... |
|
|
Още 20 истории."Различна е Незабравена София от предишните две книги на Тони Николов за софийските потайности. Издигната е на ново ниво, където художественото въздействие върху читателя е по-масирано, по-мощно, детайлите са подбирани с хирургическа точност, наративът е все така целеустремен, но неговото рало потъва по-надълбоко в нелечимите български рани. Иначе схемата на историите е позната - в един дъждовен или есенен, или зимен ден нашият разказвач-следовател се разхожда из улиците на любимия си град и се вслушва в техните придихания, започва да описва онази амалгама от видимо и невидимо, от спомени, асоциации, ... |
|
|
Приказката като живот. Романът е разказ за поколението, преживяло два исторически разлома: единия - чрез съдбата на предците си, втория - чрез собствения си живот. Място на повествованието - както и в предишния роман на Добротинов Светулките ще ти покажат пътя - отново е Търново. А монументът със скръбната фигура на Майка България в центъра на града олицетворява основните теми в романа - паметта и Родината. Детството на главния герой Х. е вплетено в очарованието на приказките на Ангел Каралийчев. Писателят го орисва още със самото му раждане. Тази невидима връзка предопределя целия живот на Х. - любови, кариера, ... |
|
|
"Идеята за този роман ме преследва от дълго време. Вярвам, че нашето съзнание съдържа миналото и днешното в себе си някак едновременно. И разбрах, че колкото и да бягам по далечни брегове, имам нужда да напиша роман за София, за вътрешните дворове между старите кооперации, за софийската мъгла през декември, за нещата, които ни промениха и за това, как въпреки всичко сме си останали същите, ние, децата от центъра на София, на които им се случи да живеят в интересни времена. Това е и роман за хората, които вече не живеят тук, но сенките им сякаш продължават да се мяркат по улиците, защото улиците няма да са същите без ... |
|
|
"Да се изповядаш в една книга не ти гарантира опрощение; продължете пътя си, ако търсите в този текст нещо друго, освен човек, който се опитва да разбере себе си." И Фредерик Бегбеде прави точно това - опитва се да разбере себе си, миналото си, обезумелия свят, в който живее. С брутална откровеност и безпощаден хумор си разчиства сметките с дрогата, с алкохола, със, хм, секса, разкрива отношението си към прекалената политическа коректност, към радикалния феминизъм, изродил се в хетерофобия, към претенциите на всезнаещите и всеможещи новопоявили се пророци. Без да пести квалификациите, без да се церемони с ... |
|
|
"И ако някъде има друг, който се чувства достатъчно луд, за да стане писател, бих му казал, давай, плюй в окото на слънцето, удряй по клавишите, това е най-добрата възможност, вековете имат нужда от помощ, човешкият род плаче за светлина и риск и смях. Дай му ги. Има достатъчно думи за всички ни." Чарлс Буковски ... |
|
|
"Драги читатели, Това е продължението на книгата Убиецът на Ботев. Нови архивни документи. Съдържа останалите непубликувани архиви, които разкриват кой, къде и как е погребал, четири дни след сражението, тленните останки на Христо Ботев. Ще се запознаете с: показанията на очевидец как е разнасяна из улиците отсечената глава на поета, заедно с главите на седем загинали четници; разказът на свидетел как Н. Обретенов като врачански управител след Освобождението е присъствал на молебените на гроба на войводата по покана на селяните от с. Медковец. Любопитно е какво се случва след това...?; нови свидетелства на ... |
