Преводач на двамата диктатори. ... "Младият лорд Байрон пише, че една сутрин се събудил известен. Събудих се и аз една сутрин и открих, че съм в СС."Така описва началото на кариерата си Ойген Долман, който достига чин щандартенфюрер от СС, без да е хващал оръжие в ръцете си. Но черната униформа е просто изискване на протокола, защото съдбата отрежда на младия немски историк, който е приет във висшите кръгове на Рим и Ватикана, особена роля. Долман превежда на Хитлер и Мусолини, на външните министри Йоахим фон Рибентроп и Галеацо Чано, на полицейските шефове Хайнрих Химлер и Артуро Бокини... И ги описва с ... |
|
|
Как бяха заловени най-големите военнопрестъпници в историята. ... След края на Втората световна война е даден обет, че зверствата на Третия райх никога няма да се повторят. В първите следвоенни дни обаче много от извършителите на тези ужасяващи престъпления успяват да се укрият. Сред тях са Йозеф Менгеле, Ангела на смъртта от "Аушвиц"; Мартин Борман, личният секретар на Хитлер, и Адолф Айхман, вероятно най-безпощадният от нацистките злодеи. С мисията военнопрестъпниците да бъдат издирени и изправени пред съд са се нагърбили "ловците на нацисти": американски адвокат, сражавал се във войната; германски ... |
|
|
"Тази книга се разделя на три части, всяка една от които сама по себе си е опит за обясняване на цялото. Първата разглежда една сякаш неподвижна история - тази на човека и на неговите взаимоотношения със заобикалящата го среда; една бавно протичаща и трансформираща се история, изградена от наложителни обрати и непрекъснато обновяващи се цикли. Над тази неподвижна история се различава една друга с бавен ритъм: на драго сърце бихме я нарекли, ако изразът не бе променил основното си значение, "социална" история, тази на групите и на групиранията. Как тези придънни вълни раздвижват целия средиземноморски ... |
|
|
През тези последни седмици Гьоринг е изпаднал в апатия, парализиран от страх чака неизбежното. Химлер като хамстер в клетка се мята, търсейки някакъв контакт със съюзниците. Рибентроп се ослушва във всички посоки, надявайки се на "дипломатически шанс" за оцеляване. Борман и Мюлер дебнат момент да "изчезнат безследно" - единият при американците, другият при руснаците. Всички наоколо са изпаднали в прострация. Само Дьонитц хладнокръвно и устойчиво върши работата си като главнокомандващ флота, само че той е далеч от Берлин. А в бункера при Хитлер единствено Гьобелс е запазил присътвие на духа и стои до ... |
|
|
Какво биха писали днес историците за Адолф Хитлер и Бенито Мусолини, ако двамата бяха загинали през 1937 г. и Втората световна война не се беше състояла? От днешна гледна точка е почти невъзможно да отговорим на този въпрос, без да се абстрахираме от това, което се случва в действителност до тяхната смърт през 1945 г. Затова са толкова интересни фактите, представени от Уорд Прайс през 1937 г. в книгата му "Познавам тези диктатори". През неговите очи ние успяваме да разберем как са възприемали германския Фюрер и италианския Дуче немалка част от европейците по онова време. Уорд Прайс е английски журналист във ... |
|
|
Спомагателна книжка към книгата "Политически речи на Адолф Хитлер". ... Действителният факт е, че именно организираното еврейство като политическа единица - и даже не немската еврейска общност сама по себе си - е произвело първия изстрел във войната срещу Германия. Отговорът на Германия е отбранително, а не настъпателно действие. Ако този факт днес беше известен на всички, то той би хвърлил нова светлина върху последвалите събития, които, в крайна сметка, доведоха до този всемирен пожар, който влезе в историята с името Втора световна война. Войната на вождовете на международното еврейство против Германия не ... |
|
|
Ако искаш мир, готви се за война. От зората на цивилизацията хората воюват - за територия, за власт, за ресурси, за слава, идеи, вяра. От Херодот, през Сун Дзъ и Макиавели, до Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт великите умове на всяка епоха неуморно търсят разковничето за успешната война. А то е скрито в правилния прочит на историята. Ала историята се пише от победителите и увенчава имената им - Ханибал, Александър Македонски, Наполеон... Затова нека се вгледаме в знаменателните битки и сражения: някои са легендарни - шепа хора разгромяват многочислена армия; други са поучителни - цяла война е изгубена заради ... |
|
|
Големият политик и владетел Филип II е една от най-интересните личности през Античността. Именно той придава нов облик на държавния и политическия живот в Европейския югоизток между 359 и 336 г. пр.Хр. Амбициозен и властолюбив, добър войник и още по-добър стратег, предвидлив реформатор, ловък дипломат, строг администратор, религиозен и свободомислещ дух, жизнелюбив човек - всичко това е съчетано в една личност, толкова интересна и значима, че е предизвикала вниманието (омразата и възхищението) на мнозина от съвременните му писатели. Интересът към него не заглъхва и сега, а преоценката за влиянието му върху още по- ... |
|
|
Македония е географско понятие. ... "След това г. Грунерт зададе на г. Михайлов въпрос относно етнографския характер на Македония, като каза, че при свои пътувания из Македония (по време на Югославия, когато той е бил кореспондент на ГТА в Белград), той е чул при запитвания на хора от народа, отговор: ние не сме нито сърби, нито българи, а - македонци. Г-н Михайлов веднага отбеляза, че този отговор се е дължал на страха на запитаните, дали нямат работа с някой сръбски агент или приятел; в такъв случай вече е достатъчен кураж да се заяви от някой "южносърбиянец", че не е сърбин. "Македония - заяви г. ... |
|
|
Битката за Сталинград е не само психологическата повратна точка на Втората световна война, но и променя облика на съвременното военно дело. През август 1942 г. огромната Шеста армия на Хитлер стига до града, който носи името на Сталин. През последвалите пет месеца на обсада руснаците се борят да задържат Сталинград на всяка цена; по-късно правят удивителен обрат, като обкръжават и хващат в капан своите нацистки врагове. Битката за развалините на града струва живота на повече от един милион души. "Сталинград" показва преживяванията на войници от двете страни на фронта, които се сражават в нечовешки условия, ... |
|
|
"Тази война е не краят, а началото на насилието. Тя е ковачницата, в която светът ще бъде преобразен в нови граници и нови общности." Ернст Юнгер (1918) За западните съюзници 11 ноември 1918 г. винаги е бил тържествена дата - краят на боевете, довели до унищожението на почти цяло едно поколение, както и до пълния разгром на техните основни врагове - Германската империя, Австро-Унгария и Османската империя. За повечето държави в Европа обаче този ден е без особено значение, тъй като като е последван от поредица кошмарни конфликти, погълнали една след друга различни страни. В тази изключително оригинална и ... |
