Розамунде Пилхер има дълга и забележителна кариера като романистка и авторка на къси разкази и е сред най-обичаните съвременни разказвачи. Романът „Търсачите на миди” постига феноменален успех, като завладява сърцата на читателите и й спечелва международна слава. Много от нейните произведения – „Септември”, „Завръщане у дома”, „Зимно слънцестоене” и др. – са филмирани за телевизията. През 2002 г. Розамунде Пилхер е наградена с Ордена на Британската империя за цялостно литературно творчество, а през 2010 г. получава и почетната титла „доктор по право” от университета „Дънди”. ... |
|
Небето е почерняло от криле. Времето на Лус и Даниел изтича, като пясъка от пясъчен часовник. За да попречат на Луцифер да заличи миналото, те трябва да открият мястото, където ангелите са паднали на земята. Преследват ги тъмни сили, а Даниел не знае дали може да се справи с това - да живее само за да губи Лус отново и отново. И въпреки това, заедно те се изправят пред епична битка, която ще завърши с безжизнени тела... и ангелски прах. Правят се огромни жертви. Съкрушават се сърца. И внезапно Лус разбира какво трябва да се случи. Защото е било отредено тя да бъде с друг, а не с Даниел. Проклятието, тежащо над тях, е било ... |
|
Това беше трагичен миг, печална случка сред снеговете - умиращо куче, свада между двама другари. Рут погледна умолително първо единия, после другия. Обаче Мейлмют Кид се сдържа, макар в очите му да се четеше безграничен упрек; само се наведе над кучето и преряза ремъците. Никой не рече нито дума. Те сложиха по два впряга на шейна и преодоляха трудното място; шейните отново пътуваха напред, умиращото куче се влачеше подир тях. Докато едно животно може да върви, не го застрелват и му дават тази последна възможност да остане живо - да се домъкне, ако успее, до лагера с надеждата, че ще убият някой елен. ... |
|
"– Задната част на черепа ви, както пише в (медицинското) свидетелство, е заместена със сребърна пластина. Това сребро не е пломбирано и затова следва да заплатите... глобата в троен размер... Освен това тук е написано, че три от ребрата ви са заменени с платинови пластинки. Ццц!... Вие внасяте в Австрия платина! Знаете ли какво ви чака за това? Глоба в тристакратен размер... Но какво виждам аз? Тук пише, че единият ви бъбрек, и то левият, е сменен със свински. Любезни господине! Вносът на свине в Австрия е забранен. Тази забрана се отнася и до части от свине и затова, ако искате да влезете в Чехия, трябва да ... |
|
Eminent Figures of Modern Bulgaria ... Макар и широко, неправилно е разпространено становището, че в наше време няма бележити българи. Подобно твърдение не само че не е вярно, но и оказва отрицателно влияние върху развитието на личността и интелектуалния потенциал на обществото. То е обидно и елементарно. Днес нашата страна разполага със сънародници, които във висока степен са допринесли за материалното и духовно добруване на хората. Те заслужават всенародно признание за своя принос в съкровищницата на човешките постижения. Те са бележити. А животът на бележитите българи ще бъде пример за достойно изпълнен дълг за идните ... |
|
"Текстът на „Ура! Най-после и онемях!“ е нещо като артистичен галоп-равносметка през живота на талантливия ни режисьор Рангел Вълчанов, пълен със спомени от младостта, с уникални признания и рецепти от кухнята на кинотворчеството му, с горчиви и весели опити за философски обобщения. Смятам ръкописа за ценен, дори безценен, художествен документ за нашата култура, съчинен в характерния за Рангел Вълчанов стил, съчетаващ метежност, страст към парадокса, безмилостен скепсис към всякакви кумири и авторитети, написан с обсебваща вниманието напористост. Текстът като цяло е още един неудържим Рангел, какъвто го знаем – ... |
|
Дневник на свещеник Иван Дочев ... Този оригинален дневник за Балканската война, писан на самия фронт от военния свещеник Иван Дочев, е на изключително жив и четивен език и е поднесен на читателя в неговия оригинален вид, без издателска намеса. Авторът е пряк участник във войната, а хроникираните от него събития са отбелязвани всеки ден, без изключение. Абсолютно автентични са описанията на села в Източна Тракия, които съдържат данни за броя на къщите, особеностите на обичаите и носиите, поведението на населението при навлизането на българските войски.Особено интересно е описанието на влизането в Одрин – отношението към ... |
|
Всеки роман е нов живот. Също като сънищата, за които говори френският поет Жерар дьо Нервал, и романите разкриват пъстротата и сложността на нашия живот, изпълнени са с хора, лица и предмети, които ние разпознаваме. Досущ както става в сънищата, когато четем романи, ние понякога сме толкова впечатлени от властното въздействие на онова, което срещаме в тях, че забравяме къде сме и си представяме, че се намираме сред въображаемите хора, сред въображаемите събития, на които ставаме свидетели. В такива мигове имаме чувството, че откритият от нас въображаем свят, на който се наслаждаваме, е по-истински от истинския свят. Това, ... |
|
От автора на поредиците за "Патрулите" и за "Дълбината". ... Заплашително абсурдна ситуация! В твоят апартамент живеят чужди хора... Твоето работно място е заето от друг... Не те познават нито приятелите ти, нито любимата жена... Ти не съществуваш за света. Някой те изтрива от него. Кой и Защо! Двадесет и шест годишният Кирил Максимов заварва у дома си непозната и изключително несимпатична девойка – Наталия Иванова, която твърди, че живее в гарсониерата му вече четвърта година. При това, за разлика от Кирил, тя може да го докаже с документи. На всичкото отгоре любимото му куче Кашу признава за ... |
|
Тази история започва в тихата английска провинция в навечерието на Първата световна война. През 1914 г. младият кон Джоуи е откъснат от влюбеното в него момче, продаден на армията и изпратен на Западния фронт по време на най-ожесточените сражения. Със своя офицер той се устремява неустрашимо към бойните линии на врага, за да се изправи пред страховитото лице на войната. Оттам насетне следва една одисея, изпълнена с неочаквани обрати, героизъм, самоотверженост, величие и много вълнуващи моменти. Ветровете на войната запращат Джоуи на различни места, но навсякъде той спечелва сърцата на войниците, които намират опора и ... |
|
Рим, декември 1514 г. Обезглавен мъж е открит върху конната статуя, увенчаваща колоната на император Марк Аврелий. Кървав надпис в основата гласи: "Eum qui peccat..." ("Който съгрешава..."). Не след дълго, труп на шейсетгодишен старец е намерен мъртъв и вързан за стълба, подпряна на колоната на Фока на Форума. Втори надпис свързва двете престъпления: "Deus castigat" ("Бог го наказва"). А ужасът едва започва... Вечният град е потресен - по всичко личи, че убиецът отправя предизвикателство към града, към папата, към цялото християнство и Бога дори! В разследването се включва Леонардо ... |
|
София Мартини е на 24 години. Приема с ирония работата си като модел и решава всеки възникнал проблем с преместване от един град в друг. Модата, която за нея не е нищо повече от симптом на една съвременна болест – повърхностното отношение към нещата, я отвежда от Милано в Маями, а след това и в Барселона. Това са градовете, където докато редува кастинги, ревюта, фотосесии, съквартирантки и увлечения София преживява пътуването на промяната. И докато се вглежда в себе си и класифицира хората, които среща според това какви читатели са, тя започва да осъзнава, че не бяга само от страховете си, от егоцентричните си родители, ... |