Лота обича баба ѝ да ѝ разказва за своето детство сред елените в далечния снежен север. Тя мечтае да преживее подобни приключения, но не предполага, че мечтите ѝ наистина ще се сбъднат. Една нощ, Лота се събужда в света от бабините истории, дори има свой елен и малко еленче, за които трябва да се грижи. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Европейски разказвачи XX - XXI век" на издателство "Емас". ... Каквото и да подхване единадесетгодишният Камо, все се превръща в най-фантастичното приключение с най-невероятния край. Ала край, който решава нечий проблем или прави някого щастлив. Всички си кореспондират с връстници от Англия, за да учат английски. Но точно момичето на Камо ще се окаже, че му пише от XVIII век. И то тъкмо в момента, в който той е хлътнал до уши в нея. Всички пишат съчинение какво ли би се случило, ако родителите станат деца, а децата - възрастни. Но точно съчинението на Камо ще се превърне в ... |
|
Всички харесваме истории, обвити в мистерия, обичаме да разплитаме тайнствени загадки, да разгадаваме скрити кодове. Всички ние пазим хубави спомени от любимите си приказки от детството. Юлия Спиридонова - Юлка събира всичко това в едно и създава приказен трилър за деца. Българската писателка се завръща към старите приказки и умело ги вплита в най-новата си книга – „Иглата на Лабакан”, последната част от трилогията „Страната на сънищата”. Заедно с главните герои малките читатели ще тръгнат на спиращо дъха пътешествие, за да открият шифъра, закодиран в някои от най-любимите ни детски приказки. Те ще разберат каква е ... |
|
"Лодката плуваше по средата на лунната пътечка. Около нея кръжаха светулки и показваха пътя на лодкаря - млад мъж с коса, сплетена на плитки и тежък златен медальон на шията. В лодката седеше малко момченце, което кокореше блеснали очички и сякаш попиваше всичко наоколо. Мъжът насочи лодката към брега. Между тръстиките имаше дървен пристан, а на брега - малка къща, така гъсто обвита в зелени листа, че отдалеч приличаше на храст. На пристана стоеше млада жена с дълги кестеняви коси. Тя се смееше и вятърът довяваше вика ѝ до лодката: - Попътечо, любими попътечо! - Попътечо! - повтори след нея Иво и... се събуди.& ... |
|
С рисунки на Йордан Радичков. ... "– Врабчетата са моя стара слабост. Винаги съм мислил, че всеки човек преди да порасне, някога е бил врабче. – Според Вас съществува ли днес Онова нещо? – Това е един мой герой от Ние, врабчетата. Да. Онова нещо трябва да съществува винаги и навсякъде, само че аз не знам неговия образ. За религиозния това може да бъде бог, за някои - съдбата, за други - възмездието. За мен е онзи нравствен коректор, който всеки един от нас носи в себе си. Всеки трябва да има по едно свое лично нещо, което винаги го следва, следи и наблюдава всяко негово действие. След като твърдим, че няма бог, ... |
|
Този роман разказва за приключенията на група осмокласници от Кирхбергския пансион. Няколко дни преди Коледа техните "врагове" от реалната гимназия пленяват един от пансионерите и изгарят тетрадките по диктовка на целия клас. Това е началото на истинска война... ... |
|
Книгата съдържа пет "преразказа" илюстрирани с оригиналните рисунки на Валтер Трир и Хорст Лемке. ... Ерих Кестнер преразказал за децата "Тил Ойленшпигел", "Мюнхаузен", "Дон Кихот", "Гражданите на Шилда" и "Пътешествията на Гъливер". И го е направил толкова добре, че от класическите произведения е станала нова класика. Кестнер обича и лъжливия барон Мюнхаузен и Дон Кихот, Рицаря на печалния образ. Шегите на смешника Тил Ойленшпигел са му точно толкова близки, колкото наивните глупости на гражданите на Шилда или сухият английски хумор на корабния лекар Гъливер. ... |
|
Емил от Льонеберя е най-палавото момче в Швеция, а може би и в целия свят. Той върши повече пакости, отколкото са дните в годината. Вместо знаме, вдига на пилона сестричката си Ида, пада от кокили право в супника на госпожа Петрел, напива прасето и кокошките... Но когато в една страшна зимна нощ никой не смее да откара болния Алфред на лекар, Емил впряга шейната и тръгва сам срещу виелицата. ... |
|
"Снежната царица" - една от най-красивите детски книжки с илюстрации на Владислав Ерко, удостоена с наградата "Андерсен" за най-добра книга в САЩ за 2006 г. "Герда пак седна да си почине. Насреща ѝ върху снега скачаше един голям гарван. Гледа я дълго, като клатеше глава, и най-сетне заговори: — Га! Га! Добър ден! Беше му домъчняло за момичето и го попита къде е тръгнало тъй самичко по широкия свят. Герда разказа на гарвана всичко от игла до конец и го попита дали не е виждал малкия Кай. Гарванът поклати важно глава и рече: — Може би, може би! — Как? Истина ли? — извика радостно момичето и ... |
|
On the shore of a southern sea a lost little bird befriends a large tree. Together they face storms, watch sunsets, and enjoy happy summer days. But one day a terrible disaster happens and they fall apart. Will their friendship last? Author Vera Asenova has written a wonderful book about friendship that saves you in the hardest of times. Between these covers hides a warm and beautiful story which will make every little (or not so little) reader feel at home. This moving tale about love, dedication and overcoming challenges comes to life through artist Svilen Dimitrov’s adorable and amazingly expressive illustrations.& ... |
|
Коледно настроение и много смях ще донесе на децата и на техните родители новата приказка на Юлия Спиридонова - Юлка "Боби и тайните агенти на Дядо Коледа", илюстрирана от Филип Цонкин. Далеч, далеч на север, чак в Лапландия се намира планината Корватунтури. В нейните недра е скрита работилницата на Дядо Коледа. Там елфите правят подаръци за послушните деца. А какво ще получат непослушните? Те ще намерят под елхата само вълнени чорапи. В огромната купчина с писма до Дядо Коледа е и това на шестгодишния Боби. Списъкът му с желания е предълъг, но дали Боби наистина е бил толкова послушен? И как узнават в ... |
|
Къде са изчезнали гигантските бобри? Какво се е случило с хипопотама джудже? Защо костенурката от остров Пинта е толкова самотна? Днес природата е станала по-мълчалива. Тратратратра от Мадагаскар е замлъкнал завинаги. Този гигантски лемур вече не взема думата освен в приказките и легендите, които са му посветени. Подобна е съдбата на птицата додо, на Килопилопитсофи, на моа, на Пуакаи и много други създания, чието име само по себе си интригува и ни кара да мечтаем. С реалистични илюстрации и забавни комикси, тази книга разказва историята на животните, изчезнали във времето между каменната ера и нашето настояще. ... |