Ерих Кестнер разказва

Ерих Кестнер Времетраене: 1:09 мин. Любов като роман Ашли Постън Времетраене: 1:00 мин. Изгубени в полета от чувства Б. К. Борисън Времетраене: 0:56 мин. Моят кулинарен дневник и разни други мисли. Биография Стенли Тучи Времетраене: 1:00 мин. Парти с казуар Леонардо Сан Пиетро Времетраене: 1:03 мин. В лабиринта на хормоните: Ендометриоза Михаела Шехова Времетраене: 1:01 мин. Ади Цанова Времетраене: 2:13 мин. Да целунеш небето Криста Ричи, Бека Ричи Времетраене: 1:05 мин. Незабрава Катя Зографова Времетраене: 0:59 мин. Страховете и вярванията Лиз Бурбо Времетраене: 0:59 мин. Пробуждане Дийпак Чопра Времетраене: 0:59 мин.

Книгата съдържа пет "преразказа" илюстрирани с оригиналните рисунки на Валтер Трир и Хорст Лемке. Ерих Кестнер преразказал за децата "Тил Ойленшпигел", "Мюнхаузен", "Дон Кихот", "Гражданите на Шилда" и "Пътешествията на Гъливер". И го е направил толкова добре, че от класическите произведения е станала нова класика. Кестнер обича и лъжливия барон Мюнхаузен и Дон Кихот, Рицаря на печалния образ. Шегите на смешника Тил Ойленшпигел са му точно толкова близки, колкото наивните глупости на гражданите на Шилда или сухият английски хумор на корабния лекар Гъливер.
В течение на вековете мнозина са се пробвали да доближат класическите творби до децата, като ги преработят и направят по-разбираеми. Преработките на Ерих Кестнер са самостоятелни произведения, разказани със специфичното намигване на автора, който познава децата и говори на техния език.

Ерих Кестнер е известен немски писател, сценарист и сатирик, автор на популярни книги за деца. Именно невероятното чувство за хумор, с което е пронизано цялото творчество на писателя, му носи слава и популярност. Той е един от най-четените немскоезични автори на ХХ век, носител на редица отличия, между които престижната литературна награда "Георг Бюхнер" (1957 г.) и наградата "Ханс Кристиан Андерсен" (1960 г.).

Ерих Кестнер е роден на 23 февруари 1899 година в Дрезден, Германия в семейството на майстор-седлар и домашна помощница. Той израства в дребна буржоазна среда и е единствено дете на Емил Кестнер и Ида Аугустин. Момчето от малко има много силна връзка с майка си. Не случайно когато Ерих живееше в Берлин и Лайпциг ѝ пишеше трогателни писма и изпращаше пощенски картички почти всекидневно. Вероятно поради тази причина в произведенията му толкова често присъства образът на обременената майка. В биографията си "Когато бях малък" (1957 г.) Кестнер пише, че никога не му е било скучно, че няма братя и сестри, тъй като винаги е имал много приятели. През 1913 година той постъпва в педагогически колеж в Дрезден, но три години по-късно, малко преди да завърши прекъсва обучението си. Този период Кестнер впоследствие описва в книгата си "Хвърчащата класна стая" (1933 г.). Началото на Първата световна война слага "край на детството" на бъдещия писател. През 1917 година още ученик той е призован в армията. Тежкият военен живот, суровите изпитания и жестокостта, с която той се сблъсква по време на войната, изиграват своята роля във формирането на антимилитаристичната позиция на Кестнер.

След като е демобилизиран се премества в Берлин, където започва да сътрудничи на редица вестници със стихотворения, репортажи и рецензии. Чрез тях той си създава име на блестящ хуморист и сатирик. Тогава започва и най-продуктивният творчески период на Кестнер. През 1928 година е публикувана първата му стихосбирка "Сърце върху талията" (1928 г.). Още в нея авторът показва собствен, неподражаем поетически стил, който остроумно използва, парадирайки езика на всекидневието. През есента на 1928 година е публикувана детската книжка "Емил и детективите". Романът е преведен на 59 езика, като от него са продадени милиони копия. Три години след издаването му е успешно екранизиран. Книгата се отличава със своята реалистичност и през 1933 година Кестнер публикува продължението ѝ - "Емил и тримата близнаци". Тази серия поставя началото на нов жанр - детски детектив. "Антон и Точица" (1931 г.) и "Фабиан. Историята на един моралист" (1931 г.) утвърждават писателя като блестящ разказвач. След Втората световна война авторът създава още книги за деца, сред които се открояват "Двойната Лотхен" (1949 г.) и "Конференцията на животните". Последните две детски книжки - "Малкия мъж" (1963 г.) и "Малкия мъж и Малката мис" (1967 г.), Кестнер написва за сина си Томас, който се ражда през 1957 година.

Въпреки че Кестнер е противник на нацисткия режим, той, за разлика от колегите си, не имигрира от Германия, за да остане директен свидетел на събитията отвътре. Той няколко пъти е разпитван от Гестапо, обявен е за "политически неблагонадежден" и е изключен от "Съюза на писателите". Книгите му са изгаряни от нацистите, тъй като "противоречат на духа на Германия". Лично Хитлер забранява издаването на негови книги в пределите на страната. Така романът му "Трима мъже в снега" е публикуван в Швейцария. След войната писателят се премества в Мюнхен, където редактира местния вестник "Neue Zeitung", работи в радио и издава младежкото списание "Пингвин".

Ерих Кестнер умира на 29 юли 1974 година в мюнхенската болница "Neuperlacher Krankenhaus".

Емас 505 ЕООД
София, 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев № 11
info@emasbooks.com

Тил Ойленшпигел
Мюнхаузен
Дон Кихот
Гражданите на Шилда
Пътешествията на Гъливер