Лотарията и други разкази е единственият сборник, който Шърли Джаксън издава приживе и с който нарежда името си сред най-големите американски писатели на XX в. Освен едноименната история, добре позната в България, в него са включени още 24 текста, които излизат у нас за първи път. Шедьоври като Демоничният любим, След вас, драги ми Алфонс, Цветната градина, Седемте вида неяснота и Зъбът разкриват майсторството на Джаксън да внушава дълбокия мрак, перфидната жестокост и нелечимата самота, които владеят човешкото сърце, разсъдък и взаимоотношения. И макар Шърли Джаксън обичайно да се свързва с ужасите и мистерията, този ... |
|
Джон Клийз (роден Чийз) е известен у нас най-вече с ролите си във филмите Фолти Тауърс, Риба, наречена Уанда (един от най-успешните в кариерата му) и с участието си в колектива на Монти Пайтън. Според собствените си признания обаче, той не е толкова актьор, колкото сценарист. Посветил живота си на анализ на комедията и на сатирата, Джон Клийз ни представя биографията си по интересен и невероятно забавен начин, започвайки от първия си публичен провал на сцената в началното училище. Разказва за еволюцията на собственото си творчество, като цитира много от легендарните си скечове, както и по-малко познати сцени, някои от ... |
|
"В дома на чудовището всеки става звяр." Най-страшните чудовища се крият пред очите на всички. Ейдън Томас е добър човек. Стабилен мъж, отзивчив съсед, опора на семейството и обществото. И всички го съжаляват, когато трябва да напусне къщата си с дъщеря си след смъртта на обичната му съпруга. Но Ейдън Томас има тайни. Чудовищни тайни, за които никой не подозира. Тайни с имена на жени, които никога няма да се приберат у дома. Освен последната - Рейчъл, която пет години е държана в плен в бараката в двора. И която сега също трябва да бъде преместена. Рейчъл ще бъде обитателката на стаята за гости в новата къща ... |
|
"Добре дошли в Тъгата. Население - един. Истинският фарс е начинът, по който обвинявам тъмното минало на жена си за проблемите си, докато се люшкам между радост към скръб. Истинският фарс е в начина, по който оправям яката си, докато влизам в заложната къща, вярвайки, че таи изиграна увереност, арогантност дори, ще прикрие истината за пълното падение, за това колко дълбоко съм се сгромолясал. Всички ние сме клоуни. Ако искаш да видиш фарс, погледни се в огледалото. Човек, смазан от реалността, играе шоуто на издръжливостта и силата. Ако това е нещо, което не можеш да проумееш, скъпи читателю, значи аз и ти никога ... |
|
В сборника си с разкази Клер Киган, финалистка за наградата Букър за 2022 г., навлиза дръзко в свят на обсебености, предателства и крехки връзки, където мечтите, спомените и странното съчетание на обстоятелствата имат неочаквани последици за всички засегнати. Клер Киган (р. 1968 г.) пише романи и разкази, отличени с множество награди и преведени на 30 езика, и преподава творческо писане. Израства във ферма в Ирландия. На 17-годишна възраст заминава за Ню Орлиънс, където изучава английски език и литература и политология в Университета Лойола. През 1992 г. се връща в Ирландия, а първият ѝ сборник с разкази ... |
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
Сърцата са огромни. Но не са еластични, както изглеждат. Не са и такива, каквито ги рисуват. Те са пещерата на кръвта. Тя влиза мътна от тъга в тази пещера и излиза бистра с надежда. Когато тъгата стане толкова голяма, че надеждата не стига да я изсветлява, пещерата пресъхва. Сърцето не е моторът, надеждата е. Тази книга е за сърцата и думите, които ги възвисяват, но понякога ги и подлъгват. За живота в неговото многообразие, за пъстротата и противоречията на човешките души. В 23 разказа Веселина Седларска е събрала толкова много, че сякаш е написала наистина цял тълковен речник, който може да се ползва за ориентир по ... |
|
Как въздейства литературата и каква е нейната роля в живота на човека и неговите общности? Въпрос с привидно лесен отговор. Та нима още древните хора не са знаели, че Словото им помага да направят света, в който живеят, малко по-хубав, по-приветлив, по-човечен. Неясно обаче остава как точно се случва това. Дали Словото е само вдъхновение, а реалните действия по усъвършенстване на света идват по-късно? Или самото Слово може да се разглежда като реално социално действие? Преди време този въпрос преобърна науката за езика, а сега е на път да го направи и с литературознанието. Вече започнахме да осъзнаваме, че четенето не е ... |
|
Обикновен четвъртък е и всичко най-после отново би трябвало да е нормално. Само че, когато е замесен криминален клуб Четвъртък, проблемите винаги са на крачка разстояние. Четиримата любители на загадките тръгват по следите на местна легенда, убийство и липсващ труп. Случаят би трябвало да е от любимия им вид - отдавна забравен. Но се оказва, че някой помни. С убийствена яснота. Елизабет е изправена пред нов враг и изборът е простичък - да убие, или да бъде убита. И докато тя се бори със съвестта си (и с един пистолет), Джойс, Рон и Ибрахим трябва да открият отговорите и да сглобят целия пъзел. Въпросът е - ще им стигне ... |
|
След Християнската литература - между вписването и отграничаването (2013) Калин Михайлов отново насочва нашето внимание към отношението между християнството и художествената литература, този път в светлината на проблема за благородното и неблагородното във времепространствата на романа и разказа. За да достигне до сърцевината на проблема, изследователят ни превежда през различни географски ширини и ни конфронтира с герои от многообразни художествени светове, а понякога очертава пред нас и фигурите на техните създатели. В крайна сметка пред очите на въвлечения в литературоведското пътешествие читател се срещат лице в ... |
|
Докато празнува сам Бъдни вечер, пие кафе и коняк, 55-годишният професор Андершен се приближава до прозореца и става неволен свидетел на убийство в отсрещната сграда. "Трябва да се обадя в полицията - мисли си натрапливо той. – Трябва да се обадя в полицията." Но не го прави. Отива до телефона и не вдига слушалката, споходен изведнъж от усещането, че не е в състояние да влезе в ролята на изобличител. И докато той се впуска в разсъждения, взема решения и не ги изпълнява, упреква се за действията и бездействията си, пред читателя се разкрива тайната на романа. Но в разкриването на убийството ли е тя? Имало ли е ... |
|
"Вземете си почивка, оттеглете се за няколко часа с книгата на Иванка Могилска. В нея избухват деликатни, пастелни фойерверки. Тайните копнежи показват острите си зъбки. В някой срутен храм може да зърнете следа от стъпките на бог. Може да се опитате да си простите за нещо, което никой друг не помни. Да си върнете младостта под слоя огорчения и умора. Може да откриете в пощенската си кутия писмо. Или кестен. Може да чуете как делфините пляскат с опашки в каналите на Венеция, завинаги бистри като сълза. Всичко това живее в разказите и очаква да го открием." Мария Донева "Този сборник с разкази е пълен с ... |