Серия "Етоси". ... "Едно от централните схващания, които ще бъдат поддържани в тази книга, е, че формирането и реформирането на идентичността не е неизменна даденост на културата и историята, не завършва с достигането на зряла възраст и не може да се раздели рязко на публични и частни елементи. Същото може да се каже и за самата теория". Крейг Калхун ... |
|
|
|
Archiv für mittelalterliche Philosophie und Kultur - Heft XVII : Архив за средновековна философия и култура - Свитък XVII Г. Палама, Арх. Степане, Ол. Георгиев, А. Делчева, Т. Иремадзе, У. Райнхолд Йек, К. Йоханес, Г. Каприев, Х. Панцова, С. Пападополус, Г. Подскалски, С. Стефанов, Ив. Христов
Изток - Запад
|
Цена: 12.00 лв. |
|
|
|
В този свитък са включени: Григорий Палама Архиепископ Степане Олег Георгиев Анастасия Делчева Тенгиз Иремадзе Удо Райнхолд Йек Клаус-Фредерик Йоханес Георги Каприев Хелена Панцова Стилянос Г. Пападопулос Герхард Подскалски Сергей Стефанов Иван Христов ... |
|
Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през XX век ... С подписване на Берлинския договор през 1898 г. се ревизира Санстефанският мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция. Вместо свобода на егейските българи, съдбата отрежда жестока участ, ... |
|
Историята на човешките общества е история на неравенствата - на свободата на господстващите и на несвободата на подчинените. Ала същата тази история може да се разгледа и под друг ъгъл - като история на борбата за морално и социално равенство между хората. Тези идеали изискват политическото право да се настани на мястото на отменения закон на по-силния. "За обществения договор" на Русо е сред първите опити за теоретично обосноваване на това изискване. Някъде през 1743 г., докато си изкарва хляба като секретар на френския посланик във Венеция граф дьо Монтегю, Жан-Жак Русо (1712 - 1778) се впуска в ... |
|
"Идеята за проза" е една от най-оригиналните книги на Агамбен. Тя се състои от няколко десетки текста ("Идеята за проза" е името само на един от тях) в неопределен жанр, най-близо до есето, посветени на основните неща, или места, които изграждат света на човешкото. От друга гледна точка: състои се от нестандартни във висша степен опити да се дефинират основните категории на хуманитарните и социалните науки. От трети ъгъл, книгата надхвърля полето на философското, за да стъпи отвъд и без това невинаги ясно откроения ръб с литературата. В четвърти аспект книгата е вид експеримент, който заличава не ... |
|
Статиите, представени в сборника, са писани в различни периоди. Колекцията е съставена с намерение да се представят ключови позиции на Сергей Герджиков , развивани в продължение на десетилетия. Статиите по форма са тези, аргументации и проверки на тезите в релевантни научни теории. Добрите философски изследвания са научно и културно компетентни в конкретни проблемни ситуации. Целта на автора е да представи специфични изследвания, а не фундаментални метафизични концепции, още по-малко съдбовни интерпретации. Сборникът е разделен на три големи теми, по които авторът работи в последните две десетилетия: Отношения и ... |
|
Настоящата книга цели да покаже как повечето от различните позиции в съвременната западна философия могат да бъдат подредени спрямо четири по-общи културни гледища към историческото време. Под съвременна философия тук се има предвид периодът от Ницше , оповестил "смъртта на Бога" в западната култура, до второто десетилетие на XXI век. Но тъй като част от разглежданите нагласи имат по-дълбоки корени, изследването започва по-отдалеч с някои автори от началото на модерната епоха. В първата част от книгата е разработен модел на четирите основни културни нагласи към времето, за да бъде откроена една от тях - ... |
|
Православие, славянство, добросъседство. ... "Сигурен съм, че повечето читатели ще настръхнат от зловещата корица на тази книга и ще се стреснат от злокобното ѝ заглавие. Но сигурен съм също, че у повечето читатели тези чувства ще бъдат породени от недостатъчните познания за истинския лик на тайната сръбска политика. Защото повечето българи десетилетия наред са лъгани с добре нагласени сръбскоугодни теории за славянската дружба, за православното братство и добросъседството между сръбския и българския народ. Защото повечето българи, включително и някои интелектуалци, не знаят, че Сърбия, подобно на вампир, ... |
|
"Още на пръв поглед заглавието подсказва основните рамки на темата, която ще бъде предмет на вниманието ни. И все пак, както и на друго място съм споделял, исторически период и геоградска територия в предварително определени граници на която и да е разработка в много лсуичаи, както и тук, се оказват в определено отношение незадоволителни и тесни. Това уточнение изглежда съществено, тъй като същинското начало на голяма част от процесите, свързани с развитието на различно формираните човешки общества, датират от периоди, предхождащи рамките на Античността, понякога значително повече от цяло хилядолетие. Сериозни ... |
|
Философия на Европейското средновекоевие. Ренесансът на XII век. Природата и човекът. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е ... |
|
Този том събира някои от най-важните културни текстове на Фройд. С тях той напуска полето на практическа работа с индивидуални пациенти и теоретизиране над нея. И рязко се извисява до културологични и философизиращи анализи. Но изненадващ ли е този преход на психоаналитика към сцените на грандиозния цивилизационен театър? Изоставя ли Фройд зоната си на експертност, когато ни разказва защо културата, т.е. нашата отличителност като човешки същества, всъщност ни вкарва в състояние на нещастност? Не е ли разбулвал всеки Фройдов пациентски случай именно темата за културата чрез конфликта между нагон и култура? Наистина ли е ... |
|
Съставител: Георги Каприев . ... Сборник в чест на проф. д.ф.н. Олег Георгиев . ... |