Форма и действителност. ... "Залезът на Запада. Опит за морфология на световната история" е основният и най-известният труд на Освалд Шпенглер (1880 - 1936) - немски философ историк, един от класиците на философията на културата. Излязла е в два тома след края на Първата световна война (Том 1 - 1918 г., Том 2 - 1922 г.), книгата става сензация и претърпява десетки издания, а интересът към нея не секва и до днес. Освалд Шпенглер отрича идеята за "единна история на човечеството" и отказва да признае Запад за център на световната история, като издига концепцията за типовете култура, които по подобие на ... |
|
|
Пътеводител по византийски Истанбул и околностите. ... За византийския Константинопол са изписани купища научна литература. Има и много пътеводители за турския Истанбул. Но тези две множества почти не се пресичат. Авторите на обичайните пътеводители по принцип са принудени да се ограничават с повече или по-малко бегло описание на забележителностите, учените-византолози не бързат да споделят откритията си със широката публика. В Истанбул не е лесно да се открие Константинопол: защото много от обектите са просто развалини, които едва ли ще кажат нещо на неподготвения пътешественик. Книгата, чийто автор е византологът ... |
|
|
"Единственото нещо, заради което човек може да се чувства наистина виновен, е да отстъпи от желанието си."Жак Лакан ... Мотото на Лакан за етиката на психоанализата включва един дълбок парадокс. Традиционно, от психоанализата се е очаквало са позволи на пациента да преодолее пречките, които са предотвратявали достъпа му до "нормалното" сексуално наслаждение; днес обаче сме бомбардирани от различни версии на разпореждането "Наслаждавай се!". Психоанализата е единствения дискурс, в който Ви се позволява да не се наслаждавате. Пламенната защита на Лакан от Славой Жижек утвърждава Лакановото ... |
|
|
Философските дискусии от последните десетилетия на Византия. ... "Представеният текст съставлява литературната основа на изнесения от мен лекционен курс пред студенти от специалността философия в Софийския университет. Разбира се, написаното препредава само схематично реалното съдържание на курса. Неуловима остава живата атмосфера на общуването с аудиторията. Стилистично текстът следва препоръката на Етиен Жилсон да четем изучавания автор с молив в ръка. Същевременно той донякъде стилизира обсъжданата контроверзия, игнорирайки донякъде църковния, идеологическия, политическия и т.н. контекст на дискусията. Това е ... |
|
|
Доколко една мисъл за, върху, през и чрез Дерида следва да си позволява волности с привлекателно звучащи негови фрази и изрази, откъсвайки ги от непосредствения им контекст, свързвайки ги на пръв поглед свободно с други изрази, с други понятия? Доколко следва да свързва онова, което в творчеството на френския мислител тъкмо е оставало разпръснато, разединено? Докъде може да се проследява недоизказаното в изреченото, в разговорите, в неслучилите се срещи? Отклонение от буквата несъмнено има. Но това отклонение е вече в самата буква. Контекстът не е достатъчен, но концептуалният ход не е просто да се деконтекстуализира, а ... |
|
|
"Първото, което трябва да направи философията, е да дефинира тази даденост - да дефинира какво значи мой живот и наш живот, какво е животът на всеки отделен човек. Живеенето е радикален начин на съществуване: всяко друго нещо и друг начин на съществуване ги намирам в своя живот - вътре в него, като щрих от него и спрямо него." Хосе Ортега и Гасет Книгата е част от университетската философска поредица "Какво значи това?". ... |
|
|
Книгата съдържа статии на английски и български език писани от Мария Ванева,Олег Георгиев, Кристиан Кейпс, Ива Манова, Смилен Марков, Герасим Петрински, Карлос Стел, Величка Такева, Иван Христов и Атанас Шиников. ... |
|
|
Впечатления на военния кореспондент ... Кой е Владимир Сис и защо е наречен българофил? По време на Балканските войни 1912-1913 роденият на 30.06.1889 г. в с. Маршов до Бърно млад журналист Владимир Сис става официален военен кореспондент на в. „Народни листи“ Прага към щаба на Втора армия в Тракия и обикаля неуморно фронтовите армии, за да напише своите знаменити репортажи, издадени в Прага през 1913 г. в сборник „От бойните полета на България“. Сборникът, претъпял две поредни издания в Чехия за едно лято, за съжаление и до днес не беше преведен и издаден, влизайки в графата „забравен“ и „недостигнал до българския ... |
|
|
"Реториката" принадлежи към езотеричните съчинения на Аристотел. Това означава, че тя е била използвана от философа при преподаванията му в сравнително тясната среда на перипатетическата школа, докато до широката публика били адресирани т.нар. екзотерични съчинения. Следователно "Реториката" има съществена близост до "Поетиката" (или, за да предадем с по-голяма точност заглавието на оригинала, до трактата "За поетическото изкуство"). Самата проблематика на "Реториката" предполага кръг от читатели и тълкуватели на идеите ѝ, по-тесен от онзи на "Поетиката". ... |
|
|
Някои сходства в психичния живот на диваците и невротиците (1912-1913). ... В това прочуто изследване Фройд за пръв път се обръща към обществото и културата. Вместо анализ на индивидуалната душа - на сцената излизат фантазмите на колективната. Защо? Книгата дава един отговор, който днес вече е станал легендарен. Въпросът обаче продължава да стои пред всеки от нас. Епохален е приносът на този текст, той е класика в психологията, културологията, философията, антропологията, етнологията, социологията... Наистина ли тотемизмът и табутата се коренят в едиповия комплекс? Той ли е в основата на всяка невроза, в която и епоха ... |
|
|
Книгата дава възможност на читателите да се запознаят с едно полуапокрифно и неизвестно учение за произхода на днешните гърци. "Никой в днешна Италия не твърди, че италианците са римляни и че говорят латински, въпреки че столицата им е Рим и езикът им произлиза от латинския. Афроамериканците от САЩ не твърдят, че са потомци на англосаксонските заселници, въпреки че говорят английски и живеят в първите английски колонии в Новия свят. Французите не твърдят, че са германци, въпреки че името им идва от германското племе франки, а първите им крале са чистокръвни германци. Гърците твърдят, че са потомци на народ с 5000 ... |
|
|
В монографията се разглеждат теоретичните проблеми на медицинската наука, съотнесени към някои основни философски категории, като се проследява влиянието върху медицината на главните направления в съвременната философия. Но разработките на автора в тази насока не носят чисто теоретичен, абстрактен характер. Пряко или косвено, те са свързани с проблемите на клиничната медицина, а оттук - и с практическата дейност на лекаря и медицинския екип изобщо. Важно място в тази връзка заемат въпросите за причинността в медицината, за целостността на организма, за йерархията на неговите функции, за неговата адаптация и саморегулация, ... |
