Световноисторически перспективи. ... "Залезът на Запада. Опит за морфология на световната история" е най-известният труд на Освалд Шпенглер (1880 - 1936) - немски философ и историк, един от класиците на философията на културата. Излязла в два тома след края на Първата световна война (т. 1 - 1918 г., т. 2 - 1922 г.), книгата става сензация и претърпява десетки издания, а интересът към нея не секва и до днес. Двата тома на "Залезът на Запада" са свързани от единна концепция. Историята на човечеството О. Шпенглер разглежда от различни страни: в първия том на основата на изкуството и науката, а във ... |
|
|
В тази книга, превърнала се в безспорна класика в хуманитарните науки, Клод Леви-Строс прилага към различни ключови за модерното познание области: родствените и брачните правила, забраната за кръвосмешение и екзогамията, понятието "примитивен", отношенията между етнологията и историята, езикознанието, социологията, психологията и психоанализата; тълкуването на митовете, обредите и магическите практики; отношенията между изкуството и другите аспекти на социалния живот. Елементите в дадена система се разглеждат не като независими цялости, а като позиции, зависещи от връзките, които ги обединяват или ... |
|
|
Документи. ... Преди 70 години, след настъпилите през лятото и есента на 1944 г. коренни промени във военно-стратегическата обстановка в полза на антихитлеристката коалиция, България е изправена пред необходимостта да търси възможност за по-безболезнено излизане от Втората световна война. "Голямата тройка" (СССР, Великобритания и САЩ) още от лятото на 1943 г. разработва перспективни планове за следвоенното устройство на света и за принципите, които те трябва да следват при прекратяване на военните действия с европейските страни – членки на Оста. Пример за това стават събитията, свързани с България. В първия том & ... |
|
|
Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е професор по история на философията в Софийския университет "Свети Климент Охридски". ... |
|
|
Пътеводител по византийски Истанбул и околностите. ... За византийския Константинопол са изписани купища научна литература. Има и много пътеводители за турския Истанбул. Но тези две множества почти не се пресичат. Авторите на обичайните пътеводители по принцип са принудени да се ограничават с повече или по-малко бегло описание на забележителностите, учените-византолози не бързат да споделят откритията си със широката публика. В Истанбул не е лесно да се открие Константинопол: защото много от обектите са просто развалини, които едва ли ще кажат нещо на неподготвения пътешественик. Книгата, чийто автор е византологът ... |
|
|
"Единственото нещо, заради което човек може да се чувства наистина виновен, е да отстъпи от желанието си."Жак Лакан ... Мотото на Лакан за етиката на психоанализата включва един дълбок парадокс. Традиционно, от психоанализата се е очаквало са позволи на пациента да преодолее пречките, които са предотвратявали достъпа му до "нормалното" сексуално наслаждение; днес обаче сме бомбардирани от различни версии на разпореждането "Наслаждавай се!". Психоанализата е единствения дискурс, в който Ви се позволява да не се наслаждавате. Пламенната защита на Лакан от Славой Жижек утвърждава Лакановото ... |
|
|
Към формиране на реципрочния образ. ... Византийската империя е предопределена от географското си разположение да посредничи между Европа и Близкия изток, но и да трябва да се съобразява постоянно с противниците си и често да води войни на два фронта. Официалната идеология дефинира империята като сърцето на християнския свят, избрания съд на Божието благоволение, отвъд който всичко останало е периферия с различна степен на важност и цивилизованост. С течение на вековете империята, наследница на древния гръко-римски свят, ще трябва да премине през различни сложни взаимоотношения със своите непосредствени или по-далечни ... |
|
|
Доколко една мисъл за, върху, през и чрез Дерида следва да си позволява волности с привлекателно звучащи негови фрази и изрази, откъсвайки ги от непосредствения им контекст, свързвайки ги на пръв поглед свободно с други изрази, с други понятия? Доколко следва да свързва онова, което в творчеството на френския мислител тъкмо е оставало разпръснато, разединено? Докъде може да се проследява недоизказаното в изреченото, в разговорите, в неслучилите се срещи? Отклонение от буквата несъмнено има. Но това отклонение е вече в самата буква. Контекстът не е достатъчен, но концептуалният ход не е просто да се деконтекстуализира, а ... |
|
|
"Първото, което трябва да направи философията, е да дефинира тази даденост - да дефинира какво значи мой живот и наш живот, какво е животът на всеки отделен човек. Живеенето е радикален начин на съществуване: всяко друго нещо и друг начин на съществуване ги намирам в своя живот - вътре в него, като щрих от него и спрямо него." Хосе Ортега и Гасет Книгата е част от университетската философска поредица "Какво значи това?". ... |
|
|
Книгата съдържа статии на английски и български език писани от Мария Ванева,Олег Георгиев, Кристиан Кейпс, Ива Манова, Смилен Марков, Герасим Петрински, Карлос Стел, Величка Такева, Иван Христов и Атанас Шиников. ... |
|
|
Впечатления на военния кореспондент ... Кой е Владимир Сис и защо е наречен българофил? По време на Балканските войни 1912-1913 роденият на 30.06.1889 г. в с. Маршов до Бърно млад журналист Владимир Сис става официален военен кореспондент на в. „Народни листи“ Прага към щаба на Втора армия в Тракия и обикаля неуморно фронтовите армии, за да напише своите знаменити репортажи, издадени в Прага през 1913 г. в сборник „От бойните полета на България“. Сборникът, претъпял две поредни издания в Чехия за едно лято, за съжаление и до днес не беше преведен и издаден, влизайки в графата „забравен“ и „недостигнал до българския ... |
|
|
"Реториката" принадлежи към езотеричните съчинения на Аристотел. Това означава, че тя е била използвана от философа при преподаванията му в сравнително тясната среда на перипатетическата школа, докато до широката публика били адресирани т.нар. екзотерични съчинения. Следователно "Реториката" има съществена близост до "Поетиката" (или, за да предадем с по-голяма точност заглавието на оригинала, до трактата "За поетическото изкуство"). Самата проблематика на "Реториката" предполага кръг от читатели и тълкуватели на идеите ѝ, по-тесен от онзи на "Поетиката". ... |
