Тази книга разказва за събития, които повечето от нас приемат за трагични. Посветена е на десетилетията, през които българите и техните държави се сблъскват с прииждащите от Мала Азия тюркски нашественици, а към средата на четиринадесетото столетие стават обект на експанзия от страна на османските турци. Първоначално, повече от половин век преди да станат жертва на нашествието, много наши далечни сънародници от Тракия осъзнават, че опасността трябва да се спре още преди да се е прехвърлила в Европа. Уви, никой не взема този порив за съпротива сериозно. В резултат на това след известно време българските земи започват да ... |
|
|
Историко-археологическо изследване. ... В поредицата си "Дълг и чест" издателство "Захарий Стоянов" представя новата книга на Николай Овчаров "Цар Иван Шишман - защитникът на Отечеството". Тук ученият рисува друг образ на последния самодържец на средновековното Българско царство, коренно различен от налагания години наред от историци и литератори образ на слаб и малодушен владетел, погубил със страхливостта и колебанията си българската държава. В много научни статии и студии Николай Овчаров се е опитвал да опровергае тази несправедливост. И не от самоцелно желание, а защото новооткритите ... |
|
|
В древността софистите първи осъзнали, че говорът и мисълта се подчиняват на определени правила, а красноречието е силен лост за въздействие над хората. Ораторското изкуство обаче изисква много повече от правилно подбрани думи. Нужно е умението да грабнеш вниманието на слушателя, да го убедиш в правотата на тезата си, да го накараш да се довери, дори да му поднесеш лоша вест по най-безболезнен начин. В ерата на информацията мнозина сигурно възприемат публичната реч като кратко телевизионно или интернет обръщение. Ала харизмата и темпераментът на личности като Наполеон, Оливър Кромуел, Мартин Лутър Кинг, Фидел Кастро, ... |
|
|
Съчинения. ... Хосе Ортега и Гасет (1883 - 1955) е бележит испански философ, социолог и есеист. Хосе Ортега и Гасет заедно с Мигел де Унамуно са двете върхови фигури, които извеждат испанската мисъл на световно равнище и я нареждат на достойно място в пантеона на незабравимите. "Галилей представлява за нас интерес ей така, сам по себе си, лице в лице той и ние, като равни. Достатъчно е да анализираме уважението си към неговата личност, за да забележим, че той привлича нашето внимание от един точно определен квадрант, който заема голям отрязък от миналото и има точно определена форма - това е началото на Новото ... |
|
|
В тази книга, превърнала се в безспорна класика в хуманитарните науки, Клод Леви-Строс прилага към различни ключови за модерното познание области: родствените и брачните правила, забраната за кръвосмешение и екзогамията, понятието "примитивен", отношенията между етнологията и историята, езикознанието, социологията, психологията и психоанализата; тълкуването на митовете, обредите и магическите практики; отношенията между изкуството и другите аспекти на социалния живот. Елементите в дадена система се разглеждат не като независими цялости, а като позиции, зависещи от връзките, които ги обединяват или ... |
|
|
Документи. ... Преди 70 години, след настъпилите през лятото и есента на 1944 г. коренни промени във военно-стратегическата обстановка в полза на антихитлеристката коалиция, България е изправена пред необходимостта да търси възможност за по-безболезнено излизане от Втората световна война. "Голямата тройка" (СССР, Великобритания и САЩ) още от лятото на 1943 г. разработва перспективни планове за следвоенното устройство на света и за принципите, които те трябва да следват при прекратяване на военните действия с европейските страни – членки на Оста. Пример за това стават събитията, свързани с България. В първия том & ... |
|
|
Форма и действителност. ... "Залезът на Запада. Опит за морфология на световната история" е основният и най-известният труд на Освалд Шпенглер (1880 - 1936) - немски философ историк, един от класиците на философията на културата. Излязла е в два тома след края на Първата световна война (Том 1 - 1918 г., Том 2 - 1922 г.), книгата става сензация и претърпява десетки издания, а интересът към нея не секва и до днес. Освалд Шпенглер отрича идеята за "единна история на човечеството" и отказва да признае Запад за център на световната история, като издига концепцията за типовете култура, които по подобие на ... |
|
|
Пътеводител по византийски Истанбул и околностите. ... За византийския Константинопол са изписани купища научна литература. Има и много пътеводители за турския Истанбул. Но тези две множества почти не се пресичат. Авторите на обичайните пътеводители по принцип са принудени да се ограничават с повече или по-малко бегло описание на забележителностите, учените-византолози не бързат да споделят откритията си със широката публика. В Истанбул не е лесно да се открие Константинопол: защото много от обектите са просто развалини, които едва ли ще кажат нещо на неподготвения пътешественик. Книгата, чийто автор е византологът ... |
|
|
"Единственото нещо, заради което човек може да се чувства наистина виновен, е да отстъпи от желанието си."Жак Лакан ... Мотото на Лакан за етиката на психоанализата включва един дълбок парадокс. Традиционно, от психоанализата се е очаквало са позволи на пациента да преодолее пречките, които са предотвратявали достъпа му до "нормалното" сексуално наслаждение; днес обаче сме бомбардирани от различни версии на разпореждането "Наслаждавай се!". Психоанализата е единствения дискурс, в който Ви се позволява да не се наслаждавате. Пламенната защита на Лакан от Славой Жижек утвърждава Лакановото ... |
|
|
Към формиране на реципрочния образ. ... Византийската империя е предопределена от географското си разположение да посредничи между Европа и Близкия изток, но и да трябва да се съобразява постоянно с противниците си и често да води войни на два фронта. Официалната идеология дефинира империята като сърцето на християнския свят, избрания съд на Божието благоволение, отвъд който всичко останало е периферия с различна степен на важност и цивилизованост. С течение на вековете империята, наследница на древния гръко-римски свят, ще трябва да премине през различни сложни взаимоотношения със своите непосредствени или по-далечни ... |
|
|
Доколко една мисъл за, върху, през и чрез Дерида следва да си позволява волности с привлекателно звучащи негови фрази и изрази, откъсвайки ги от непосредствения им контекст, свързвайки ги на пръв поглед свободно с други изрази, с други понятия? Доколко следва да свързва онова, което в творчеството на френския мислител тъкмо е оставало разпръснато, разединено? Докъде може да се проследява недоизказаното в изреченото, в разговорите, в неслучилите се срещи? Отклонение от буквата несъмнено има. Но това отклонение е вече в самата буква. Контекстът не е достатъчен, но концептуалният ход не е просто да се деконтекстуализира, а ... |
|
|
"Първото, което трябва да направи философията, е да дефинира тази даденост - да дефинира какво значи мой живот и наш живот, какво е животът на всеки отделен човек. Живеенето е радикален начин на съществуване: всяко друго нещо и друг начин на съществуване ги намирам в своя живот - вътре в него, като щрих от него и спрямо него." Хосе Ортега и Гасет Книгата е част от университетската философска поредица "Какво значи това?". ... |
