Кратка българска история за любопитни читатели. България до края на XIX в. ... "Десетилетия наред съм изчитал с любопитство многобройни изследвания на нашата история, преди да ми хрумне да напиша тази книга. И защо се захванах с нея? Истории на България дал Господ! Но все ми се струва, че я няма историята, която българинът - не специалистът историк, а влюбеният в миналото на своя народ - заслужава. Не книга, която ще подхранва у него лъжлива мания за величие. Нито пък такава, която да се вайка над изтърваните шансове и окаяното ни положение днес. А история интересна, история донякъде поне честна и уравновесена, ... |
|
|
Настоящата книга цели да покаже как повечето от различните позиции в съвременната западна философия могат да бъдат подредени спрямо четири по-общи културни гледища към историческото време. Под съвременна философия тук се има предвид периодът от Ницше, оповестил "смъртта на Бога" в западната култура, до второто десетилетие на XXI век. Но тъй като част от разглежданите нагласи имат по-дълбоки корени, изследването започва по-отдалеч с някои автори от началото на модерната епоха. В първата част от книгата е разработен модел на четирите основни културни нагласи към времето, за да бъде откроена една от тях - ... |
|
|
Православие, славянство, добросъседство. ... "Сигурен съм, че повечето читатели ще настръхнат от зловещата корица на тази книга и ще се стреснат от злокобното ѝ заглавие. Но сигурен съм също, че у повечето читатели тези чувства ще бъдат породени от недостатъчните познания за истинския лик на тайната сръбска политика. Защото повечето българи десетилетия наред са лъгани с добре нагласени сръбскоугодни теории за славянската дружба, за православното братство и добросъседството между сръбския и българския народ. Защото повечето българи, включително и някои интелектуалци, не знаят, че Сърбия, подобно на вампир, ... |
|
|
"Още на пръв поглед заглавието подсказва основните рамки на темата, която ще бъде предмет на вниманието ни. И все пак, както и на друго място съм споделял, исторически период и геоградска територия в предварително определени граници на която и да е разработка в много лсуичаи, както и тук, се оказват в определено отношение незадоволителни и тесни. Това уточнение изглежда съществено, тъй като същинското начало на голяма част от процесите, свързани с развитието на различно формираните човешки общества, датират от периоди, предхождащи рамките на Античността, понякога значително повече от цяло хилядолетие. Сериозни ... |
|
|
Някои сходства в психичния живот на диваците и невротиците (1912-1913). ... В това прочуто изследване Фройд за пръв път се обръща към обществото и културата. Вместо анализ на индивидуалната душа - на сцената излизат фантазмите на колективната. Защо? Книгата дава един отговор, който днес вече е станал легендарен. Въпросът обаче продължава да стои пред всеки от нас. Епохален е приносът на този текст, той е класика в психологията, културологията, философията, антропологията, етнологията, социологията... Наистина ли тотемизмът и табутата се коренят в едиповия комплекс? Той ли е в основата на всяка невроза, в която и епоха ... |
|
|
Този том събира някои от най-важните културни текстове на Фройд. С тях той напуска полето на практическа работа с индивидуални пациенти и теоретизиране над нея. И рязко се извисява до културологични и философизиращи анализи. Но изненадващ ли е този преход на психоаналитика към сцените на грандиозния цивилизационен театър? Изоставя ли Фройд зоната си на експертност, когато ни разказва защо културата, т.е. нашата отличителност като човешки същества, всъщност ни вкарва в състояние на нещастност? Не е ли разбулвал всеки Фройдов пациентски случай именно темата за културата чрез конфликта между нагон и култура? Наистина ли е ... |
|
|
Съставител: Георги Каприев. ... Сборник в чест на проф. д.ф.н. Олег Георгиев. ... |
|
|
Обединяващото заглавие на включените в книгата студии на Макс Вебер е избрано от съставителя. То изразява основния акцент на сборника: "западен рационализъм" посочва изследователския интерес на Вебер, а "генезис" препраща към начина, по който Вебер следва този интерес - както методологията му, така и онези културни значения, които той разкрива като притежаващи различна тежест за формирането на западния рационализъм. "Западен рационализъм", от друга страна, обозначава рационализиране на всички аспекти на живота - при неутрализиране на всякаква финална ценност. Подбраните са някои от най- ... |
|
|
Документи. ... Вторият том на документалния сборник "Великите сили на България", озаглавен "Съюзната контролна комисия в България (ноември 1944 - декември 1947 г.)", е оформен в две части. В тази част за пръв път се обнародват протоколи, предимно стенографски, от заседанията на СКК; протоколи от заседанията на пълномощниците в областите на страната и на военноморските и речните бази, които дават представа за провежданата от съветското ръководство на СКК работа в страната. Представена е структурата на съветската част на СКК, документи, засягащи организационния живот в СКК, възникващи административни ... |
|
|
Истината е основополагаща характеристика на човешкото отнасяне към действителността. Ние се интересуваме от истини, питаме за истини, съобщаваме истини и, по-общо, улавяме моменти в потока на постоянно променящата се действителност, като разкриваме истини относно нея. Чрез своите разсъждения традиционните философи също са се опитвали да достигат до истини. За философските твърдения е специфично обаче, че при тях няма съгласие относно истинността им. ... |
|
|
Стилиян Йотов е български философ, доктор на философските науки, професор по история на философията в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Роден е на 23 май 1960 във Варна. През 1979 г. завършва Немската гимназия в родния си град. Дипломира се в Софийския университет през 1986 г. с дипломна работа на тема "Възвишеното като гранично понятие на естетическото." През 1986-1987 г. е учител по философия и етика в 7 ЕСПУ във Варна. През 1991 - 1993 г. работи като стипендиант на ДААД с Юрген Хабермас в Гьотевия университет във Франкфурт на Майн. През 1998 - 1999 г. е заместник директор на Центъра ... |
|
|
Историята на човешките общества е история на неравенствата - на свободата на господстващите и на несвободата на подчинените. Ала същата тази история може да се разгледа и под друг ъгъл - като история на борбата за морално и социално равенство между хората. Тези идеали изискват политическото право да се настани на мястото на отменения закон на по-силния. "За обществения договор" на Русо е сред първите опити за теоретично обосноваване на това изискване. Някъде през 1743 г., докато си изкарва хляба като секретар на френския посланик във Венеция граф дьо Монтегю, Жан-Жак Русо (1712 - 1778) се впуска в ... |
