Това бе името, което италианката ми бе казала на излизане от гората през онзи ден, който сега ми изглеждаше толкова далечен. Беше като заклинание, подшушнато ми за по-нататъшна употреба. Чак сега езикът ми се развърза да го произнесе. Тя се приближи, седна в другия край на леглото и двамата останахме вторачени един в друг. Не си спомням някога да съм гледал друг човек по този начин - когато поглъщаш отсрещното лице с очи, то става част от твоето. Усещах я физически, но това не беше плътско желание, а по-скоро имаше нещо общо с времето, едно разтеглено до безкрайност усещане за настоящето. Не се усмихна, но строгата и ... |
|
|
Гео Милев е безспорно главната фигура на българския модернизъм. Всестранните му интереси и европейска насоченост, поривът му към обнова на българския живот, към единение с Европа и големия свят - всичко това предопределя ролята му в следвоенната култура на България. ... |
|
|
Фрагментите на Атанас Далчев в жанрово отношение варират от афоризма до кратката прозаическа скица (миниатюра) и краткото литературно есе. "Онова, от което страдаме най-много и може един ден да загинем, е липсата на национален егоизъм. И този недъг е по-опасен, тъкмо защото се смята за добродетел."Атанас Далчев ... |
|
|
Нови записки от един малък остров. ... Преди двадесет години Бил Брайсън потегля на обиколка на Великобритания, посвещавайки я на зеления, дружелюбен остров, който се е превърнал в негова втора родина. Резултатът, "Записки от един малък остров", е най-големият бестселър сред пътеписите, а според гласуване, организирано от "BBC", това е и книгата, която представя най-точно Великобритания. Сега двадесет години след появата на книгата, превърнала се в част от съвременната класика, Брайсън предприема нова обиколка из Великобритания, за да разбере какво се е променило и дали нещо е останало същото. От ... |
|
|
"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |
|
|
В романа "Турско огледало" Виктор Хорват създава огледален образ на християнската история. В края на живота си Иса бин Юсуф (което в превод означава Исус, син на Йосиф) разказва за своите младежки години в Южна Унгария. Събитията се развиват през XVI век - напрегната и разнолика епоха, белязана не само от турското нашествие, а и от Контрареформацията. Мястото на действието е многонационалният град Печ, където съжителстват различни култури и светогледи. Авторът е изобразил един пъстър човешки свят, пропит със знанието, натрупано от всички уседнали в пресечната точка на неговия град етноси. Героите му са буйни и ... |
|
|
Вледеняващата история за перфектната бавачка, която убива двете деца, за които се грижи, Нежна песен е написана по истинската история на една доминиканка, гледачка на две деца, която през 2012 г. е изправена на съд за двойното убийство на децата. Самата тя майка, Слимани споделя, че представата да плащаш на някого да обича децата вместо теб я омагьосва. Това винаги води до сложни отношения, защото ние винаги се боим, че той ще отнеме мястото ни в сърцето на децата ни, споделя още тя. "Като дете имах бавачки и винаги ясно осъзнавах мястото им някъде между майка и чужд човек.""Бебето е мъртво. Отнело е ... |
|
|
"Ако човек жив все още помни, ако духът му в нашите огромни на битието и небитието усеща още полух от небето; ако последната любов е ден последен и от живота му, ако наведен над себе си, намери там утеха за онова, което му отнеха тирани, словоблудци, бури, време - събраното във шепите си семе той в слънчеви пространства ще разпръсне, за да изчезне.. Или да възкръсне." Из книгата "Новата книга на Андрей Андреев "В този край на света" е заредена с неприсъща сякаш за този поет енергия на бунта, съмнението, несъгласието, възражението. През годините сме свикнали да възприемаме Андрей Андреев ... |
|
|
Книгата предлага цялостен обзор на живота и делото на Софроний Врачански. Вниманието е насочено към два взаимосвързани проблема - мястото на неговото творчество в развитието на повествователното изкуство през Възраждането и допирните му точки с представителни образци на световната словесност, аналогиите с някои по-общи литературни процеси. ... |
|
|
Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите студенти ... |
|
|
Вдъхновен от реални събития роман за живота на един визионер, изиграл ключова роля в изграждането на модерното общество. ... Млад мъж пристига в най-луксозния хотел в Лисабон, за да види умиращия си баща. Калуст Саркисян е изпаднал в кома и когато идва за кратко в съзнание, иска да се сбогува със сина си. За изненада на Крикор, баща му със сетни сили посочва към купчина листове и изрича последните си думи: Какво е красотата? Арменецът взема листовете, за да открие, че това са мемоарите на баща му, озаглавени "Мъжът от Константинопол". Крикор трескаво започва да чете и попада в напълно непознат свят - ... |
|
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
