През 1949-1950 г. Америка решава да започне психологическа война срещу Русия. Разработването на проекта е възложен на ЦРУ, което от своя страна го възлага на най-изявените умове в Харвардския университет. В състава на екипа от учени е работил и авторът. Плод на личните му впечатления от изследванията е романът "Княза на този свят", който е продукт и анализ на психологическата война от гледна точка на връзката между дегенерацията (израждането) на човека и историческите събития. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Красноглед" от издателство "Изток - Запад". ... Нобелистът Иван Бунин, остроумната Тефи, жлъчната Зинаида Гипиус, поетът и религиозен философ Дмитрий Мережковски, лирикът Георгий Иванов (когото Бунин наричал Българина), странният и хазартен Георгий Адамович - това са част от руските писатели, емигрирали в Западна Европа, които са герои в живописната мемоарна книга на Ирина Одоевцева "По бреговете на Сена". Авторката добавя разкази за своите срещи със Сергей Есенин, Игор Северянин, Марина Цветаева, Константин Балмонт, Иля Еренбург, Константин Симонов, но ... |
|
|
Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
|
|
Аненски, Бунин, Волошин. Трима големи художници, живели и творили в преломно време. Единият в надигащата се буря успял не само да съхрани поривите на душата към по-съвършен, макар и трудно постижим свят, далече от враждебното ежедневие, но и да вдъхне увереност на цяло поколение поети, дало облика на неповторимия сребърен век в руската поезия. Другарят в носталгията си не само по отличаващото време, но и по едно изчезващо завинаги битие, оставил златни страници в съкровищницата на своята родна литература, поема по пътищата на изгнанието, за да се завърне в истинската си родина - руската душа. И третият, предпочел да ... |
|
|
Биографичен роман за големия български художник Никола Манев. ... Париж ме направи българин. Тук разбрах, че ние имаме качества, които французите нямат, че сме по-чувствителни, по-сърдечни и по-топли от тях. Че се влюбваме на мига, а там едно приятелство се планира и готви двайсет и пет години. Ако съм постигнал нещо във Франция, ако имам някаква тежест, ако по света моите картини носят радост на всякакви хора и раси, то е, защото съм български художник. Първата си картина в Париж продадох за каса бордо, а втората - за кожено яке. Нямах самочувствие, идвах от свят, който тук считаха за второ качество. Но мина време и ... |
|
|
Москва, 1925 година. Професор Преображенски, светило в световната медицина, присажда на улично куче хипофизата и семенните жлези на пролетария Клим Чугункин, убит при пиянска свада. Операцията е успешна, но резултатите са плачевни. Полиграф Полиграфович - новосъздаденото същество с кучешко сърце и пролетарско съзнание - се оказва също тъй брутален, кух, безогледен и негоден, какъвто е и самият съветски строй. Романът Кучешко сърце е иззет още в ръкопис през 1926 година по нареждане на ОГПУ. Михаил Булгаков така и не доживява да го види отпечатан, подобно на шедьовъра си Майстора и Маргарита. Страниците на изданието с ... |
|
|
Саша Чорни 1880 - 1932 година е един от най-изтъкнатите руски сатирици, редом с М. Зошченко, А. Платонов, И. Илф и Е. Петров. Понякога иронията на Чорни е по-тънка, хуморът - по-остър, но вероятно заради огромното си поетическо творчество той неизменно запазва своя лиризъм и дълбоката връзка с фантазното. В настоящия сборник за първи път на български се представя най-доброто от неговата проза. Своеобразен връх са разказите, събрани в посмъртната книга "Войнишки приказки", които все така удивляват със своето образно, чувствено и стил. ... |
|
|
Крилати юнаци, великани, птицехора и исполини по нашите земи. ... Кои са Божиите синове, заради които Господ изпраща Големия потоп на земята? Има ли оцелели от тайнствената кръвна линия, за която се разказва в Стария завет? Чии наследници са траките и защо гърците ги наричат гиганти? Възможно ли е легендите за Крали Марко, Демир баба и Ерим папа да ни разказват за същества със същото ДНК? Кои са крилатите юнаци и защо на небето се раздават крила? И още по-важното: защо на територията на Балканския полуостров има толкова много следи от странно високи и крилати същества? В новата си книга "Прастари времена" ... |
|
|
В книгата е събрано поетичното творчество на възкръсналия от забравата голям български поет Трифон Кунев: Стихове Песни (1905) Хризантеми (1907) Зарници (1926) Трифон Кунев е подлаган цял живот на политически гонения, преследван и инквизиран, героят от войните в началото на миналия век, приятелят на Яворов, Лилиев, Хербст, яростният публицист и нежен поет възкръсва за българския читател в този сборник с най-романтичните трепети на неспокойната си душа и ни предоставя нетленно свидетелство за безсмъртието на българския поетически гений."Високото място в литературния елит на България, което Трифон Кунев ... |
|
|
Аненски е един от най-значимите руски поети на ХХ столетие. Той е изтъкнат педагог и филолог-класик, създател на поразителна културфилософска проза, оригинален драматург и превъзходен преводач. И във всичко е поет! Ще се възползваме от думите на Пастернак и ще го наречем "широко разпръснала се участ". Всичко се стреми към един образ-символ. За много дълги години лириката на Аненски е била обречена на - ако използваме една от любимите му думи - "забвение". Недоумяващо-снизходителните оценки на съвременниците и потомците (имало е и редки изключения от друг порядък), са потвърждавали горестните думи на ... |
|
|
Понякога разумът от "Любомъдрие на историята" изпада в странно противоречие с нейната загадъчна душа, което не е причина да бъде отречена. Ако някой съвременник се оплаква, че не може да разбере постъпките на предците, то това съвсем не означава, че всички трябва да се откажем от мисловното и духовното общуване с тях. Най - напред нека намерим онова, което ни сближава и хвърля психологически мост между поколенията и ги свързва в обща историческа съдба. Задочното опознаване на добродетелите, нравите и преживяванията на нашите предшественици ще ни позволи да разберем и себе си. Нека се опитаме да се пренесем ... |
|
|
Великолепната поезия на Иван Бунин е също толкова силна и носи в себе си дълбочината на руската душевност със същата сила, с която ни я описва и неговата велика проза. Блестящият превод на Кирил Кадийски доказва, че поетът Бунин е на едно и също нива като прозаика - Нобелов лауреат. Младост В леса изсъхнал дълъг бич свисти, из храсталака щъкат крави и синият кърпикожух цъфти, и листи шушнат в редките дъбрави. И облаци дъждовни стелят дим, и свежи ветри духат из полето, и в тайна радост се топи сърцето - животът като степ е пуст, необозрим. Иван Бунин ... |
