"Аз не завиждам на Калин Терзийски. Не мога да завиждам на никой, който праща писма от ада. Мога само да уважавам това, което прави, и да се надявам, че ще продължава да го прави, да слиза все по-дълбоко в мината и да вади парчета от най-полезното изкопаемо, за което мога да се сетя - собствената си душа. Прочетох "Алкохол" за няколко часа, изгълтах я. Погледът ми се движеше по страниците по-бързо от обикновено. Някои карат пияни, аз я четох пиян, без да съм пил нищо. Или почти. Когато стигнах до едни страници, се разплаках. В "Алкохол" има достатъчно страници, които да те накарат да се ... |
|
|
"Понякога, не зная защо, чувствам все повече, че сме шутове на невидими сили. Артисти, играем комедията на живота и ги забавляваме. Чувствам, че е време да строшим оковите си, да смъкнем завесата и да провъзгласим мъката, проклятието и голямата анатема. Радостта, любовта и вярата, привидения от нощта на ума, угаснаха при първата кървава усмивка на зората. И вече не ни остава нищо друго освен умората, проклятието, изтощението на ума и мъката на Истината. Орелът на Прометей не е мъртъв, защото е вечен, но усмивката, цъфтяща по всичкия мрамор и в целия живот на наивните ни предшественици, днес е станала ужасната ... |
|
|
Марк Твен казва, че хуморът е най-голямата благословия на човечеството и неговото най-ефективно оръжие, защото срещу атаката на смеха нищо не може да устои. И несъмнено е прав - отдавна е доказано, че смехът е едно от най-добрите лекарства. Но да се пишат добри хумористични истории изобщо не е лесно. Джек Лондон смята, че това е най-трудният жанр. Удхаус, един от най-добрите хумористи, дори вярва, че е невъзможно да се напише забавна история, ако авторът няма подходяща нагласа към живота. Твен пък смята, че истинският хумор е пълен с мъдрост. Според него остроумието само по себе си няма голямо значение, ако не е ... |
|
|
Единайсетте истории, разказани в този сборник, могат да се случат в една отделно взета страна, но говорят на целия свят. В част от тях се оглежда и личната биография на Александър Солженицин, който понякога среща сред съвременниците си Праведника, но по-често се сблъсква с Мерзавеца. Както всички творби на Солженицин, тези разкази са не само предупреждение към човечеството, но и молитва за смазаните от тоталитарната държава души. ... |
|
|
Авторът на Планината помежду ни ни представя вълнуващата история за един мъж с болезнено минало, за едно малко момиченце с неясно бъдеще и за общия път към изцелението на сърцата им. Този път започва на площада в едно заспало южняшко градче. Седемгодишно момиченце продава лимонада на минувачите, но хубавата жълта рокля не успява да скрие грозния белег на гърдите му. Последният му клиент, непознат с брада и нахлупена бейзболна шапка, изпива лимонадата си и си тръгва, зает с мисли за лодката, която ремонтира край близкото езеро. И за белега, който му е до болка познат. А пикапът за доставки, който завива на скорост по ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
Съдбата на Франсоа Вийон (1432 - 1463?) е бурна, престъпна и кратка. Той неведнъж попада в затвора, неведнъж се докосва до смъртта. Поет гениален и модерен, изпреварил времето си, той пише за земните удоволствия, за парижките кръчми, за леките момичета, за приятелите и съучастниците, за враговете и силните на деня, за целия тръпчив, сладостен и опасен живот. Стиховете му, шеговити или драматични, остроумни или покъртителни, са образец за виртуозна игра със словото. Франсоа Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през XVI век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро. Роден през 1431 г. в ... |
|
|
"Най-истинският и правдив текст на Юго." пише Достоевски в писмата си и романа си Идиот, след като прочита за първи път късия роман Последния ден на един осъден на смърт. Издавана само веднъж на български в началото на 20 век, книгата на Виктор Юго е била възприета като шок, когато се появява през 1829 година. Тя е своеобразен манифест на автора против жестокостта на смъртното наказание. Човек, охулен от обществото и осъден на смърт за престъплението си, се събужда всяка сутрин със съзнанието, че този ден може да е последният му. Той прекарва часовете си в разказ за живота си и времето преди затварянето ... |
|
|
Москва, 1925 година. Професор Преображенски, светило в световната медицина, присажда на улично куче хипофизата и семенните жлези на пролетария Клим Чугункин, убит при пиянска свада. Операцията е успешна, но резултатите са плачевни. Полиграф Полиграфович - новосъздаденото същество с кучешко сърце и пролетарско съзнание - се оказва също тъй брутален, кух, безогледен и негоден, какъвто е и самият съветски строй. Романът Кучешко сърце е иззет още в ръкопис през 1926 година по нареждане на ОГПУ. Михаил Булгаков така и не доживява да го види отпечатан, подобно на шедьовъра си Майстора и Маргарита. Страниците на изданието с ... |
|
|
Настоящият сборник съдържа някои от най-забележителните мисли и афоризми на Марк Твен, изпълнени с ирония и сарказъм, които не са изгубили своята актуалност и в наши дни."Човекът е бил създаден е края на седмицата, когато Бог е бил уморен""Лъжата може да обиколи целия свят, докато истината си връзва обувките.""Няма по-тъжна гледка от млад песимист освен стар оптимист.""Умереното пиене на вода не може да навреди никому,""Да откажеш цигарите, е най-лесното нещо. Правил съм го хиляди пъти.""Когато си ядосан, брой до четири. Когато си много ядосан, псувай.""Не ... |
|
|
Скитник между звездите е изпълнената с фантастични и мистични елементи история на осъдения на смърт Даръл Стендинг, който намира начин да избяга от ужасите и мъченията на строго охранявания затвор Сан Куентин. Прототип е затворникът Ед Морел, с когото Джек Лондон се е запознал, след като е участвал в кампания за освобождаването му от затвора Сан Куентин."Защото животът е реалност и тайна. Животът съвсем не е просто химическо изменение на материята. Животът устоява. Животът е огнена нишка, неизменна при всички метаморфози на материята. Аз знам това. Аз съм животът. Аз съм преживял десет хиляди поколения. Аз съм ... |
|
|
Романът Доктор Живаго, писан в продължение на цяло десетилетие (1945 - 1955), обобщава творческия опит на писателя и е реализация на замисъла му да създаде мащабно произведения за Руската революцията (1917) и Гражданската война, за съдбата на руската интелигенция на фона на историческите катаклизми в Русия от началото на XX век до Отечествената война. Обръщайки се към прозата, Борис Пастернак създава сложна картина на нравствения и духовния живот на епохата и се докосва до съкровени аспекти на човешкото съществуване: тайнството на живота и смъртта, вярата, вкоренеността на личността в културата и в неизбежния ход на ... |
