Ако искаш мир, готви се за война. От зората на цивилизацията хората воюват - за територия, за власт, за ресурси, за слава, идеи, вяра. От Херодот, през Сун Дзъ и Макиавели, до Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт великите умове на всяка епоха неуморно търсят разковничето за успешната война. А то е скрито в правилния прочит на историята. Ала историята се пише от победителите и увенчава имената им - Ханибал, Александър Македонски, Наполеон... Затова нека се вгледаме в знаменателните битки и сражения: някои са легендарни - шепа хора разгромяват многочислена армия; други са поучителни - цяла война е изгубена заради ... |
|
|
Преводът е направен от старогръцки език по изданието Loeb Classical Library: Hippocrates, Volume I (Loeb Classical Library, No. 147); Hippocrates, Volume II (Loeb Classical Library, No. 148); Hippocrates, Volume IV (Loeb Classical Library, No. 150); "Любознателният читател у нас получава изключителен дар. За пръв път излизат на български трудовете на Хипократ, при това преведени направо от старогръцки, езика на Бащата на медицината. Друго достойнство на изданието са уводът и коментарите към всеки от трактатите, улесняващи възприемането им. Разбира се, от съвременна гледна точка много от тогавашните обяснения ... |
|
|
Това произведение е публикувано през 1871 г. в няколко поредни книжки на Периодическото списание на Българското книжовно дружество. В публикацията си на базата на всички известни му произведения от ранното средновековие до средата на ХІХ век авторът изследва различни аспекти на богомилското учение и движение. Те са: Гностицизма, Манихейството, Павликянството. Месалиянството, Езическия дуализъм. Историята и учението на богомилството. В книгата е включен и коментар от редакцията на Периодичното списание. Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука" на издателство "Шамбала". ... |
|
|
Извлечения от летописа: П. Р. Славейков 1890 - 1891. Препис на съвременен български: Д-р Николай Иванов Колев. ... "В ръцете си държиш извлечения от летописа на поп Йовчо от Трявна, който е починал на 23 март 1855 г. Да четем извадки от този изключителен документ дължим на П. Р. Славейков, който за първи път ги публикува в "Извлечения из летописа на поп Йовчо от Трявна" в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", издаден от Министерството на народното просвещение, София, Държавна печатница, Книга II, 1890, стр. 310; Книга III, 1890, стр. 381, Книга IV, 1891, стр. 601." Д-р ... |
|
|
Критично историческо изследване - том 1. Превод от руски: Д-р Николай Иванов Колев. ... "Нека чужденците поради незнание или поради небрежност малко да се грижат за тях, но непростително е за нас да забравим българите, от чиито ръце ние получихме кръщението, които са ни научили да пишем, да четем, на чийто народен език е нашето благослужение, на чийто език в голямата си част сме писали почти до времето на Ломоносов, чиято люлка е свързана с неразвързваеми възли с люлката на руския народ и проч." Д-р Николай Иванов Колев. ... |
|
|
Изданието е двуезично - на български и английски език. ... Албумът ви кани на незабравима разходка из най-романтичния период от историята на българската столица. Страниците ще ви преведат през дългия и труден път на София от ориенталско селище до модерен европейски град, пленяващ въображението както на жителите си, така и на своите гости. Чрез този албум ще усетите духа и атмосферата на старите улици и ще се докоснете до начина на живот на софиянци. Ще се запознаете с блясъка на отминали епохи, когато София се превръща в символ на развиващата се България. Ще видите как се появяват нейните красиви сгради които все още ... |
|
|
Препис на новобългарски: Д-р Николай Иванов Колев. ... "Уважаеми читателю, В ръцете си държиш книга от българския историк и преподавател в университета "Александър фон Хумболт" в Берлин д-р Ганчо Ценов, излязла през 1940 г. Книгата е издадена в България 40 години, след като той е защитил докторската дисертация в този университет. Тази книга е забранена в България след 1944 г.. Доказателството за това е "Списък на фашистката литература, подлежаща на изземване съгласно XII-то постановление на Министерския съвет от 6 октомври 1944 год. публикуван в Държавен вестник, бр. 225-1944 г.", издаден от ... |
|
|
Релефи на Тракийския Конник, Артемида, Митра, нимфите и други паметници и надписи (1894-1896 г.) Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука" на издателство "Шамбала". ... В тази книга са представени античните паметници (оброчни плочи, релефи, надписи), публикувани от Добруски в Сборник за народни умотворения, т. 11 (1894 г.), т. 12 (1895 г.) и т. 13 (1896 г). Включени са три приложения с илюстрации към публикациите, както и извлечения от цитирани труднодостъпни текстове от ХІХ век. В Том 2 ще бъдат включени паметниците, публикувани през 1900 и 1901 г. Вацлав Добруски (1858- ... |
|
|
Едно класическо изследване на братя Шкорпил върху могилите в българското землище. Книгата е част от поредицата "Съкровищата на българската наука" на издателство "Шамбала". ... Карел Шкорпил (1859 - 1944) е известен чешко-български археолог и музеен деец, откривател и изследовател на останките на първата българска столица Плиска, провежда мащабни разкопки в Преслав и Мадара, проучва един от най-живописните манастири по черноморското крайбрежие - Аладжа (шарения манастир). Написва самостоятелно и в съавторство с брат си Херман около 150 научни труда. Херман (Херменгилд) Шкорпил (1858 - 1923) е ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука". ... Изследователски проучвания, открития и артефакти в Мездра, Враца, Берковица, Чипровци, Монтана, Кула, Никопол, Плевен. Борис Дякович (1868 - 1937) е български музеен и библиотечен работник и учен. Произхожда от семейство на бесарабски българи. Завършва румъно-българско трикласно училище в родния си Болград и класическа гимназия в Пловдив (1890). Следва право в Новорусийския университет в Одеса (1891 - 1893) и в Немския университет в Прага (1894), класическа история и археология в Сорбоната в Париж (1895 - 1898). Посещава лекции в Колеж дьо ... |
|
|
Съставител: Цочо Билярски. ... Ген. Никола Михов (1891 - 1945) е сред най-видните български военачалници. През Балканската война командва батарея, която има голям принос за превземането на Одрин, а през Първата световна война участва в атаката и превземането на Тутраканската крепост. Началник е на Военното училище в София (1938 - 1941), а през 1941 г. е командир на 5-та армия, която навлиза в Македония. От 11 април 1942 г. до 14 септември 1943 г. е министър на войната в правителството на проф. Богдан Филов. След смъртта на цар Борис III е избран за член на Регентския съвет. Остава на този пост до 9 септември 1944 г. ... |
|
|
Книгата Нека помним. Истории от историята на автора Росен Петров е: книга за фактите, които трябва да знаем; книга за местата, които трябва да преоткрием; книга за героите, които трябва да помним; книга за нещата, които ни правят българи; книга, която ни показва какви сме били, за да знаем какви можем да бъдем; едно пътешествие в миналото, което може да ни отведе в бъдещето... "Знаете ли, че Европа е била част от провинция Тракия? Че в Мала Азия има Българска планина? Че българката Христина Хранова е първата жена морски спасител в света? Че подпоручик Стратия Мазгалов и войниците му изгарят живи, за да не се ... |
