Траките. Какво трябва да знаете

Траките. Какво трябва да знаете В. Фол, Е. Филипова, И. Топалилов, К. Порожанов, С. Янакиева, С. Димитрова, Т. Чобанов Времетраене: 1:23 мин. Дъхът на мама Ивелина Радионова Времетраене: 0:51 мин. Лавандуловата градина Лусинда Райли Времетраене: 1:07 мин. Поредица Финансова грамотност за деца Розан Ланчак Уилямс Времетраене: 1:17 мин. Атомни навици. Наръчник за постигане на мечтания живот Джеймс Клиър Времетраене: 0:56 мин. Слуга на Земята Сара Хоули Времетраене: 1:01 мин. Планетология: Меркурий. Венера. Марс. Юпитер - част 2 Сергей А. Вронски Времетраене: 1:17 мин. От партньорското раждане до връзка, силна като атом Д-р Тияна Николова, Олга Дукат Времетраене: 1:06 мин. Бъдещето на географията Тим Маршъл Времетраене: 1:01 мин. Знаеш, че те обичам Мари Рот Времетраене: 1:05 мин. Чарли Шийн. Книгата на Чарли - Автобиография Времетраене: 1:06 мин.

Траките. Какво трябва да знаете предлага обширен поглед върху бита, културата и историята на древния народ от появата му в историческите извори до падането под властта на Рим и съдбата му през Късната античност и Ранното средновековие.

Кои са траките? Какъв е езикът им? Как са живели и в какво са вярвали? Каква е историята на възхода и падението на техните царства и велики владетели? Какво е мястото им в легендарни събития от историята като Троянската война?

Големият интерес към тази проблематика е причината за реализирането на настоящото издание, което представя 20 теми, основани на богат набор от източници и изследвания, разработени от седем от от най-изявените специалисти по тракология, стара история и археология у нас.

Именно чрез материалите, поместени в книгата, читателите ще имат възможността да си изградят правдива представа за траките, лишена от необосновани твърдения и изцяло уповаваща се на постиженията на историческата наука.

"Формиране на тракийския етнос. От анонимност към назоваване - Валерия Фол

В средата на II хил. пр.Хр. траките са археологически различим етнос и принадлежат към индоевропейската езикова група. Веднага трябва да се подчертае, че образуването на един етнос е хилядолетен процес. Началото на образуването на тракийския се поставя в IV-тото и самото начало на III-тото хил. пр.Хр., т.е. в края на халколитната и началото на бронзовата епоха. Етноконсолидационните процеси протичат между местните уседнали земеделци, за които, трябва да подчертаем, животновъдството също е основен поминък, и пришълци. Първите от тях са от степите. Те са животновъди, конници, познават колелото и каруцата. Археологическите свидетелства от некрополи и селища напоследък се подкрепят от изследвания на древна ДНК и прецизни антропологически наблюдения на тазовите кости, които показват, че имат специфични изменения, които са от езда.

Археологическите находки на останки от коне непрекъснато се увеличават. Появата на коня в Югоизточна Европа, Кавказко-Черноморския басейн, в Предна и Мала Азия и в Източното Средиземноморие е както археологически, така и културно-исторически проблем, който се свързва с индоевропеизацията. Изследвания на кости от ранната бронзова епоха, открити в България, показват, че явно в тази част на Европа конят е одомашнен. Конят и колата динамизират движението по суша и го правят по-сигурно. Отначало колесницата, а след това и конницата се превръщат в ударни сили на воините и правят войската по-ефективна в нападение и отбрана. С одомашняването на коня и появата му в Югоизточна Европа в края на халколита - началото на бронзовата епоха, се свързва и етноконсолидацията на индоевропейското население. Още в този ранен период траките или прототраките, както някои предпочитат да наричат населението до средата на II хил. пр.Хр., са в контакт със степите, с народите в централноевропейските земи и най-вече с Минойската култура, както се вижда от редица археологически находки и от откритата край с. Драма, Ямболско, в археологическа среда шпула (глинен цилиндър) с надпис на линеар А с преход към линеар Б.

Още до началото на бронзовата епоха Централна и Западна Анатолия, както и голяма част от източния дял на Балканския полуостров образуват, по археологически данни, културна зона, която се различава от предноизточния и месопотамски ареал. В нея все още безименните етнодемографски и производствени общности са социално стратифицирани и управленски организирани от териториална военно-жреческа власт с йерархичен, нерядко номадски характер.

Археологическият материал от края на халколита и началото на бронзовата епоха показва, че в пространството между южните склонове на Карпатите, Северночерноморските степи (Южна Русия и Украйна) и Егейско-Черноморския свят се наблюдава движение на хора, което би могло да се определи като съжителстване, довело до активни културни взаимодействия. Очертаните им направления са две. Едното се проследява от Северночерноморските степи през Добруджанското плато (Югоизточна Румъния и Североизточна България) и по неговото крайбрежие покрай Черно море (ант. Понтос), през Източна Стара планина (ант. Хемус), по поречието на р. Тунджа (ант. Тонзос) към северния бряг на Егейско море. По тази дъга са представени всички големи периоди от праисторията на Южна Евро-Азия. Второто направление, северозападно от тази дъга, показва връзка и със средноевропейските култури, но техният хронологически обхват е по-късен.

Движенията на хора и идеи в този период не води до драстични промени на население, а до интегриране на новодошлите. За това говорят някои некрополи от раннобронзовата епоха, в които отчетливо се виждат разлики в погребалния обред и в поставения погребален инвентар. Появяват се погребалните могили и кръглата форма в сакрализирането на пространства. Дори да е имало сблъсъци в някои райони, съхраняват се традиции в материалната култура, вярванията и обредността, постигат се нови технологически достижения и постепенно обществото се структурира така, че да запази знания, умения и богатство. Археологическите свидетелства от двете страни на Стара планина приравняват северните дялове на Балканския полуостров към Егейския басейн и Източното Средиземноморие с Предна и Мала Азия и дават един общ отговор, че цивилизационно и културно тази територия е егейско-средиземноморска област.

Засега генетични изследвания загатват миграции, а увеличаването на изследваните проби от различни райони и периоди може да потвърди или промени хипотезите за миграции, формирани основно на базата на археологически материал и интерпретация на писмени извори. Тези изследвания е трудно да се окажат водещи за формулиране на етнокултурни зони, тъй като генетичното родство е антропологическо (в тесния смисъл на понятието), а не етно- и социокултурно. Във всички случаи те биха имали значение за медицинския статус на населението, за начина на хранене, наред с археоботаническите и химическите, за появата на технологически умения и достижения.

Цивилизационните достижения през втората половина на II хил. пр.Хр., когато траките са ясно отличим етнос, който притежава свой език, общи стопански, културни и социално-поведенчески стереотипи, типологически го характеризират като най-северен дял на Микенската цивилизация. Разбира се, трябва да се отчитат спецификите в различните региони, обитавани от траки. Различният физикогеографски облик - обширна планинска и гориста територия, богата на медни и златни залежи, плодородни равнини с развити земеделие и животновъдство като равнопоставени икономически отрасли, водни пътища, които свързват вътрешните територии със Северноегейския район и Централна Европа и благоприятстват движението на стоки, идеи, културни и технологични взаимодействия, и формират специфики в бита и културата."
Из книгата

БИ 93 ООД
София 1799
жк. Младост 2, бл. 260, ет.3
office@bulgarianhistory.shop

Предговор
Историята и нейните източници. Видове сведения за траките - Валерия Фол
Формиране на тракийския етнос. От анонимност към назоваване - Валерия Фол
Тракийският език - Светлана Янакиева
Пелазги и траки - Светлана Янакиева
Участие на траките в Троянската война - Валерия Фол
Тракийските племена - Светлана Янакиева
Древна Тракия и елинската колонизация / разселване - Калин Порожанов
Поминък, занаяти, обичаи и бит на траките - Валерия Фол, Ели Филипова
Градове, крепости и тържища в Древна Тракия - Калин Порожанов
Тракийското общество. Царе и царска власт - Валерия Фол
Политически центрове на тракийските царства. Одриско царство - Валерия Фол
Тракийско изкуство. Тракийски съкровища - Валерия Фол
Тракийска религия - божества, обреди, култови места - Валерия Фол
Древна Тракия в политиката на македонските царе Филип II и Александър III - Калин Порожанов
Келтите в Тракия - Иво Топалилов
Падането на Тракия под римска власт. Урбанизация. Интеграция и борби срещу римското господство - Иво Топалилов
Северните траки - Стоянка Димитрова
Участие на траките в административния живот на провинция Тракия и Римската империя - Иво Топалилов
Християнизацията на Тракия. Варварските нашествия през Късната античност и съдбата на траките през Средновековието - Иво Топалилов, Тодор Чобанов
Тракийско културно наследство - Валерия Фол
Речник
Библиография
За авторите