Гроздовете на гнева е най-дискутираната книга в Америка за целия XX век, скандална, пророческа и гневна творба, напоена с горещата пот на многомилионната работническа класа, която, въпреки че бива посечена от финансовия крах и нейното бъдеще е отнето завинаги, продължава да строи Америка с непоклатимо достойнство. Действието се развива по време на Голямата криза и проследява пътя на едно семейство от Оклахома до Калифорния, както и премеждията и разочарованията на неговите членове като наемни селскостопански работници. Въздействието на повествованието се е запазило до днес благодарение на суровата изразителност и ... |
|
Ех да бях богатско чедо, Буров да ми беше дедо, Дубъл екстра щях да пуша, мъката си да потуша. (хашлашка улична песен от 30-те години на ХХ в.) "Няма друг българин, за когото творческият ъндърграунд да е написал подобна проста и велика ода. Няма друг сред финансистите на Третото царство, който да е бил еднозначен синоним на лице, обгърнато с тайнство имане и разкош. Същевременно няма и друг голям български политик, който да е така непознат за обществено-политическите си заслуги, за сметка на стопанските. В някакъв смисъл България величае прекомерно банкера Буров, за сметка на изключителния политик. Когато у дома ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 7 тома". ... "Прозата на Пейо Яворов стои в пълната и могъща сянка на неговата драматична, ослепяваща поезия и трагичния роман на неговия живот. Яворовата биография на Гоце Делчев остава най-доброто произведение за великия водач на националноосвободителното движение в Македония от края на по-миналия и началото на миналия век. Най-ценното и непреходното в "Хайдушки копнения" е живото и непосредствено свидетелство на един поет за характера и насоките на едно историческо движение, на една всенародна борба" Тончо Жечев ... |
|
Действието в романа се развива в края на XII и началото на XIII век и е фокусирано върху въстанието на братята Теодор и Йоан-Асен, което довежда до възкресяването на Второто българско царство. Проследени са всички важни стълкновения между армията на новопровъзгласения български цар Теодор-Петър IV и ромейския император Исаак II Ангел. Специално място е отделено на действителен случай, когато освобождението на България от ромейско робство буквално е висяло на косъм. Тогава ромейските войски проникват неочаквано през източните части на Хемус, опожаряват Преслав, Плиска и обсаждат Търново. Градът е неподготвен за този ... |
|
"Най-истинският и правдив текст на Юго." пише Достоевски в писмата си и романа си Идиот, след като прочита за първи път късия роман Последния ден на един осъден на смърт. Издавана само веднъж на български в началото на 20 век, книгата на Виктор Юго е била възприета като шок, когато се появява през 1829 година. Тя е своеобразен манифест на автора против жестокостта на смъртното наказание. Човек, охулен от обществото и осъден на смърт за престъплението си, се събужда всяка сутрин със съзнанието, че този ден може да е последният му. Той прекарва часовете си в разказ за живота си и времето преди затварянето ... |
|
Второ преработено издание. ... Книгата включва очерци и интервюта с 16 знакови фигури, дали облик не само на литературата ни, но и на цяла епоха. Сред събеседниците на изтъкнатата журналистка са: Богомил Райнов Любомир Левчев Йордан Радичков Николай Хайтов Тончо Жечев Георги Джагаров Радой Ралин Марко Ганчев Виктор Пасков Христо Калчев Христо Фотев Станислав Стратиев Стефан Цанев Миряна Башева Петър Увалиев Георги Мишев "Исках да разкажа как писателите общуваха в годините на социализма. Бореха ли се с морални дилеми. Срамуваха ли се от свои творби. Оправдаваха ли ... |
|
Личният живот на известните хора винаги е бил предмет на особен интерес на историците. Като че ли именно в тази сфера на познанието историческите изследвания се приближават най-много до вкусовете на широката публика - заради пикантните подробности, заради екстравагантността и безсрамието на онези, които в същото време създават историята. Често историческата истина е толкова любопитна, че прилича на филмов сериал, и фактът, че всъщност става дума за действително случили се събития, е особено завладяващ. Защото в крайна сметка филмовите сюжети твърде често са заимствани от действителността. Лоренцо де Медичи (1449 - 1492), ... |
|
Красивата и независима Вирсавия Евърдийн наследява богато имение и решава да го управлява сама. Тя отхвърля предложението за брак от предания и скромен овчар Габриел Оук, защото не го обича. В същото време фриволното ѝ и лекомислено флиртуване с богатия и уважаван съсед - господин Болдуд, отприщва дълбоки чувства в затворения мъж и той буквално е обсебен от нея. Но и двамата ухажори скоро са засенчени от пристигането на сержант Франк Трой - опасен прелъстител, в когото младата жена се влюбва. Съдбите на четиримата се преплитат и Вирсавия разбира, че действията, продиктувани от прищевките на непостоянното сърце, ... |
|
Сервантес избира пародията като най-сигурно средство. Чрез пародийното, а не чрез безпощадна и рязка критика той замисля да спечели читателя. Той предпочита леката ирония пред острата сатира, насмешката, пък дори и усмивката, пред строго изопнатите черти на сарказма. Той възнамерява да лекува опиянените от рицарския роман като алкохолици чрез постепенно намалявани дози алкохол и чрез майсторски всадена растяща погнуса. В рамките на пародията той избира сухия и костелив петдесетгодишен идалго, качва го на мършава кранта и го въоръжава със стари и ръждясали доспехи. Несъответната физика, странната възраст и анахроничното ... |
|
Личният живот на известните хора винаги е бил предмет на особен интерес на историците. Като че ли именно в тази сфера на познанието историческите изследвания се приближават най-много до вкусовете на широката публика - заради пикантните подробности, заради екстравагантността и безсрамието на онези, които в същото време създават историята. Често историческата истина е толкова любопитна, че прилича на филмов сериал, и фактът, че всъщност става дума за действително случили се събития, е особено завладяващ. Защото в крайна сметка филмовите сюжети твърде често са заимствани от действителността. Петър I Велики е (1682 - 1725) ... |
|
Изданието съдържа преводите на Пенчо Славейков. Книгата е част от поредицата Съчинения в 5 тома от издателство Захарий Стоянов. ... |
|
"Пенчо Славейков не беше само поет. Силата на неговия дух не се изчерпва само в областта на поетическото творчество. До края на живота си той се бори упорито за създаването на една по-висока духовна култура. В тази борба той прояви и необикновена воля, и съзнание, което го издига високо над нашата действителност. Нищо не можа да сломи тая воля - нито страданието, нито безмислостните удари на съдбата, нито жестокостта на нашите условия. За него беше ясно, че духовната действителност, сред която се задушаваме тук и в която се обезличаваме, трябва да бъде превъзмогната преди всичко в съзнанието ни. Може би тая ... |