Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
Историческият роман Вазови - шапки долу! на писателката Павлина Павлова разкрива в пълнота биографията на народния поет Иван Вазов, на брат му Владимир Вазов и на останалите членове на фамилията. Уж всички знаем кой е Иван Вазов, но се оказва, че всичко, публикувано за него, е някак фрагментирано и образът му се губи, душата му остава извън нашето внимание. Сега Павлина Павлова запълва тази празнина, намерила оригинален начин да ни срещне с любимия автор, както и с неговите най-близки и обичани хора. Ще можете да прочетете интересни случки и истории с Атанас Буров и Пейо Яворов, с д-р Кръстев и Пенчо Славейков, с ... |
|
Творбата е роман, издаден през 1886 г. в който Зола е изобразил себе си и своите другари, роман, който предизвиква остра реакция от страна на най-добрия му приятел - художникът Сезан."Той отпусна глава, с неопределен жест и угаснал глас пророни: – Боже мой! Какво страдание! Тогава Кристина го привлече с ръце до устните си. Целуна го нежно, докосна с топлия си дъх сърцето му. – Мълчи, мълчи, обичам те! Възхищаваха се един от друг след случката с картината, която постепенно ги беше свързала, приятелството им завърши с тази нежност. Мракът ги обви, те останаха прегърнати, изгубени, облени в сълзи при тази първа радост ... |
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
"Ти помниш ли как в нас полека-лека изстиваха последните надежди и вярата в доброто и в човека, в романтиката, в празните копнежи? Ти помниш ли как някак много бързо ни хванаха в капана на живота? Опомнихме се. Късно. Бяхме вързани жестоко. Като някакви животни в клетка светкаха очите жадно и търсеха, и молеха пощада." Никола Вапцаров Книгата е част от поредицата Златна класика. ... |
|
Предистория на романа И розата сама да е. ... Час, изпълнен с плам е посветена на един мъж, който търси хармонията през целия си живот, но му е забранено да се доближава до дъщерята, която я олицетворява. В последния си час Хару Уено съзерцаваше цвете и мислеше: Едно цвете съсредоточава всичко. Неговият живот всъщност беше следвал три нишки - цвете, изкуство и Роз, до която му е забранено да се доближава, въпреки че тя олицетворява тайната, истината и вероятно душата на цялото му съществуване. Историята на Хару Уено е посветена на търсенето на хармонията. Преуспял търговец, той се посвещава на приятелството, на любовта, ... |
|
Животът трябва да се празнува всеки ден! Ирини, водеща на най-гледаното телевизионно токшоу, е забравила да празнува живота, оплетена в интриги, графици и вечно под светлината на прожекторите. Докато не стига до лекарския кабинет в клиниката, чийто собственик е не друг, а бившият ѝ, който след няколко отхвърлени предложения за брак е продължил живота си с друга. Но никой от двамата така и не е преодолял чувствата си и скоро папараците ги улавят в компрометираща ситуация. След поредица от скандални публикации в жълтата преса Ирини е свалена от ефир и е заменена с по-млада колежка. С тежък бърнаут и потънал в хаос ... |
|
Всяко добро момиче е малко лошо."Добрите момичета като мен не мислят за секс..." Из книгата След години, прекарани в златната клетка, Анастейжа най-после има план. Нова външност. Нова самоличност. Ново име. Нова работа. Ново начало. Но преди това - един последен грях, една последна анонимна фантазия, която се превръща в реалност в хотелската стая с порочно красив и сладостно жесток непознат. И от която ще избяга преди зората, за да започне новия си живот далеч от позлатените окови и мрачните сенки. Във фантазиите няма срам... Нокс Ван Дорън e свикнал да доминира всяка ситуация. Но ледената красавица, която ... |
|
Том номер 12 от Събраните съчинения на Йордан Радичков е финалният том от поредицата. С него читателите ще разполагат с пълното литературно наследство на майстора на словото. Финалният том от поредицата съдържа публицистични текстове на автора, писани по различни поводи, големи събития и злободневни такива. В тях отново отчетливо се чува авторския почерк на Радичков. Заедно с публицистичните текстове, читателят ще открие множество слова по различни поводи и есета, текстове за изтъкнати писатели и хора на изкуството. Една от най-любопитните части на тома са текстовете от архива на автора. Това са различни никога ... |
|
Романът представлява едновременно моментна снимка на предвоенна Европа, и трактат върху естеството на времето в трансцендентален смисъл. Героят Ханс Касторп преминава дълъг път на самообразование и самообучение, осеян с разговори, разходки и приключения, но всъщност се движи не толкова във времето и пространството, които са сякаш са застинали в едно положение, а странства из вътрешните си светове. Външният свят не се променя и тази му статичност е превърната в метафора на вечната повторяемост на битието. Истинското вълшебство на пътуването се разгръща, когато краткото триседмично гостуване на героя, отишъл да види ... |
|
Потопете се в духа на стара София с 30 истории за бележити писатели и поети, журналисти и издатели, художници и скулптори, артисти и общественици, които записват името си със златни букви в българската история. В книгата ще откриете: Къде се съхранява сърцето на Алеко Константинов? Кои софийски сгради са построени върху гробища? Къде се намира тихият двор с белоцветните вишни? Защо държавникът Петко Каравелов е погребан до апсидата на храма Св. Седмочисленици? Кой български учен получава лични поздрави от Алберт Айнщайн? Къде е поставена единствената статуя на Гутенберг в София? Кога е създаден първият ... |